Новият изпълнителен директор на МБАЛ „НКБ“, д-р Джинсoв уверява, че голяма част от диагностичните и лечебни похвати в съвременната кардиология са приложени за първи път в България, именно тук. Национална кардиологична болница винаги се е стремяла да бъде иноватор в сферата на Кардиологията и Кардиохирургията за деца и възрастни. Още през 1962-1981 г. в болницата се поставят основите на инвазивната диагностика и лечение с монтирането на първите ангиографи в страната, извършват се и първите електрофизиологични изследвания, както и животоспасяващите атриосептостомии по Рашкинд при транспозиция на големите артерии. Започват и първите оперативни корекции под екстракорпорално кръвообръщение, както и корекция на вродени сърдечни малформации (ВСМ) при деца и възрастни.

НКБ продължава да е единствената структура в страната с Детска Кардиохирургия и понастоящем е водещ център за проследяване и лечение на възрастни с ВСМ. Пример за това е първата транскатетърно имплантирана пулмонална клапа в България на възрастни пациенти с дегенерация на протезите на успешно коригираните в детска възраст комплекси пороци, включващи пулмонална стеноза. НКБ може да се похвали и с първите хирургични интервенции на митрална клапа през 1960-1980 г. В днешно време продължава да е сред водещите клапни центрове с успешно лечение на дегенеративна аортна стеноза чрез транскатетърно поставяне на нова клапа (TAVR). „Преди месец в Европа беше регистрирано ново устройство за мозъчна протекция при TAVR и то вече е налично в НКБ и е достъпно за пациентите на болницата, за първи път в България.“, отбелязва директорът на НКБ.

Д-р Джинсов подчертава, че иновациите в медицината не са само новата медицинска апаратура, а съвкупност от нови подходи, техники и технологии. Изкуственият интелект, според него, навлиза все по-бързо и по-дълбоко в лечението на сърдечно съдовите заболявания. В диагностиката, казва той, всеки ден се внедряват нови методи за скрининг,  за да може по-рано да се установи заболяването.Това помага за започването на своевременно лечение, преди да се достигне до усложнения, които в голямата част от случаите могат да бъдат инвалидизиращи за пациента или дори животозастрашаващи.

„Националната кардиологична болница е с традиции в диагностиката и лечението и отговорно подчертавам, че медицинската помощ, която оказват нашите специалисти, лекари, сестри, санитари и друг медицински персонал, е над средното европейско ниво“, казва д-р Джинсов. „Пациентите, които постъпват в НКБ получават лечение, което биха получили във всеки водещ европейски център“, допълва той. Изпълнителният директор на НКБ смята да оптимизира пътя на пациента, за да може той при влизането в болницата да мине веднага през регистратурата, оттам през приемните и функционалните кабинети, до отделението, в което да го лекуват. Това ще бъде от помощ за болния, да не се лута към кого да се обърне и къде да отиде. При изписването пък, ще получават ясен план за амбулаторно проследяване и рехабилитация, обяснява той. Тази програма ще позволи пациентите да се върнат бързо към ежедневието си и да се реинтегрират отново в обществото. „Мисля, че с добра организация и структуриран, холистичен подход при който пациентът е в центъра и е ангажиран със своето лечение, не само ще се понижи сърдечно съдовата заболеваемост и смъртност, но и ще се повиши качеството на живот на пациентите и тяхната удовлетвореност от услугата, която те ще получат в нашата болница“.

Д-р Красимир Джинсов не пропуска темата и за превенцията. С тревога съобщава, че България все още е сред страните с най-високи нива на тютюнопушене, консумация на алкохол и сол, неконтролирано артериално налягане и ниска здравна култура.

Като член на Дружеството на кардиолозите в България и като ръководител на Националната кардиологична болница, той се е ангажирал и с общественополезна дейност, като дарява времето и експертизата си за повишаване на здравните познания на хората. Една такава инициатива ще се реализира на 29 септември, Световният ден на сърцето, когато заедно с колеги кардиолози в цялата страна в определени зелени зони в градовете ще се разходят с хората, които искат да научат повече за сърдечно съдовото здраве, предпазването от тези заболявания и здравословния начин на живот. Участниците ще имат възможност да разговарят с водещи кардиолози и да получат информационни материали, докато всички заедно правят здравословна разходка. “В един открит и непринуден диалог с хората ще им напомним още веднъж за ползите от превенцията и как да пазят сърцата си. Така разхождайки се с нас те ще научат как да профилактират сърдечно-съдовите заболявания и на практика ще са направили първата крачка, чрез физическата активност по време на разходката.“, заявява д-р Джинсов. Друга важна инициатива е разработена в партньорство с Министерството на образованието: в специален Час на класа учениците ще бъдат запознати с основните рискови фактори за сърдечно-съдовите заболявания и ключовите полезни навици, с които да пазят сърцето си и укрепват здравето си през целия живот.

Световният ден на сърцето трябва да напомни за ползите от здравословния начин на живот, за да не се стига до сърдечно съдови заболявания, да се промотира сърдечно-съдовото здраве. Във връзка с него в два последователни уикенда в началото на Октомври, в Национална Кардиологична Болница ще се проведат безплатни прегледи на онкоболни със сърдечно съдови заболявания или усложнения от онкотерапията. Изпълнителният директор на НКБ е сигурен, че  мястото за проследяване на кардиологичните усложнения от онкотерапията е именно в Националната Кардиологична болница.

„Бъдете активни, действайте със сърце“, така завършва разговорът ни с д-р Джинсов

 

CV

Д-р Красимир Джинсов е Кардиолог, Електрофизиолог и Експерт по Кардиостимулация.

Завършва Медицински Университет – Пловдив с Хипократов медал през 2012 година. От тогава работи в Отделение по Инвазивна Кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив. През 2017г. придобива специалност „Кардиология“.

В професионалното си развитие е преминал обучения в Национална Кардиологична Болница и УМБАЛ „Света Екатерина“ в гр. София, както и във водещи европейски центрове, където е събирал опит и знания в областта на кардиологията, електрофизиологията и кардиостимулацията.