Израелски учени са открили потенциална връзка между разстройството на аутистичния спектър и състава на чревния микробиом, което дава възможност за проучване на дългосрочните ефекти от интервенциите върху микробите в ранните етапи на развитие и тяхното въздействие върху развитието на мозъка, предаде израелската новинарска агенция ТПС, цитирана от БТА. 

Аутизмът е разстройство на развитието, което засяга комуникацията, социалното взаимодействие, поведението и интересите на човека. То се нарича разстройство от "спектъра", тъй като засяга хората по различен начин и в различна степен. Според американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията над 75 милиона души по света са на спектъра.

Нови проучвания показват връзка между аутизма и чревния микробиом - общността от микроорганизми, които живеят в храносмилателния тракт. В проучване на екип от учени от университета "Бар-Илан" в Рамат Ган се доказаха значителни разлики в алфа и бета разнообразието сред хората с аутизъм. В проучването участваха 96 човека с аутизъм и 42 невротипични лица. Освен това е установено, че определени видове бактерии са по-разпространени при хората с аутизъм.

Особено внимание заслужават повишеното алфа-разнообразие и повишените нивата на определен вид бактерия при хората с аутизъм. Традиционно намаленото алфа-разнообразие се свързва с влошено здраве, но неочакваното му нарастване оспорва преобладаващите схващания, особено по отношение на неврологичните разстройства. Бактериите, които обикновено присъстват в човешкия чревен микробиом, могат да предизвикат неблагоприятни последствия за здравето, когато са в прекалено голямо количество.

По-нататъшните експерименти върху новородени мишки, тествани с Бактероидес фрагилис, разкриват дисфункция на социалното поведение, повишено повтарящо се поведение и дисрегулация на генната експресия.

"Нашето проучване показва, че свръхизобилието на Бактероидес фрагилис, особено в ранна възраст, може да има функционални последици за индивидите с аутизъм. Това хвърля нова светлина върху сложното взаимодействие между микробиома и невроразвитието при хора с аутизъм", каза проф. д-р Еван Елиът.

Ефектите се наблюдават предимно при мишките от мъжки пол, което подсказва за потенциална полово специфична чувствителност към факторите на околната среда, допринасящи за развитието на аутизма. Тази констатация подчертава необходимостта от по-нататъшно проучване на специфичните за пола аспекти на аутистичния спектър и ролята на микробния състав, казаха учените.

Необходими са допълнителни проучвания, за да се определи дали манипулирането на чревния микробиом може да бъде жизнеспособен подход за лечение на аутизма.