• Вижте съветите на трима от водещите бъбречни нефролози в България в поредица от три интервюта.

Мислите, че бъбреците ви са здрави? Проверете

Около 850 милиона души в света страдат от хронично бъбречно заболяване. Това е около 80% повече от броя на хората с диабет и около 10 пъти над броя на хората с онкологични диагнози.

Хроничното бъбречно заболяване в напредналите си стадии води до критични сърдечносъдови инциденти, нужда от трансплантация или заместване на работата на органа с диализно лечение. То обикновено протича незабелязано. Възможно е да няма симптоми дори до момента на пълния отказ на бъбреците. Това превръща профилактиката в ключов фактор за здравето на бъбреците и откриване навреме, когато може да се помогне с терапия, на евентуална загуба на функция.

Дори да мислите, че бъбреците ви са здрави, изследвайте се, за да се уверите! Около апела се обединиха участниците в онлайн дискусия, проведена в “24 часа”, която е достъпна на фейсбук страницата на медията.

Как да удължите здравето на бъбреците си, какви изследвания са достатъчно показателни за насочване към по-задълбочени тестове, кои фактори предразполагат към хронично бъбречно заболяване и какви са възможностите за лечение - вижте съветите на трима от водещите бъбречни нефролози в България.

- Проф. Робева защо нефролозите и кардиолозите често имат общи пациенти?

- Между бъбрека и сърцето има тясна връзка. От една страна, бъбрекът е много богато кръвоснабден орган, от друга, изпълнява важна функция за поддържането на постоянния обем на течности и респективно на адекватния обем на кръвта. Отношенията са двупосочни. Както бъбрекът влияе на сърцето, така и сърцето влияе на бъбрека.

Най-очевидно ни се показва тази връзка чрез хипертонията. Повишеното артериално налягане може да бъде самостоятелна болест, която обаче при своята прогресия да увреди бъбрека, така нареченото вторично бъбречно увреждане. При влошаването си то може да доведе до бъбречна недостатъчност.

Има обаче и хипертонии, причинени от бъбречните болести. Един път появили се, бъбречните хипертонии водят до допълнително увреждане на бъбрека. В допълнение те имат ефект и върху сърцето, защото се засилва съпротивлението, срещу което сърдечната мускулатура изтласква кръвта и се увреждат кръвоносните съдове.

Функциите на бъбрека и на сърцето се преплитат и при тежка сърдечна недостатъчност.

Тогава се намалява кръвоснабдяването на бъбреците, ограничава се филтрацията на течностите и се стига до хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) като пряка връзка със сърдечната недостатъчност – така наречените кардио-ренални синдроми.

При тежко бъбречно заболяване, което води до намаляване на количеството на отделяните течности, те се задържат в организма, обременяват работата на сърцето и може да провокират сърдечна недостатъчност.

Тесните връзки между двата органа и артериалната хипертония обясняват защо кардиологията е произлязла от нефрологията и чак след това се е развила като самостоятелна наука.

- Ясно ли е още на първия преглед от сърцето или от бъбрека тръгва проблемът?

- Невинаги може да се разбере къде е първопричината – в бъбрека или сърцето, но нещата се изясняват в хода на прегледа и извършването на необходимите кардиологични и нефрологични изследвания. Много общо казано, някакъв начален ориентир може да е това, че обикновено хората със сърдечна недостатъчност имат ниско артериално налягане, а при бъбречна недостатъчност – предимно високо. Диагнозата обаче е резултат на комплексна оценка и в резултат на изследвания.

- Защо хората с ХБЗ са по-застрашени от сърдечна смърт, отколкото от пълен отказ на бъбреците?

- Статистиката показва, че хората с нарушена бъбречна функция са по-застрашени да загинат от сърдечносъдово увреждане, отколкото да достигнат до терминална бъбречна недостатъчност, изискваща трансплантация или диализа. Обяснението е ефектът на бъбречното увреждане върху сърдечното здраве. Има данни, че началното увреждане на бъбречната функция води до 3-кратно увеличаване на риска от сърдечносъдова смъртност. Във фазата на тежкото увреждане, вече при доближаване на прага преди диализа, вероятността се увеличава на 6 пъти.

От друга страна, сърдечно болните с бъбречно увреждане са 50% по-заплашени от смърт от тези, които нямат бъбречна увреда.

- Кои са водещите причини за хронична бъбречна болест?

- По-общите причини са хипертонията, захарният диабет (висок процент от хората, които достигат до сериозно бъбречно увреждане, са диабетици), наднормените масти в кръвта, затлъстяването, обездвижването, някои фактори свързани с имунната система, инфекции.

Има и фактори, които произхождат от самите бъбречни заболявания. Те са свързани със задържането на течности, характерната за по-късните етапи анемия, високите нива на фосфор, оксидативния стрес, влошеното хранене. Приема се, че при тези пациенти освен задръжка на течности влияят токсините и отделянето на съдовоактивни вещества.

- Какви симптоми подсещат да се прегледаме при нефролог?

- В началото и ХБЗ може да протича безсимптомно, както е при хипертонията и диабета. С намаляването на бъбречната функция възникват някои леки отклонения, които остават незабелязани или се приписват на умора, стрес, моментно неразположение. Такива сигнали може да са отпадналост, увеличено отделяне на урина, по-чести ставания за тоалетна нощем. В големия процент от случаите не им се обръща внимание. А това, че поради постепенността и бавния ход на увреждането човек се адаптира към промените, е причината и на по-късните етапи на ХБЗ да не търси нефролог. Често откриваме пациенти, които са вече на етап кандидати за диализа, но казват: „Аз съм здрав и прав, нищо не чувствам, нямам нужда от диализа!“. Те са с изчерпани бъбречни възможности, но не искат да повярват, че незабелязано за тях са достигнали крайно влошаване на бъбречната функция и трябва да преминат бързо към извънбъбречно очистване на кръвта. Това обяснява

защо не трябва да се разчита само на субективните усещания,

макар че при някои от бъбречните болести може да присъстват осезаеми оплаквания. Най-сигурното е периодично да се контролира бъбречната функция чрез изследване нивото на креатинин в серума и евентуално изчисляване на креатининовия клирънс по формула. Така се оценява реалната бъбречна функция и е най-сигурният начин да се установи има, или няма проблем. Когато обаче говорим за началната, първа степен на ХБЗ, все още няма нарушение на бъбречната функция и би трябвало да се търсят и други отклонения като белтък в урината, наднормено количество еритроцити и/или левкоцити. Те сами по себе си и при нормален креатинин са индикация човекът да бъде насочен към нефролог, който при нужда да направи допълнителни лабораторни и образни изследвания като ехография, и да предложи мерки за забавяне на бъбречното нарушение. Това са и стъпките за поставяне на диагнозата.

- Към кого да се обърнат за направление за лабораторни изследвания хората от рисковите групи – с високо кръвно или повишена глюкоза?

- В последните години диспансеризацията на хипертониците и диабетиците се осъществява от общопрактикуващите лекари. Ако човек не е отишъл по своя инициатива да се изследва, трябва да го насочи личен лекар.

Материалът се отпечатва с подкрепата на „АстраЗенека – България“. Материалът отразява гледната точка и опит на автора. Публикацията е част от информационната кампания за хроничното бъбречно заболяване на „АстраЗенека – България“.

 

Още по темата:

- Проф. Емил Паскалев: Хипертонията и диабетът са в основата на 2/3 от хроничните бъбречни заболявания

- Проф. Боряна Делийска: Бъбрекът страда тихо – по спешност идват дори хора, които без симптоми са стигнали направо до диализа