•  Учени от 4 държави търсят негативните и позитивните ефекти след боледуването
  • Издирват доброволци през болници и социални мрежи
  • Ще сравняват емоциите на бивши пациенти от Словакия, Хърватия и Румъния

32 лични истории на българи и още по 32 от Словакия, Хърватия и Румъния, ще пресъздадат какво преживява човек при сблъсъка с COVID-19. Това е част от проект за психологичните ефекти от заболяването, който БАН ще осъществи.

Колко тревожност и негативни емоции са натрупани в душата след тежко преболедуване на COVID? Как сте се справили? Защо се наложи да постъпите в болница или в интензивно отделение? Кое ви върна към живота? През какви изпитания преминахте? Какви положителни ефекти извлякохте от преживяното? Кого оставихте до себе си след ада и с кого се разделихте?

Това са част от въпросите към участници в качественото изследване “Здравни и психологични ефекти и ресурси за справяне при тежко или критично преболедували COVID-19”. Ще се проведат задълбочени и дълги (до 2 часа) интервюта. Ръководител е доц. д-р Анна Александрова-Караманова от Департамент “Психология” на Института за изследване на населението и човека на БАН. Проектът, който стартира на 1 януари 2022 г. и ще завърши в края на 2024 г., е финансиран от Алианс на международните научни организации (ANSO).

“Моята основна област е психология на здравето. Не става дума само за психичното здраве, защото

всеки здравен проблем има психологически аспекти,

разказа доц. Караманова пред “24 часа”. На поканата й за партньори в проекта са откликнали проф. д-р Петер Халама от Центъра за социални и психологични изследвания на Словашката академия на науките, доц. д-р Анита Лаури Корайлия от Департамента по психология на Факултета по хуманитарни и социални науки в Университета в Загреб, Хърватия, и проф. д-р Адриана Бабан от Департамента по психология в Университета Бабеш-Боляй, “Клуж-Напока”, Румъния. И в тези 3 държави ще бъдат интервюирани по 32-ма пациенти с COVID. “Сред целите е

да изведем изводи за региона

на Централна и Източна Европа. Очакваме интересни резултати - както сходства, така и национални социокултурни специфики”, уточнява психоложката.

“Става дума за качествени изследвания, интервютата са по час, а дори по час и половина или два. Получава се огромна информация, става дума за стотици страници текст, който да анализираме. Влиза се в дълбочината на преживяванията на отделния човек, не е като при количествените изследвания”, обяснява спецификата на проучването доц. Караманова. Тепърва ще се водят разговори с доброволци, които се търсят чрез болници, приятели, обяви в социалните мрежи. Учените допускат, че

някои ще откажат заради черните спомени от адските мигове

на заболяването.

Проучванията ще са в 3 посоки. Първата са негативни дългосрочни постковид ефекти като например физически и психологични симптоми, стрес, затруднения в социалното функциониране, намалена способност за самостоятелно функциониране.

Втората са позитивни постковид ефекти след сблъсъка с тежката житейска криза - оценяване и благодарност за живота като цяло; оценяване и подобряване на личните взаимоотношения, повишено чувство за свързаност с другите; откриване на нови възможности, цели и житейски пътища; повишена емоционална сила и устойчивост; духовно развитие.

Третият аспект на търсене на учените е ролята на ресурсите за справяне.

Проектът се фокусира върху наистина тежките случаи

Цялото семейство на доц. Анна Александрова-Караманова изкарало COVID. Най-тежко го изкарал баща ѝ.

“За щастие, той се възстанови и това ми послужи като вдъхновение за проекта, защото конкурсът излезе точно по това време. Имах и това лично преживяване. Чисто теоретично знаех какво се очаква като ефект след боледуването от литературата, но вече го чух и от първа ръка, като преживяване на мой много близък човек, който е преминал през всичко това”, разказва още доц. Караманова.

Доц. Анна Александрова-Караманова
Доц. Анна Александрова-Караманова