В последните 3-4 години бяха назначени 30 млади лекари в отделения, в които може да се специализира, казва изпълнителният шеф на МБАЛ “Д-р Ат. Дафовски” 

Проф. д-р Тодор Черкезов завършва медицина във ВМИ - Пловдив, през 1982 г. и започва работа в окръжната болница в Кърджали като лекар дерматолог.

Преминал е всички стъпала на професионалното развитие - лекар ординатор, началник на отделение, а от 2002 г. до момента е изпълнителен директор на МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски”.

Д-р Черкезов е магистър по здравен мениджмънт. Той е част от лигата на “Лекарите, на които вярваме” за 2017, 2018, 2019, 2020 г., кампания на в. “24 часа”.

- Д-р Черкезов, навършват се 90 години от основаването на МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски” в Кърджали. Кои са трудните моменти и предизвикателствата пред лечебното заведение за изминалия почти век?

- Кърджалийският край се присъединява късно към България - през 1912 г., и това несъмнено дава отражение в цялостното развитие, включително и в здравеопазването.

Идеята за основаване на болница възниква през 1927-а, когато тогавашната дирекция “Народно здраве” към МС изпраща тук делегация, която да установи здравното състояние на населението.

Проверката показва драматична картина - около 60-70% от хората боледуват и умират от коремен тиф, петнист тиф, дизентерия, малария. Туберкулозата засяга около 85% от населението.

Здравното наследство е много тежко,

а населението се намира в окаяно материално положение след войните и спешно се налага намеса на държавата. Но все пак инициативата идва от местните власти. Околийската управа стига до извода, че трябва да се построи болница.

Първата копка е направена през 1928 г., а откриването е на 1 април 1932 г. Болницата е малка, с 20-ина легла, двама лекари, 5 медицински сестри и трима санитари.

Ако в първите години трудностите съпътстват тежката здравна ситуация, впоследствие възникват други.

През 40-те години населението на областта започва да се увеличава и материалната база става недостатъчна. След 1945 г. потребността от изграждане на по-съвременна сграда е очевидна. Построява се по-голяма болница с основни отделения - детско, вътрешно, акушерство и гинекология, хирургия.

Тук работят видни лекари специалисти,

доста от които са завършили в Австрия и Германия. Трудностите в този период са свързани със следвоенните години, с кризата, с немотията и липсата на достатъчно кадри. Постепенно проблемите са преодолени.

В средата на 70-те години се взема решение за разкриване на голяма многопрофилна болница в Кърджалийска област, чието население вече надхвърля 350 хил. души.

Истинско предизвикателство пред болницата настъпва в годините на възродителния процес, когато част от населението се изселва в Турция, включително голям брой лекари, медицински сестри, акушерки, санитари.

През следващите години на обществено-икономически промени болницата е преобразувана много пъти в синхрон с провежданите здравни реформи. Била е общинска болница, първостепенна областна, обединена районна и многопрофилна в момента.

Цялата тази история е свързана с труда, усилията, постоянството на поколения лекари и медицински сестри, които е трябвало да работят адекватно, за да отговорят на повишените потребности и очаквания на населението.

Въпреки сложната политическа обстановка болницата посреща достойно своя юбилей с

чувство за успешно реализирана мисия

в специфичната регионална среда.

- Какви са приоритетните проблеми на една областна многопрофилна болница?

- Тези болници имат важно регионално значение и осигуряват националната здравна политика в болничната помощ на територията на 28-те области. Нашата обслужва населението на 7-те общини в областта, както и на общини от съседни области.

Тъй като този тип лечебни заведения са свързани със системата на регионалната сигурност, те са жизненонеобходими независимо от броя на лежащоболните пациенти в даден момент. Такава е логиката на медицинската потребност.

Докато финансовата логика е съвършено различна - парите вървят след пациента. Това означава, че в голяма степен болничните структури трябва да бъдат максимално запълнени с пациенти, което да гарантира финансовата издръжка и мотивиращи трудови възнаграждения за персонала.

Тук се явява големият парадокс на болницата - търговско дружество. От една страна, се борим

за по-малко хоспитализации и за здрава нация,

а от друга - болниците трябва да се самоиздържат като пазарни субекти, при това без реално остойностяване на медицинските услуги и на вложения труд.

