9° C, облачно
- Не печели никой - през 1955 г. държавата създава курорта Минерални бани между двете села
- Той бил сред любимите на българския цар Фердинанд и на сина му Борис Трети
“До Баните се отиваше бавно. Чорбаджиите пътуваха с файтоните, а багажът им се пренасяше с волски коли или каруци. Обикновените средни граждани пътуваха заедно с багажа си с биволски или волски коли. Тръгваше се обикновено привечер по хладно. На дъното на колата се застилаха дюшеците, юрганите, чергите и други меки работи, а върху тях направо лягаха и спяха децата, ако им се приспи, разбира се, защото
отиването до Баните беше събитие, което се очакваше от дълго време
Отстрани на колата се накачваха тенджери, кофи, стомни, големи и малки гърнета за фасул, но и детски гърненца. Най-отгоре - по някоя кошница, пълна с чинии, чашки, паници, лъжици. Столове и маси започнаха да носят в по-късни години, когато дойде модата да се стои на столове и да се яде на маса. Дотогава се хранехме на поставена на земята софра... Така, пълни с деца и багажа, хасковските биволски коли пристигаха до чешмичката край пътя за Баните в ранните зори и там се правеше генерална почивка. Пиеше се кафе и рано-рано се слизаше до баните. В тия години се отиваше по черен път, но колите не друсаха много.”
Разстоянието от Хасково е около 20 километра.
Този спомен от началото на ХХ век на хасковлията К. Арнаудов цитира в книгата “Хасковските минерални бани”, издадена през 2005 г., дългогодишният директор на Регионалния исторически музей в Хасково Георги Граматиков.
Топлите минерални извори между селата Сусам и Брястово, Хасковско, са известни още от древността.
Археологията открива покрай тези извори следи от праисторически селища
от неолита, бронзовата и старожелязната епоха. В римско време - II-III век, около тях са изградени първите басейни. През Средновековието баните замират, но дейността им се възражда по време на османското владичество.
Всички извори се намирали на държавна /правителствена/ земя в общото землище на селата Сусам и Брястово. Това създава дрязги между тях чии всъщност са баните. На шега това противоборство е наречено “100-годишната война” в Хасковско. По различно време баните са наричани ту Сусамски минерални бани, ту Брястовски.
Споровете били на практика за това
кой да прибира парите от таксите за къпане и “летовищните такси”
до това кой има право да ползва водата безплатно и къде да отиват парите от продадените парцели.
На 10 януари 1894 г. със закон Сусамските минерални бани са отстъпени на Хасковския окръжен съвет, който се задължава до 3 г. да допринесе за изграждане на добри и хигиенични помещения и за благоустрояване на местността. Баните са наречени Хасковски окръжни минерални бани. През 1902 г., само след 8 години, за състоянието на минералните бани изрично се подчертава, че най-добрите постройки, образец, са построените от Хасковския окръжен съвет. По това време къпалните там са 5.
След Освобождението младата българска държава наследява Сапунената баня , ползвана само от турци. Червената баня, наричана и дъсчената, била за българите. Третата е Чирпанската баня, четвърта е Батачната баня - от батак, т.е. кал, кална баня. Имало и Чифте баня - с два басейна - за мъже и за жени. По-късно, през 1937 г., е построена Модерната баня с два басейна, 8 корита и 1 душ за измиване преди влизане в басейна. Изграден е и специален резервоар охладител, където водата се изстудявала до определена температура. Днешната обществена баня в курорта е неин наследник.
Първо в баните ходели с дървени налъми, но през 30-те години са правени опити да се въведат специално изработени обувки - чехли и пантофи, направени от лико. Тази инициатива не намира достатъчно добър прием. Едва в края на 60-те години и началото на 70-те налъмите започват да отстъпват на пластмасовите или каучукови чехли или джапанки.
Георги Граматиков пише: “Всеки посетител заплаща определена такса. Това е едно от най-доходните пера за поддръжката им. До 1927 г. таксите са различни - 2, 3 и 5 лева според банята. Същата година изравняват таксата - вземат по 5 лв. за къпане на всеки над 7 г. Само таксата за калната баня останала 2 лв. Безплатно не се допуска, за да се увеличат приходите. По това време в Хисаря плащали по 10 лв.”.
Но законът за селските общини разрешава безплатно къпане на населението от селищата, в чиито землища са изворите. Кои са бедни и кои са за 50 процента намаление, определя общинският съвет. И това също било повод за кавги между двете села, особено след 1914 г., когато се приема, че баните се намират само в землището на Брястово.
