Проф. д-р Ивайло Даскалов е завършил Медицинския университет в София. Има специалности по вътрешни болести и кардиология, както и научна степен “доктор” по кардиология. От 2017 г. е началник на Клиниката по кардиология във Военномедицинската академия. От 2022 г. е избран за ръководител на катедра “Кардиология, интензивна терапия и вътрешни болести” във ВМА.

То е рисков фактор номер едно за сърдечна недостатъчност, казва началникът на Клиниката по кардиология във Военномедицинската академия

- Проф. Даскалов, нараства ли честотата на сърдечносъдовите заболявания и защо сърдечната недостатъчност стана една от епидемиите на века?

- Сърдечносъдовите заболявания са причина за приблизително 65% от смъртните случаи при мъжете и жените. Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром, при който е налице невъзможност сърцето да изтласква нужното количество кръв, необходимо на тъканите и органите. Тя e краен стадий в еволюцията на почти всички сърдечносъдови болести.

Относителната честота за последната година в България е близо 170 хил. души. Отчита се тенденция за леко повишаване броя на хоспитализираните пациенти.

Недостатъчната първична диагностика, лечение и профилактика на сърдечните заболявания са в основата на оформящия се вече пандемичен риск.

- Кои са най-често срещаните причини за сърдечната недостатъчност?

- Това са повечето сърдечни заболявания: хипертоничната болест и нейните усложнения, коронарната болест и нейният флагман – острият миокарден инфаркт, клапните болести, някои миокардити, кардиомиопатия и други. При около 80% от случаите се дължи на понижена помпена функция на сърцето, като в 75% от тях става дума за исхемична болест и/или артериална хипертония.

Трима от 10 човека над 18 години у нас имат неконтролирано високо кръвно налягане, което прави артериалната хипертония рисков фактор номер едно за сърдечна недостатъчност не само поради високата честота на разпространение, но и поради сериозните, инвалидизиращи усложнения, до които води.

Исхемичната болест на сърцето се среща по-рядко, но има по-висок процент на годишна смъртност - около 12%.

Предсърдното мъждене има също голяма социална значимост поради високата си честота на разпространение и причинно-следствената връзка с мозъчния инсулт, чиято годишна честота е около 21%.

- Пандемията от COVID повлия ли на честотата на сърдечните заболявания?

- По-скоро отговорът е да, макар че да се изложи точна статистика, е рисково начинание. Не само нашите наблюдения, но и многобройните публикувани данни през последната година показват, че най-често срещаните сърдечносъдови заболявания, асоциирани с острата фаза и след преболедуване на COVID-19 - в рамките на вече добре известния постковид синдром, са артериалната хипертония, белодробната тромбоемболия, ритъмните нарушения, перикардит и миокардит.

Трябва да е напълно ясно, че връщането към нормална физическа активност и спорт след преболедуван миокардит, асоцииран с COVID-19, трябва да става постепенно, съпроводено с лекарски контрол и изследвания. Препоръчителният период е 3 до 6 месеца.

- На каква възраст най-често пациентите страдат от сърдечна недостатъчност?

- Намалена помпена функция на сърцето се установява при 2% от населението между 25 и 65 години, а над 65 този процент се движи между 4% и 6%.

През последните години се коментира тенденция за подмладяване на заболяванията на сърдечносъдовата система. Вероятно се наслагва влиянието на много фактори, в това число по-напредналата диагностика - поставя се диагноза на много по-ранен етап, отколкото е било възможно преди 5 или 10 години. Но влияят също психическият стрес, работата в електронна среда, липсата на достатъчно почивка и нощен сън, злоупотребата с алохол, цигари, наркотици и стимуланти, неконтролираната употреба на болкоуспокояващи и нестероидни противовъзпалителни лекарства, нездравословното хранене, липсата на редовно спортуване, наднорменото тегло. Ключов елемент е и наследственото предразположение. Комбинацията от фамилна обремененост и рискова среда би моглa да доведe до начало на сърдечно заболяване, включително и при много млади хора.

- Какви могат да бъдат първите симптоми, на които човек да обърне внимание?

- Първите симптоми, на които обикновенно сe обръща внимание, са лесна умора и задух. От един момент на относително добро състояние и стабилна физическа кондиция пациентите започват да усещат, че се уморяват необичайно лесно и се задъхват.

