Неврологичните симптоми, съобщавани при остър COVID-19, най-често включват загуба на вкус и мирис, главоболие, инсулт, делириум и мозъчно възпаление. Поне към момента изглежда, че няма обширна инфекция на мозъчните клетки от вируса. Според преобладаващите мнения неврологичните ефекти могат да бъдат причинени от имунна активация, невровъзпаление и увреждане на мозъчните кръвоносни съдове.

Въпреки масовата представа, че загубата на вкус и обоняние не е част от най-новите варианти на вируса, тези сетивни проблеми остават сред честите ефекти от инфекцията.

Съобщава се дори за продължителност над 6 месеца след боледуването и хипотези, че при някои хора може да останат като трайно увреждане.

Впрочем това е наблюдавано и преди, предимно като усложнение на грип.

Острата коронавирусна инфекция може да доведе и до други дълготрайни ефекти, които общо се наричат

дълъг COVID

или пост-COVID,

и може да

включва голямо

разнообразие

от симптоми

в нервната

система

Варират от загуба на вкус и мирис, нарушена концентрация, умора, болка, нарушения на съня - включително натрапливи кошмари, вегетативни разстройства и/или главоболие до психологически ефекти като депресия или психоза.

Острата мозъчносъдова болест, особено исхемичният инсулт, се очертава като сериозно усложнение на инфекцията.

Натрупването на данни за пациенти с инсулт, свързан с COVID, хвърли светлина върху спецификите на клиничното протичане.

Такива особености включват

склонност

към запушване,

непроходимост

на големи

мозъчни съдове,

която лекарите наричат оклузия и често се изявява на иначе рядко засягани региони. Обратно, мозъчната венозна тромбоза, изглежда, е по-рядко срещана, смятат италиански учени, публикували проучване за т.нар. COVID инсулт. Установили са го при

1-3% от всички

пациенти с COVID

в болница и 6%

в интензивните

сектори

Повечето са били над 60-годишни със съдови рискови фактори, но се събощава и за по-млади пациенти с инсулт, които до момента са били в добро сърдечно здраве. Повечето инсулти настъпват в сравнително тесния прозорец до 21-ия ден от началото на инфекцията.

Инсултът рядко е бил първа проява на COVID-19. Най-ранните случаи обикновено са около 10 дни след респираторните симптоми.

Описани са и атипични дисекция на каротидната артерия. Както и съпътстващи дълбоки венозни тромбози и белодробна емболия.

Без да има еднозначно обяснение на причините за инсулта в контекста на коронавирусната болест, учените предполагат няколко възможни патогенетични пътеки, без да изключват да има комбинация от фактори. Сред тях на първо място е

повишената

съсирваемост

на кръвта от

цитокинова буря,

което води до образуване на тромби. Друг провокативен фактор може да е възпалението на стените на кръвоносните съдове в резултат на борбата с вируса. Много вероятно е да имат принос и клинично значимите аритмии, докладвани при 10% от пациенти в COVID отделенията и до 40% от настанените в интензивно отделение.

Проучванията продължават и със сигурност хипотезите ще бъдат допълнени. Практическият смисъл е клиницистите да имат предвид възможността за инсулт в рамките на COVID. (24часа)