От 1 януари 1946 г. Сусам е отново самостоятелна община и пак пламват споровете, защото сусамци били лишени от правото да се къпят безплатно. Борбата се води до 1955 г., когато по предложение на изпълкома на Окръжния народен съвет в Хасково селището Минерални бани е обявено за самостоятелна административна единица - село, каквото е и досега. Един от мотивите за това е да се възстанови спокойствието.
В списъка на курортите с национално значение, приет от Министерския съвет през 1952 г., тукашните бани са записани като балнеолечебен курорт под името Хасковски минерални бани. През 1975 г. е публикувана новата наредба на курортните ресурси на НРБ, в която
Хасковските минерални бани са записани като един от 19-те национални балнеолечебни курорта
Но това е било признато много по-рано. Още в средата на 30-те години на миналия век Главната дирекция на БДЖ нарежа Хасковските минерални бани да се включат в списъка на курортните и лечебни заведения в България, като е уредено намаление за пътниците по железниците за банския сезон, който траел от 1 юни до 31 октомври.
Интересът към курорта е голям. Статистиката сочи, че през 1928 г. къпанията са 62 580, през 1934 г. - 80 157. При това без времето от януари до юни включително.
Курортът бил сред любимите на българския цар Фердинанд и на сина му Борис Трети. Има запазена рядка снимка на Фердинанд, на която той позира с българска национална носия. Твърди се, че снимката е правена от придворния му фотограф Иван Карастоянов в някогашния хотел “Орел” на баните. Тъкмо Фердинанд е дал първия статут и е легитимирал любимия си курорт, който тогава се е наричал Сусамски минерални бани.
Близостта на курорта до областния център Хасково пък е палила въображението на общинари и обикновени хора, че градът може да стане курортен, ако излишната вода от Минерална бани се докара до него, за да се ползва и през зимата, а в града се построят нови хотели. За първи път въпросът за водопровод от баните се поставя през 1914 г. По различни причини това не става чак до 1958 г., когато подземен водопровод наистина докарва водата от баните до хасковската обществена баня, но вече за хигиенни нужди. Оказало се, че по пътя тя изстива и трябвало да се подгрява допълнително. Още преди 1989 г. тази практика е изоставена. Водопроводът е разрушен, а днес банята в Хасково е бизнес център.
Друга, не по-малко екзотична идея, била между Хасково и Минералните бани да се изгради електрически травмай, за да се пътува по-лесно до там. Както и да се създаде водолечебен научен институт. Само че идеята за трамвай дошла още преди да се електрифицира Хасково и първоначално я отложили за след времето, когато в града ще има ток. След това окончателна отпаднала.
Изворите тук са полезти като в Карлови вари
Какво лекува водата?
Минералната вода в националния курорт Минерални бани, Хасковска област, извира с темрература 54-59 градуса по Целзий и е уникална по своя химичен състав и лечебни свойства. Курортът е профилиран за лечение на заболявания на периферните артерии от органичен и функционален тип.
Освен това с отличен резултат се повлияват следните заболявания:
На опорно-двигателния апарат - ревматизъм, артрит, болест на Соколски-Буйо
Ставни заболявания - артрози, състояния след счупване на кости, полиартрити
На периферна нервна система - радикулит, полиневрит, ишиас, лумбаго, плексити, дископатия и дискова херния
Гинекологични заболявания - възпалителни процеси на яйчниците, стерилитет
Кожни заболявания - екземи, псориазис вулгарис, дерматити, кератодермия, уртикарии
Минералната вода се прилага и питейно при пясък в бъбреците, хроничен гастрит и колит, язвена болест, стомашно-чревни заболявания, възпаления на жлъчка и черен дроб.
Още в средата на миналия век гостите са предупредени, че ако пият от водата, не трябва да се наливат без мяра.
Мюмюн Искендер, кмет на община Минерални бани: Водата е достатъчно, чакаме инвеститори
Разходките на гостите са по 7 туристичеки пътеки до 50 природни забележителности
- Г-н Искендер, минералната вода е най-голямото богатство на вашата община, но достатъчно ли е? Има курорти, където тя вече не достига...
- При нас водата е достатъчно. Дебитът на 4-те кладенеца, от които я черпим, е 55 л в секунда. Можем да отворим още в бъдеще, но засега не ги пипаме. Правим друго: изграждаме водоеми, които в часовете от 12 през нощта до 5 сутринта, когато никой не черпи вода, се пълнят, вместо минералната вода да изтича в реката. Сега започваме
четвърто водно депо
Когато бъде готово, ще имаме в запас над 2 хил. кубика вода, т.е. ще разполагаме с резерв от още 50 литра в секунда. Така че моят призив към инвеститорите е - заповядайте в националния курорт Минерални бани, тук няма да имате проблеми с наличието на вода. В общината има отдел за туризъм и балнеолечение, който помага с всички необходими документи на желаещите да инвестират. В курорта можем да посрещаме 2000-2500 души в денонощие.
