„Това, което видях в Азия, е огромното желание за иновации, много голям процент млади хора, които работят в тази насока и много нови неща, които, за съжаление, изобщо не са се доближили все още до нас!“.

С тези думи започва разговорът между репортер на  "Радио Китай" и българския кардиолог проф. Сотир Марчев, почетен член на Европейското кардиологично дружество, известен специалист в превенцията и борбата със сърдечните заболявания, създател на първия български медицински сайт през 1998 г.

Професорът е посетил много страни по света, включително в Азия, където е предавал своя опит на колеги. Разговорът с него е за някои от най-разпространените сърдечни заболявания в световен мащаб, както и за опита на Китай и други страни от Азия в справянето с тях и приложението на най-новите технологии при клиничните изпитания на нови средства за лечение.

В контекста на продължаващата пандемия от COVID-19, която дава отражение главно върху сърдечните заболявания и зачестяването на т.нар. абсолютна аритмия, открита за пръв път в Китай преди повече от 4000 години, и получила вече медицинското име „предсърдно мъждене“, проф. Сотир Марчев обяснява етимологията на заболяването и новостите в науката за лечението му в различни страни.

„Митичният Хуанди (Жълтият император), когото китайците смятат за свой прародител, е бил прочут лекар и философ“, казва проф. Марчев, и припомня написаното в най-стария и авторитетен китайски медицински трактат: „ Когато ритъмът на сърдечните удари стане неправилен и различен, това означава, че искрата на живота започва да отслабва“.

„Именно това е наречената първоначално „абсолютна аритмия“ – болест, изключително много разпространена сред цялото човечество, която вече има медицинското име „предсърдно мъждене“. При нея всеки удар на сърцето се намира на различно разстояние от следващия и тя е описана за първи път именно в „Трактат за вършеното на Жълтия император“ („Хуанди нейдзин“).

- Проф. Марчев, Вие сте известен не само в България, но и по света като лекар и учен с богат професионален опит. Разкажете ни как, според Вас, в Китай и изобщо в азиатските страни се справят със сърдечните заболявания?

- Новостите в науката стават с клинични проучвания. В резултат на тези изпитания се установява дали дадено лекарство действа и как. За да се установи това, обаче, и да бъдат успешни клиничните изследвания е необходим голям брой пациенти, на които да се извършат тези клинични изпитания. Китай, със своите огромни мащаби, с най-големия брой население в света, има възможност, използвайки най-съвременните технологии, да провежда сериозни клинични изпитания на огромен брой хора. Когато дадено лекарство покаже положителни резултати върху голям брой хора, то вече придобива статистическа значимост и се приема, защото на него може да се вярва, че лекува болестта. И затова, в съвременната медицина има много нови проучвания, които са направени в Китай, с огромен брой участници в тях, и те вече имат голяма статистическа достоверност. Така се получават много нови лекарства в Китай, които доказано имат лечебни свойства.

- Пандемията от COVID-19 през последните близо три години доведе ли до увеличаване на пациентите със сърдечни заболявания?

-  Да, инфекцията нарушава сърдечния ритъм и много често се получава предсърдно мъждене. Острите инфекции са един от рисковите фактори, които провокират предсърдно мъждене, и COVID-19 е точно такава инфекция. Хора, страдащи от нея се чувстват отпаднали, неработоспособни, изтощени, но това е само половината проблем. По-голям е вероятността от образуването на съсиреци, тоест тромби, които има риск да се откъснат и да запушат нещо в тялото. И именно това е големият проблем – съществуващата опасност от предизвикване на мозъчен удар или инсулт – което вече е животозастрашаващо.

- Какви са Вашите впечатления и сътрудничество с колеги от други страни и по-специално от Азия?

-  Аз съм човек, който много уважава Изтока. През периода 2005-2006 г. бях в Университетската болница в Осака. И там разбрах, че за мое най-голямо съжаление – бъдещето не е в Европа. Европа изгуби духа, изгуби волята, изгуби и интелекта за прогрес в голяма степен. Това, което видях не само в Япония, но и изобщо в Азия, тъй като успях да посетя и други страни, е огромното желание за иновации, много голям процент млади хора, както и много нови неща, които обаче изобщо не са се доближили все още до нас. Например, някои действия и неща, които видях през този период – 2005-2006 г., в Азия, за съжаление, до ден днешен не съм ги видял в България.

Но все пак съм оптимист и силно вярвам, че науката и сътрудничеството в областта на медицината – и то в една от най-важните за човешкия живот области – кардиологията, ще продължат да се развиват, като обмяната на опита между страните и колегите ни ще доведе до намирането на нови средства за лечение на тежките сърдечни заболявания.