Подкрепяме идеята за повишаване на потребителската такса, заплащана от пациентите на личните лекари, но трябва да стане плавно във времето, каза пред журналисти доц. Антон Тонев, председател на парламентарната комисия по здравеопазване. Смятам, че рязкото повишение - от 2,90 лв. да скочи няколко пъти - не е коректно спрямо потребителите, каза още той, съобщи БТА.

По думите му трябва да се начертае път за плавно повишаване на размера на таксата през определени периоди от време, за да няма рязко натоварване на ползвателите на медицински услуги. Обективно погледнато потребителската такса изостава, като нивото ѝ е замръзнало от 2013 г., а доплащането в болниците е около 40 на сто, посочи той. По думите му, за да има промяна в нивото на потребителската такса, трябват законови промени, както и дефинирането ѝ в Националния рамков договор. 

Преди дни депутати и лекари се обединиха около идеята за необходимостта от реформа в първичната извънболнична медицинска помощ, като на дискусия, организирана от комисията по здравеопазване, се обсъди нивото на потребителската такса, специализацията на лекарите, идеята за диференцирано заплащане на лекарите и др.

На въпроса кога държавата ще започне да плаща пълния размер на здравноосигурителната вноска за групите хора, които осигурява, доц. Тонев каза, че отговорът на този въпрос започва от министъра на финансите. Това е нещо, което трябва да се случи, но често се сблъскваме с действителността, а тя винаги фигурира в определени цифри и ние винаги се опитваме да ги направим по-добри, допълни той. Миналата година за много от разходите успяхме, каза още доц. Тонев.

В момента размерът на здравната вноска е осем процента, като тя се поделя между работодател и работник. Държавата плаща здравните вноски за деца, за пенсионери, за социално слаби, за задържани под стража, за лишени от свобода и др., като размерът на вноската е по-нисък от осем процента.

Трябва правилата да се променят така, че студентите по медицина да знаят какво да очакват в следващите пет - петнайсет години и това да бъде устойчив модел, каза доц. Тонев в отговор на въпрос кога държавата ще създаде условия младите лекари да останат в страната. По думите му анкети сред млади лекари са показали, че заплащането на труда им вече не е единственият критерий за оставане на работа в България. Критериите за условията на труд и кариерното израстване почти се изравняват с критерия за заплащането като мотивация за работа в България, добави доц. Тонев.

За медицинските стандарти и за качеството на медицинските услуги доц. Тонев коментира, че в момента има медицински специалности, за които има написани, но непризнати стандарти, и припомни, че някои от медицинските стандарти бяха обжалвани в съда. По думите му съсловните организации, заедно с академичните среди, биха могли да изработят стандартите, които след това да бъдат наложени, и да няма лекари, които да могат да практикуват, ако не покриват стандарта.