Камарата на депутатите гласува закон за онкологично забвение

“Осъдена на смърт за 10 години... след 10 години можеш да се почувстваш най-после като другите, след 10 години можеш отново да си върнеш правата. След 10 години този закон те обявява най-после за излекуван. Но 10 години са много... така ни отнемате най-хубавите години от живота - когато се опитваш да  изградиш семейство, да осиновиш дете, да си намериш стабилна работа.”

С тези думи едно от популярните лица на италианския шоубизнес - Каролина Маркони, коментира новоприетия закон за т.нар. онкологично забвение. Долната камара на парламента в Рим реши с вота си, че онзи, който се е излекувал след прекаран рак, трябва да бъде “забравен” от закона, че е бил болен. Целта е да се сложи

край на дискриминацията

по отношение на преминалите през онкологично заболяване. Сега проектозаконът трябва да бъде одобрен и в Сената, но няма да има проблем това да стане.

По този начин се дава най-после надежда на излекувалите се от рак да получат банков кредит, да сключат застраховка, да имат правото да осиновят дете. Всички тези неща днес са само химера за хората, минали през голготата на онкологичното заболяване, дори когато след години няма повече следа от него при боледувалия в миналото. Чрез новия закон ще стане възможно 10 години след заболяването бившият пациент да има право на всички тези неща.

За мнозина като италианската шоузвезда и актриса с венецуелски произход Каролина Маркони, на 45 години, това обаче не е достатъчно.  От години жената, която се излекува от рак на гърдата, се бори за правото да може да осинови дете, тъй като химиотерапията я превърна в стерилна.

За много жени на нейната възраст, ако чакат 10 години, за да си върнат правата, това може да стане и ненужно, тъй като може да се окаже

твърде късно за осиновяване на дете

или за намиране на стабилна работа.

Според министъра на здравеопазването Орацио Скилачи приетият от Камарата на депутатите закон обаче е като “награда за компактната работа на всички политически сили и за ангажираността на асоциациите”. Особено дейна за прокарването на закона се оказа Мария Елена Боски от партията на бившия премиер Матео Ренци “Италия Вива”.  “Има над 1 млн. души, които са се излекували от онкологично заболяване, и въпреки това са били третирани по-различно от останалите. Това беше истинска несправедливост, толерирана от правосъдието ни”, коментира Боски пред медиите.

“Най-после е налице и в Италия първата крачка към въвеждането на онкологично забвение. Поддържах силно необходимостта от това забвение, тъй като е разрешение за премахването на препятствията, водещи до силно неравноправие и влияещи върху перспективите в живота на оздравелите от рак”, коментира министър Скилачи.

Според новия закон за правото на онкологично забвение хората, оздравели от дадена онкологична патология, не трябва да предоставят информация, нито пък да бъдат обект на разследване за прекарването ѝ в миналото. Това значи, че бившите болни от рак могат да имат безпроблемен достъп до банкови, застрахователни и финансови услуги. При сключването или подновяването на договорите за тях не се позволява да се искат информации за здравословното състояние на физическото лице, което е прекарало онкологично заболяване и няма рецидив. Трябва да са минали 10 години от този момент. Този период е наполовина, или 5 години, в случай че патологията се е появила преди навършването на 21 години. Същата норма е валидна и при достъпа до явяването на конкурси за работа или за обучение, при искането за осиновяване. Спазването на правата в тези случаи ще бъде от компетенцията на Гаранта за защита на личните данни.

Според боледувалата от рак в миналото Мелания Рицоли, която е лекар и писател, би

трябвало да се намали още повече периодът за връщането на правата

след 10 години от излекуването. Рицоли казва пред в. “Кориере дела сера”, че през 2001 г. била диагностицирана с лимфома и че до 2003 г. се лекувала. След това застрахователната компания ѝ подновила всички клаузи в договора с изключение на свързаните с туморните терапии. Това струвало на Рицоли 15 000 евро разноски за нейна сметка, което за едно средно семейство е много висока сума. Според Рицоли не банките, а застрахователните компании били тези, които отказвали покриване на разходите в тези случаи.