Потенциално най-рискови за рак на белият дроб са пушилите 15 - 30 години, има смисъл да се включат в изследване за търсене на тумор без симптоми - още докато е по-малък от оризово зрънце и с най-добри възможности за лечение

В Европа ракът на белия дроб причинява повече смъртни случаи от всяко друго онкологично заболяване. Ранни симптоми често липсват или са толкова неясни, че се пренебрегват. И когато ракът породи оплаквания и бъде открит, обикновено е в напреднал стадий. При разгърнато заболяване обаче лечението е значително по-неефективно. По тази причина към момента едва до 10% от хората, диагностицирани с рак на белия дроб, оцеляват повече от 5 г. след започване на терапия. Онколозите смятат, че е недопустимо ракът на белия дроб да се приема по подразбиране за терминална болест. Казват, че ако злокачественият тумор се открие и лекува навреме, статистиката ще се обърне тотално: до 90% от хората ще са живи на 5-ата година. Дори най-предпазливите прогнози са за поне 60% преживяемост в резултат на ранно установяване. На дискусия за рака на белия дроб проф. Константинов, доц. Веселка Стойнова - специалист по образна диагностика, проф. Савов и проф. Дудов (от ляво на дясно) представят съвременната концепция за комплексен подход в лечението.

На дискусия за рака на белия дроб проф. Константинов, доц. Веселка Стойнова - специалист по образна диагностика, проф. Савов и проф. Дудов (от ляво на дясно) представят съвременната концепция за комплексен подход в лечението.

Това може да стане реалност чрез скрининг на рисковите групи пушачи и гарантиране на достъп до съвременни изследвания и лечение, каза по време на тематична дискусия проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество, медицински директор и началник на Клиниката по медицинска онкология на “Аджибадем Сити Клиник - Младост”.

Скринингът е преглед или изследване за откриване на заболяване при хора, които нямат симптоми, но се допуска, че са в риск.

Модерната концепция за превенция на белодробния рак смята за най-подходящо за целта образното изследване нискодозова компютърна томография – метод, който свежда облъчването до лъчево натоварване, сравнимо с радиацията от презокеански полет, а благодарение на него може да се види тумор с големина на оризово зрънце.

Според стандартите на модерната медицина такъв скрининг е уместен за хора над 50 г., които в продължение на 30 г. са пушили по кутия цигари на ден или тези, които 15 г. са пушили по 2 кутии.

При установяване на съмнителни промени първата стъпка е вземане на клетки – биопсия, за диагноза. Първи се произнасят патолозите – оглеждайки клетките под микроскоп, могат да кажат дали и какъв тип тумор е открит. Масовата практика у нас сега е пациентите или техните близки да разнасят между различни специалисти и болници парафиновото блокче с биопсичен материал. Съвременният алгоритъм, прилаган в повечето държави в Европа и по света, е целият комплексен процес по организацията, уточняването на състоянието и лечението да се ръководи от онкологичен център.

С възможностите на генетичните изследвания може да се направят прогнози за ефективността на едно или друго лечение, уточни директорът на Националната генетична лаборатория проф. Алексей Савов. Според проф. Дудов една от важните стъпки, които трябва да направим в България, е въвеждането на геномното секвениране в процеса на лечение на рака.

Проф. Димитър Костадинов, началник на бронхологичното отделение към УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, очерта 3 сфери на въздействие, чрез които държавата може да създаде условия за намаляване на белодробния рак. Доказана е ползата от политики за намаляване на пушенето, реални стъпки за подобряване на чистотата на въздуха и целенасочено търсене на рискови канцерогени в промишлените производства и мерки за тяхното ограничаване.