80% от нуждаещите се от рехабилитация поради нарушения в мобилността или ежедневните дейности показват когнитивни затруднения с различна тежест

Приблизително 3% от хората с коронавирусна пневмония, която е налагала болнично лечение, развиват новопоявила се деменция в постинфекциозния период. При големия брой хора, свалени на легло от пандемията, това е значително по-високо от честотата, наблюдавана при други пневмонии.  Това установява изследване на екип от Университета на Мисури.

Привидно ниският за неспециалистите дял - 3-ма от 100 пациенти, реалният брой на засегнатите е брутално висок и учените очакват да продължава да расте при следващи вълни на инфекцията, свързана със SARS-CoV-2.

Бъдещите проучвания трябва да изследват основните патофизиологични процеси зад данните. Това ще помогне да се идентифицират оптимални стратегии за

предотвратяване

на дългосрочни

инвалидизиращи

последици

като нововъзникнала деменция, смятат учените. Наблюденията им по време на пандемията са ги подтикнали да анализират данните за над 10 400 случая на пациенти.

Задачата им била да установят риска от нова диагноза деменция, възникнала поне 30 дни след хоспитализация без предишна история за проблем с умствените способности и паметта.

Новите случаи на деменция

възникнали

средно

182 дни след

коронавирусната

пневмония

При оценката на риска всички случаи били коригирани за потенциални объркващи фактори. Всичко било отчетено - влиянието на възраст, пол, раса/етническа принадлежност, хипертония, захарен диабет, висок холестерол, пушене, злоупотреба с алкохол, предсърдно мъждене, предишен инсулт и застойна сърдечна недостатъчност и други по-незначителни фактори, които биха изкривили окончателните данни.

Въпреки това рискът от нововъзникнала деменция се оказва значително по-висок при прекарали в болница пневмония, свързана с инфекция със SARS-CoV-2, в сравнение с лекуваните от пневмония, провокирана от други патогени.

Асоциацията остава значителна след по-нататъшна

корекция за

поява на инсулт,

септичен шок

и интубация

- механична вентилация на пациентите в много тежко състояние, при което дробовете не работят пълноценно и организмът страда от критимен недостиг на кислород.

Проучването допълва предишни съобщения от клиничната практика, че тежките когнитивни дефицити не са само временна проява по време на острата тежка фаза на COVID. Дефицити продължават да се наблюдават след възстановяване от първоначалната инфекция.

Сред оцелелите от инфекция със SARS-CoV-2, които се нуждаят от рехабилитация поради нарушения в мобилността и/или ежедневните дейности, 80% демонстрират когнитивни затруднения с различна тежест. 

Деменцията засяга главно изпълнителските умения, паметта, вниманието и зрително-пространствените функции.

Относително запазени остават ориентацията и езикът.