Нашата вода извира с температура 59 градуса по Целзий, която е най-предпочитана от инвеститорите. Излишната вода сега подаваме към оранжерии за зеленчуци - те са над 60 декара покрити площи. Но със земеделците сме се разбрали, че водата е за балнеолечение и СПА туризъм, ако се намерят потребители, за оранжериите няма да стига.
- Каква е легловата база?
- Минахме границата от 1000 легла - в почивни станции, семейни хотели, в къщи и стаи за гости. Някои са сезонни, други приемат целогодишно.
Освен на свободен прием можем да посрещаме хора по програмите на НОИ и по клинични пътеки за лечение. База "Божур", която приема по НОИ, вече е изградена и разполага със 150 легла. Частен хотел се пребори да приема хора чрез Здравната каса по клинични пътеки. Развиваме и другите си бази. Прочутият някога санаториум "Топлика", който бе затворен, има нов собственик, който ще го реновира. Надявам се до края на следващата година да се превърне в чудесно място за балнеолечение.
Радостното е, че изоставени след промените у нас станции и бази като тази на "Неохим" една по една си намират собственици и нещата дръпнаха напред. КНСБ също има своя станция - бившата на Отечествения фронт, в която настаняваме гостите за фестивала за Деня на детето 1 юни, който провеждаме вече 23 г. Идват между 2000 и 2500 деца от страната и от Балканите, тази година имахме гости и от Индия и Китай.
- Какви атракции можете да предложите на гостите?
- Успяхме с европейски пари да възстановим работата на обществената баня. Навремето я наричали Модерната баня, строена е през 1937 г. Разполага с мъжко и женско отделение с басейни, със семейни и самостоятелни кабини за къпане. Сега тя работи без почивен ден, само на 15 дни спираме по за ден за профилактика. Отделно от това с тази баня открихме 15 нови работни места.
Навремето в курорта е имало и баня, наречена Чифте баня. Тя е разрушена, но на нейното място чрез европейските фондове за развитие на селските райони изградихме две големи вани на открито. В тях хората могат да сядат и да си топят краката или да газят във водата, вместо в близката река.Те се превърнаха в атракция, тъй като имат ефектни лазерни светлини, звучи музика и младите предпочитат да се събират там.
Разполагаме с басейн с олимпийски размери,
както и с още 4-5 басейна с минерална вода. В центъра имаме и 2 хубави чешми, но е добре водата да се пие по лекарско предписание.
Като община по-лесно можем да реализираме своите намерения, защото от 2011 г. държавата ни прехвърли за управление за 25 години минералните води, които са изключителна държавна собственост. Ние имаме ангажимент от таксите, които събираме, да влагаме средства в инфрасктурата на водата и да инвестираме във водоеми.
Извън водата общината предлага и богата културна програма. През май в село Караманци отбелязваме събитията от 1984 г., когато хората от селото се разбунтуваха срещу възродителния процес. Тази година на събора по този повод дойдоха към 5 хиляди души. Преди време направихме събор в чест на голямата народна певица Недялка Керанова, която е родена в нашата община, в село Татарево. Искахме да го разширим, но ударихме на камък. Поканихме всички изпълнители, с които тя е работила, някои поставиха условия, за да дойдат. Но замисляме и по-сериозни неща в нейна честа, няма да я оставим в забвение.
Навремето в Минерална бани празнували Черешова задушница, тогава ставал събора на селото. Аз самият съм вярващ човек и уважавам това. Но предложихме Задушница да си остане църковен празник, а баните да имат друг празник. Районът е прочут със своите лозя, затова се върнахме към по-стари традиции - към ритуала, при който млади момичета са мачкали гроздето боси в шарапани. Това са издълбани преди 4-5 хиляди години в камъните корита, които са край селото ни. Едни смятат, че в тях са мачкали грозде за вино, други предполагат, че в коритата са добивали злато от златната руда, с която е богат районът ни. Каквато и да е истината, сега всеки септември организираме своя Празник на минералната вода, здравето и красотата, в който основен е ритуалът по мачкането на гроздето.
Отделно трябва да кажа, че в общината имаме 7 туристически пътеки, които достигат до над 50 природни забележителности. Общата дължина на тези екопътеки и 250 километра. Само в общинския център имаме 5 парка, най-големият е с площ 50 декара. С европейски пари изградихме и модерен терариум, в който могат да се видят изключително редки видове влечуги.
Истината е, че напоследък Минерална бани стана изключително активна и атрактивна дестинация. Освен от страната, ни посещават гости от съседните Турция и Гърция, но и хора от цяла Западна Европа, най-вече преселили се да живеят там наши сънародници.
Коментари