Ако искаме да имаме европейски подход към здравеопазването, означава да не концентрираме болничната помощ в големи градове, каквато е тенденцията, а навсякъде в страната да се оказват определен обем достъпни медицински услуги.

Практиката показва, че обезлюдяват села и малки градове, където няма училища, детски градини, лекари, няма достъп до лечебница.

Пазарната логика и регулаторните механизми на държавата трябва да търсят баланс за реализация на европейския подход към децентрализация и доближаване на болничните услуги до хората в отдалечените райони.

- Явно е важен балансът. Прави ли опит държавата да го постигне?

- Държавата осъзнава, че има сериозен проблем. Но управленски решения се вземат трудно, тъй като участниците на арената на здравната политика са много, при това с доста разнопосочни интереси.

Не може и не трябва да правим връщаме на старата система, но не трябва да се задоволяваме и със сегашното статукво.

Необходими са адекватни и навременни реформи

с участието на всички заинтересовани страни. Сегашното състояние на системата е свързано със значително лично финансово участие на пациента извън задължителното здравно осигуряване, с проблеми в достъпността и качеството.

Това води до неудовлетвореност на потребителите от медицинската помощ. Целта е хората да усетят ефекта от това, че си плащат редовно здравните осигуровки, срещу които получават определени дейности и услуги.

- Проблемът с медицинските кадри се оказа хроничен. Как успявате да привлечете и задържите специалистите?

- Все още сме обезпечени с достатъчно лекари и медицински сестри, за да покрием стандартите и да осигурим работните графици. В последните 3-4 години назначихме 30 млади лекари в отделения, в които може да се специализира.

Надяваме се след специализацията си да останат при нас, повечето са местни хора. Осигуряваме им добри условия на работа, обучение и специализация, стремим се възнаграждението да бъде приемливо за тях. Наред с тази свежа струя

застаряването на лекарското съсловие е факт

и при нас - преобладават над 50-годишни. Започваме да чувстваме глад за неонатолози, педиатри, гастроентеролози и някои по-редки специалности като патолози, спешни медици, хематолози.

С медицинските сестри ситуацията е на приливи и отливи. При тях има голямо текучество, поради неудовлетворителното заплащане и по-примамливи предложения за работа в чужбина.

Кадровият проблем е много сериозен. Той е дългосрочен, защото изграждането на кадрите не става с магическа пръчка. Изисква време и влагане на финансов ресурс.

- Кои са силните страни на кърджалийската болница и какво е нейното място в национален мащаб?

- Болницата покрива широк спектър от потребности на хората - от раждането до края.

В структурата ни има 28 отделения

Стремежът ни е да развиваме болницата като мултикомплекс. Независимо от това за нас има важни приоритети и те са свързани с възможности за реагиране в условия на спешност и във времевия интервал на т.нар. първи златен час - времето, в което адекватните действия на медицинските екипи са резултатни и се спасява човешки живот.

Нашата болница е първата в Родопите, въвела инвазивната кардиология преди 12 г. и постигнала значително намаление на смъртността от инфаркт на миокарда.

Тромболитичната терапия на исхемичния мозъчен инсулт е друго основно направление за модерен подход към това тежко и инвалидизиращо страдание.

Реакцията при катастрофи от двете страни на границата

е друго важно направление в работата ни, разработено чрез европейски трансграничен проект в сътрудничество с болницата в Комотини, Гърция.

Развиваме травматологията, хирургията и реанимацията, които разполагат с високотехнологична материална база и отлично подготвени медицински специалисти.

Офталмологичното отделение е оборудвано с най-модерната апаратура за роботизирана хирургия. В него работят опитни и много търсени специалисти, всички възпитаници на проф. д-р Ива Петкова.

Магнитнорезонансната диагностика в болницата е на високо ниво. Пациентите са от целия Родопски регион, като нашата болница е първата извън УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив, която закупи ядрено-магнитен резонанс още през 2008 г.

Важен приоритет ни е утвърждаването на продължителното лечение, рехабилитацията и палиативните грижи.

Ние сме единствената областна болница, която има хоспис като дъщерно дружество още преди 12 г. - структура, която придобива голямо значение на фона на застаряващото население.