Храносмилателната ни система постоянно е подложена на токсично натоварване от химическите вещества, приемани с въздуха, водата, храната и медикаментите. За нейното неразположение допринасят и честите пътувания, които са свързани със смяна на климата и хранителен режим.

Освен това месото в менюто ни води до натрупване на несмлени чужди протеини в червата. Резултатът е бързо развитие на гнилостни процеси и отделяне на токсични вещества, вредни газове. Това убива полезната чревна флора и се развива дисбактериоза. Дори и минимални промени в хранителния режим, с 1-2 разтоварващи дни в седмицата с вегетарианско хранене и без животински белтъци, намаляват гниенето в дебелото черво, а ферментацията на растителните фибри бързо възстановява полезната микрофлора.

Какво се случва в червата ни
В храносмилателната ни система живеят милиарди различни бактерии. Когато сме здрави, те се развиват и работят в синхрон.

Бактериите в дебелото черво са около 1 милиард/мл течност от чревното съдържимо, докато в тънките черва концентрацията е под 10 000 бактерии/мл.

В дебелото черво има 10 пъти повече бактерии от общото количество на клетките в тялото ни.

Видът на бактериите в тънките черва е различен от тези в дебелото черво.

Когато балансът на чревната флора е нарушен, се случва подуване и болки в корема, диария и запек, синдром на раздразненото черво, инфекциозни ентероколити.

В тънките черва се смила и усвоява храната. В дебелите черва се извлича водата от несмляната в тънките черва храна и се оформят и изхвърлят отпадъците заедно с токсините в тях.

Когато пробиотиците, приети като хранителна добавка, попаднат в стомаха, при подходящи влага и температура се “събуждат” и започват бурно да се размножават. За бързото колонизиране върху чревната лигавица на бифидо- и лактобактериите са необходими несмилаеми растителни влакна, източник на въглехидрати и основна храна за пробиотиците, наричани пребиотици.

За създаване на оптимални условия за растеж в храносмилателната система на полезните бактерии последното поколение хранителни добавки от този тип, наречени синбиотици, съдържат и необходимите растителни въглехидрати.

За ползите от синбиотиците

Подобряват микробния баланс на стомашно-чревния тракт, осигуряват ефективно храносмилане, снабдяват организма с витамини, аминокиселини, органични киселини.

Подпомагат изхвърлянето на вредните продукти от метаболизма.

Повишават имунитета и устойчивостта срещу алергии.

Потискат развитието на причинителите на стомашни инфекции.

Намаляват страничните ефекти от прием на антибиотици.

Регулират запека.

Препоръчителният прием на пробиотици е 2-3 едномесечни курса през студените сезони и през целия летен сезон в количество, предписано на опаковката.

Под лигавицата на тънките черва са разположени 80% от клетките на имунната система и пробиотичните бактерии са като имунен филтър. С разполагането си върху чревните власинки те са първата бариера при среща с болестотворни и вредни агенти, попадащи в организма. Доказано е, че млечнокиселите чревни бактерии задействат имунната реактивност на организма и намаляват алергичната нагласа.