На читателския въпрос отговаря доц. д-р Антоанета Гатева, Клиника по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ "Александровска"

Повишените нива на пролактина са често състояние, което се установява най-вече при млади жени във връзка с менструални нарушения, главоболие и др. Причините за това са най-разнообразни, като обичайно са физиологични като стрес, бременност, кърмене, скорошна сексуална активност, прием на противозачатъчни или някои други медикаменти. В тези случаи обикновено стойностите на пролактина не надхвърлят два пъти горната граница на нормата на съответната лаборатория. По-рядко пролактинът се повишава при някои заболявания като намалена функция на щитовидната жлеза, бъбречни и чернодробни заболявания, тумори на хипофизата и др.

Хипофизата е „централната“ жлеза в човешкия организъм, която контролира функцията на повечето останали жлези и осъществява връзката между нервната и ендокринната системи. Намира се в основата на черепа в близост до главния мозък и зрителните нерви. Аденомите на хипофизната жлеза са в голямата част от случаите доброкачествени тумори, сред които най-чести са тези, които не произвеждат излишни количества хормони. Те обикновено се установяват случайно на образно изследване на главата, направено по друг повод. От хормонопроизвеждащите тумори най-чест е пролактиномът, т.е тумор в хипофизата, който произвежда пролактин. Открива се по-често при жени в репродуктивна възраст и много по-рядко при по-възрастни мъже. Основните симптоми, с които се изявява, са главоболие, менструални нарушения, невъзможност за забременяване и поява на секреция от млечните жлези. От лабораторните изследвания се установява значимо повишен пролактин, рядко могат да бъдат налице и други хормонални нарушения. В зависимост от размерите си аденомите се разделят на микро-/пикоаденоми (10 мм).

Микропролактиномите рядко са свързани с други сериозни здравни рискове. Въпреки това при откриването им във всички случаи е добре да се направи изследване на зрителните полета (периметрия) от офталмолог за да се изключи притискане на зрителните нерви от тумора. В повечето случаи лечението е само медикаментозно и води до намаление на размерите на формацията и дори на изчезването и, за което обаче е необходим дълъг период на непрекъснато лечение (от порядъка на няколко години). Оперативно лечение се налага рядко – във случаите когато прилаганото медикаментозно лечение не дава резултат и туморът продължава да расте или когато формацията изходно е много голяма и притиска околните структури в мозъка (обикновено при макропролактиноми). Важно е да се знае, че лечението на пролактиномите не е пречка за забременяване, но е необходимо при установяване на бременност жената да посети незабавно своя ендокринолог за да се прецени дали да се спре лечението за периода на бременността или то да бъде заменено с друго, безопасно по време на бременност. В останалите случаи лечението не бива да бъде прекратявано самоволно, тъй като това може да повиши риска от нарастване размерите на тумора и да доведе до по-нататъшни усложнения.

В заключение микро-/пикопролактиномите са заболяване, което в повечето случаи не застрашава живота, здравословното състояние и репродуктивната функция на пациентите, особено в случаите когато са диагностицирани навреме и адекватно лекувани.