По-късно се появява и нощен задух, заради който пациентите търсят по-висока възглавница или две. Често към тези симптоми се добавят симетрични отоци по долните крайници. Има сърцебиене, аритмия, непостоянни стойности на кръвното налягане и често чувство на безпокойство. Това е основната симптоматика на сърдечната недостатъчност.

Съществува и латентна сърдечна недостатъчност (непроявена), при която симптомите могат да бъдат провокирани от редица фактори като спиране на лечението, повишен прием на готварска сол, поява на сърдечни аритмии, инфекциозно заболяване, физически или психически стрес, друго съпътстващо заболяване.

Острата декомпенсация на сърдечната недостатъчност е спешно животозастрашаващо състояние в кардиологията, изисква незабавна хоспитализация и започване на лечение. Най-често го предизвикват остър миокарден инфаркт, животозастрашаващи ритъмни и/или проводни нарушения на сърдечната дейност, клапни пороци, остър белодробен емболизъм, анемия, инфекция и други.

- Телемедицината какво място има при пациентите със сърдечни заболявания в България

- Пpeдизвикaтeлcтвaта към телемедицината в България ocтaвaт.

Телемедицината помага на лекарите да консултират и диагностицират пациентите дистанционно. Холтер монитор, прикрепен към пациента, мониторира електрическата активност на сърцето, артериалното налягане, кислородната сатурация, телесната температура, дихателните движения и други. Чрез пренос на данните в безжични мрежи, съхранение в облак и анализ чрез подходящ софтуер в реално време те могат да бъдат интерпретирани в момента на получаването им и да се вземе решение. При констатирани значими отклонения се активира незабавно процедурата “Спешен отговор” и незабавно се осъществява контакт с център за спешна медицинска помощ. Лекуващият екип или лекар имат обикновено свободен достъп до данните в реално време.

- Какъв е вашият съвет като специалист - как хората да се предпазят от сърдечната недостатъчност?

- Най-важният съвет, за да не се стигне до сърдечна недостатъчност, е да бъдат лекувани адекватно причините и състоянията, които водят до този клиничен синдром. Тъй като артериалната хипертония и исхемичната болест на сърцето имат приоритетно значение като причини за поява на сърдечна недостатъчност, тези две състояния трябва да бъдат профилактирани и лекувани във възможно най-ранните си клинични стадии.

Тъй като първата среща на пациентите със сърдечна недостатъчност е с личния лекар, те трябва да бъдат насочени към кардиолог, който да изготви индивидуална терапия. Правилното лечение стопира иначе прогресивния ход на този клиничен синдром.

При лечението иновативна е препоръката за използване на нов клас медикаменти,наречен болест

модифициращи,за които е доказано в клинични изпитвания, че значимо подобряват прогнозата на пациентите. Лечението с тях в най-ранен стадий има фундаментално значение.

Ако този подход е недостатъчен, се преценява ползата от имплантирането на съвременни устройства, подпомагащи сърдечната функция.

- Какво може да се направи, за да се намали рискът от развитие на сърдечносъдови заболявания?

- Начинът на живот има огромно значение да контролира риска от поява на сърдечносъдово заболяване. Стресът, преумората и напрежението, вредните храни и липсата на физическа активност могат да доведат до начало на артериална хипертония, аритмии и остри сърдечносъдови инциденти. Ако се води умерен начин на живот, с дозирана физическа активност, отказ от вредни навици като тютюнопушене и употреба на акохол, шансовете за изява на сърдечна болест дори при фамилна обремененост значително намаляват. Същото важи и при известно вече заболяване - след подобряване начина на живот нуждите от лекарствено лечение значимо намаляват.

Физическото натоварване е много важно за тренирането на сърдечния мускул, защото така сърцето изтласква по-голямо количество кръв и кислород до всяка клетка в тялото. Разбира се, физическите натоварвания трябва да бъдат съобразени с индивидуалните възможности на всекиго.

Здравословното хранене е следващият значим фактор, за да се поддържа оптимално телесно тегло. Практически всички усилия трябва да бъдат положени за редуциране на наднормената телесна маса, защото тя е абсолютно сигурен рисков фактор за сърдечна недостатъчност и неблагоприятна прогноза. Важно е също да се ограничи употребата на сол и хидрогенирани мазнини.

Безсънието и стресът са фактори, които най-често водят до поява на артериална хипертония и различни видове аритмии.

Не на последно място по значение за контролиране на риска са профилактичните прегледи, при които навреме биха се открили и лекували евентуални болести на сърцето.