Краката на Илейн Фу са с големи белези. Всеки от тях ѝ напомня процедурата за удължаване на краката, на която доброволно се е подложила и която се е объркала.

От 2016 г. насам 49-годишната жена е претърпяла пет операции и три костни присадки, изчерпала е спестяванията си и е завела съдебно дело срещу своя хирург, което най-накрая е уредено през юли без признаване на отговорност, съобщи bTV.

Илейн търпи много страдания. В един момент метален пирон чупи кост в крака ѝ. В друг случай тя се чувства сякаш краката ѝ са „изпечени отвътре" „Животът ми беше изпитание с огън, но оцелях", казва жената.

Нейният лекар твърди, че някои от проблемите са възникнали от усложнения, за които е била предупредена, а други са възникнали от нейните собствени действия.

Илейн никога не е харесвала височината си.

„На 12 години бях по-висока от повечето момичета, но на 14 години внезапно бях по-ниска от всички. С времето това се превърна в мания. По-висок означава по-добър. По-висок означава по-красив. Просто почувствах, че по-високите хора имат повече шансове", казва тя.

До зряла възраст манията станала непреодолима. Илейн вярва, че е имала телесна дисморфия, състояние на психичното здраве, при което човек вижда недостатък във външния си вид, без значение как другите го виждат. Въздействието на състоянието може да бъде опустошително, пише Би Би Си.

На 25-годишна възраст Илейн попада на статия за китайска клиника, където хората се подлагат на операция, за да удължат костите на краката си.

Статията съдържа зловещи подробности за средновековни методи и последвали инфекции. Всичко звучи кошмарно, но тя е заинтригувана.

Шестнадесет години по-късно Илейн открива частна клиника, предлагаща процедурата в Лондон. Осигурява се от ортопедичния хирург Жан-Марк Гише, специалист по удължаване на крайници, който дори е създал свое собствено устройство за удължаване - Пирон на Гише.

„Това беше възможност за мен. Исках да стана от 157 см – 165 см. Това беше мечтата ми", обяснява тя.

Срещу цена от около 50 000 лири Илейн се подлага на операция. Това е началото на процес, който ще промени живота ѝ.

След като излиза от упойка, е развълнувана.

„Сякаш нищо не се беше случило. Нямах болка, но 90 минути по-късно започна. Имах чувството, че някой готви краката ми. Като опечени отвътре. Първата вечер крещях до 6 сутринта, докато не заспах с писъци."

По време на операцията костите на крака се счупват на две и вътре се поставя метален прът. Те раздалечат двете половини на костта. Този процес има за цел да увеличи височината на пациента. Счупените кости трябва постепенно да зараснат заедно, за да запълнят празнината между тях.

„Процесът на удължаване отнема около два или три месеца и след това имате поне двойно толкова време, преди да възстановите разумната функция", предупреждава проф. Хамиш Симпсън, бивш член на съвета на Британската ортопедична асоциация.

„За повечето хора това ще отнеме една година от живота ви", допълва специалистът.

„Чувствах силна болка в левия крак. След това една вечер, докато се движих в леглото, чух нещо, което звучеше като хрущене, последвано от силна болка", продължава разказа си Илейн.

Скенерът показва, че бедрената ѝ кост се е счупила от пирона. Това налага процедурата по удължаване на левия крак да бъде прекъсната, докато костта не заздравее.

Въпреки това продължава удължаването на десния ѝ крак.

Според Илейн са ѝ казали, че допълнителната операция на левия крак ще струва хиляди лири, но е била щастлива да плати, ако това означава, че може да доведе процеса докрай. До септември десният ѝ крак достигнал целта си от 7 см. Но нещата не били съвсем наред. Разминаването между десния и левия ѝ крак създава проблеми, изкривява гръбнака ѝ и я оставя в постоянни болки.

Шест седмици по-късно сканирането на десния ѝ крак показва тревожна липса на растеж на костите. Бедрената ѝ кост всъщност е две парчета кост, държани заедно от металния прът.

Насрочена е нова операция и цялата процедура започва отначало.

През юли 2017 г. Илейн успява да намери друг специалист ортопедичен хирург.

„Трябваше да се подготвя за поне пет години лечение, преди да се излекувам напълно", казва тя.

Осем години след първоначалната операция Илейн все още се възстановява от душевните и физическите си белези. Тя има редица проблеми с мобилността и страда от посттравматично стресово разстройство.

„От 2017 до 2020 г. се криех от света. Бях сама, безработна, без пари и с увреждания".

Четиригодишната съдебна битка най-накрая е уредена през юли, когато д-р Гише се съгласява да плати на Илейн „значителна" сума, за да уреди нейния иск срещу него - без никакво признание за отговорност.

През цялото време Илейн е смятала, че е в безопасност, тъй като плаща огромни суми за операциите, процедурите и лечение, но тя е платила не само финансова цена.

„Загубих най-добрите години от живота си. Знам, че хората обичат да чуват думата съжаление и ако някой ме попита днес, бихте ли го направили, ако знаехте, че ще преминете през всичко това? Бих казала категорично: „Не, много ви благодаря".