Проф. Арман Постаджиян:

Профилактичните прегледи са важни за откриването на болести без ясни симптоми

Голяма част от сърдечносъдовите заболявания имат генетична предразположеност - при фамилната дислепидемия например рано настъпват коронарна болест на сърцето и преждевременен инфарк

Трябва да променим календара - в България засичаме привидно здравите индивиди с високи нива на холестерол на 16 г., в Европа кръвната картина става ясна преди постъпването на детето в училище

Проф. Постаджиян по покана на Novartis България взе участие на Националната кардиологична среща в Правец. Събитието събра експерти от цялата страна в областта на дислипидемиите. Професорът е председател на Българската лига по хипертония, почетен член на Европейското дружество по кардиология и бивш председател на Дружеството на кардиолозите в България. Към момента е ръководител на катедра "Обща медицина" и заместник-декан на Медицинския факултет към Медицинския университет - София. Освен това е началник-отделение по кардиология към Клиниката по кардиология на УМБАЛ "Света Анна", София.

- Проф. Постаджиян, колко са важни профилактичните прегледи за навременното диагностициране на сърдечносъдовите болести?

- Профилактичните прегледи са от ключово значение, защото без тях хората няма как да знаят за редица рискови фактори и заболявания. Те са особено важни и за откриването на множество скрити болести, които нямат ясни симптоми - като дислипидемията например, защото никой не усеща нивата на липидите в кръвта си. Измерването на тяхното количество е част от рутинните лабораторни изследвания при профилактика. Благодарение на него можем да открием отрано отклонения, които да бъдат лекувани. Тук са важни две неща: от една страна, рискът за пациента, защото това е най-баналната и проста оценка, а, от друга - има ли той вече отклонение, което да е в групата на заболяванията.

- Кои симптоми трябва да подтикнат пациентите да следят здравето на сърцето си?

- Важно е хората да ходят на профилактични прегледи. Когато се появят симптоми, заболяването вече е доста напреднало. Хубаво е да се направи изследване, дори то да показва, че не се наблюдават отклонения в здравето. При симптоми това алармира, че в ход са нездравословни процеси. Ключово е профилактиката да се прави в сравнително спокойно състояние - така можем да установим проблемите и да се направи план как те да се проследят от лекаря.

- Можем ли да кажем, че сме предразположени към инфаркт или инсулт, ако имаме роднини, които са страдали от подобни състояния? И на каква възраст трябва да вземем мерки?

- Факт е, че една голяма част от сериозните заболявания имат генетична предразположеност. Специално заболяванията на обмяната на холестерола като фамилната дислипидемия се характеризират с ранно настъпване на коронарна болест на сърцето и преждевременен инфаркт. Когато установим пациент със заболяване в интензивните звена, е добре да проследим роднините - както по-възрастните му родители, така и неговите деца. Ако установим проблемите в ранна възраст, може да се направи програма, която да предотврати заболяването при детето. Генетичната предразположеност е много по-изразена за инфаркта отколкото за мозъчния инсулт. Но и при тази част от инсултите, които се дължат на стеноза на каротидна артерия, се наблюдава определена фамилност.

- Според изследване на Американската сърдечна асоциация случаите на инсулт се увеличават. Забелязва ли се подобна тенденция в България?

- Класическото схващане, че инфарктите и инсултите се развиват след определена възраст, определено е вярно. Годините са от значение, защото обичайно рисковите фактори, които са довели до двете състояния, са се развивали с години. Например тютюнопушенето. Когато си на 18 или 20 години, ти не разсъждаваш за здравословните рискове от него, които ще дадат отражение след 10, 20, 30 г. Има период, в продължение на който този рисков фактор е влияел. Същото е и с циркулиращия холестерол. Ако си живял твърде дълго с неговите високи нива, това означава, че е имало достатъчно време той да влезе в съдовата стена, където да предизвика плаки, които предполагат развитието на инфаркт в бъдеще. Определено се наблюдава подмладяване на случаите и на инфаркт, и на инсулт и това е по-скоро свързано с комбинираното носителство на множество рискови фактори. За съжаление, в България нивото на хипертония е високо, нивото на нейната комбинация със завишени количества холестерол, наднормено тегло и тютюнопушене също е високо. Това предопределя един неблагоприятен рисков профил и подмладяване на случаите на инфаркт. Ако в западния свят те са на възраст от 60+, то при нас са от 40+.

- Смята се, че в световен мащаб към 2050 г. случаите на алцхаймер и деменция ще се удвоят. Има ли връзка между сърдечносъдовите и невродегенеративните заболявания?

- Има, и то много ясна връзка. Тя може да бъде видяна при т. нар. съдова деменция и при класическия алцхаймер. Голяма част от тези заболявания са предизвикани точно от недобър контрол на рисковите сърдечносъдови фактори, и то в зряла възраст. Т.е. липсата на достатъчно добър контрол точно в средната част от живота води до по-ранна проява на деменция.

- Има ли случаи при здравословен живот и хранене човек да поддържа високи нива на холестерол?

- Това отново ни връща към генетичната предразположеност под някаква форма, защото определено има мутации на гени, които са свързани с обмяната на холестерола, които дават високи нива. Тук трябва да разбия един мит - че можем да се справим с множеството от проблемите само с промяна в диетичния ритъм. Да, той е значително важен и с него стартираме лечението, но трябва да знаем, че той има лимит на действие. Обичайно не повече от 15% от болестта може да е диетично модифицирана. Това е по-важно за състояния, които са свързани с високи стойности на триглицериди, но не чак толкова много за самия холестерол. Класическият пример за пациент с високи нива на лош холестерол, въпреки относително здравословния му начин на живот, е мъж на около 30 до 40 г., който е слаб. При него се наблюдават отлагания в съдовата стена, които предизвикват преждевременен инфаркт. Ако разгледаме неговата здравна семейна история, ще намерим подобни случаи преди него. Тук е важно да вземем предвид дали пациентът има деца. Те вероятно не са наясно, че може би и те имат този проблем. В България, за съжаление, едва когато са 16-годишни, засичаме привидно здравите индивиди с високи нива на холестерол. Това е твърде напреднала възраст, редно е тя да бъде изместена както в Европа, където кръвната картина става ясна непосредствено преди постъпването на детето в училище. Създаването на план възможно най-рано е изключително важно за неговия пълноценен начин на живот.

- Какво представлява фамилната хиперхолестеролемия и по кои симптоми можем да я познаем?

- Това е наследствена болест, която се изразява с ранно настъпване на коронарна болест на сърцето. Обичайно в семейството има родственици, които са преживели ранен миокарден инфаркт. Тези хора са с високи нива на общия и на лошия холестерол. При тях понякога има отлагания на холестерола и в други органи – сухожилия, очи и т.н. Основната идея тук е наистина на базата на няколко прости критерии те да бъдат идентифицирани, за да се започне лечение, защото оставено да се развива, това заболяване води до ранна коронарна болест, ранна аортна склероза – все неща, които не желаем да се случват.

- Как се лекува фамилната хиперхолестеролемия и може ли да се излекува веднъж завинаги?

- Истинско лечение трудно можем да предложим, защото не можем все още да променим гените на човека, но може да се измисли такъв вариант на третиране, където имаме диетичен режим в комбинация с определени медикаменти и различни стратегии, които да намалят нивата на LDL-холестерола съобразно риска. Хората, страдащи от фамилна хиперхолестеролемия, са в опасност от развитие на коронарна болест или инсулт – нещата, които желаем да предотвратим. Понастоящем освен пероралната холестерол-понижаваща терапия – хапчетата, които традиционно се взимат, има два вида инжекционна терапия, която се бори с един белтък, който организмът ни произвежда. Към познатата ни технология с моноклонални антитела днес се добавя една нова технология, наречена малка интерферираща РНК (siRNA), която също е насочена към намалено образуване на този белтък.

- Какво задължително трябва да направи човек, ако установи, че има високи нива на холестерол?

- Първо, високият холестерол не е синоним на фамилна хиперхолестеролемия. Той може да се дължи на други болести. Хората със захарен диабет също са с висок холестерол. Отново казвам - профилактичните прегледи са важни, за да се види къде се намира пациентът спрямо риска и дали има склеротични отлагания в кръвоносните съдове.