Българките раждат все по-късно първото си дете, но с голяма разлика според населените места. Средната възраст за София е 30,3 г., на другия полюс с 20,7 са в Сливен.

По последни данни средната възраст, на която жените у нас стават майки за първи път, е 27,5 г. Още не може да се каже дали това ще отлепи страната от най-ниското място във възрастовата класация за ЕС, където бяхме при последното обобщаване на данните. Там най-късните първи бебета се раждат от италианките – средно на 31,3.

Тенденцията първото майчинство да идва все по-късно е световна. Неблагоприятната от биологична чисто медицинска гледна точка промяна е донякъде компенсирана от напредъка на репродуктивните технологии. Но науката предупреждава, че са ограничени възможностите за разтягане на периода за безпроблемно майчинство. Границите му зависят много от продължителността на биологично фиксираните детеродни години. Те оказват влияние върху планирането на бременност, интервалите между забременяванията, желания брой деца и особено докога може да се отлага решението за последно бебе. През последните десетилетия има тренд жените да отлагат брака, да не се женят изобщо, да оставят раждането за времето след утвърждаване в кариерата или да останат с едно дете. Учените предупреждават, че времето за избор става все по-кратко.

Според метаанализ в “Хюмън репръдъкшън оупън 2022” с данни от 74 държави в момента биологичният репродуктивен период на жените варира от 30,9 до 39,3 години. На базата на проучването безплодието е основен проблем в световен мащаб. Засяга между 8 и 12% от двойките, или 186 милиона души, и рискът расте с възрастта. В интервала 19-26 г. проблем имат 8% от жените, сериозни трудности се отчитат при 13-14% във възрастта 27-34 г. и при 18% от 35- 39-годишните. През последните години пропорционално се увеличават и репродуктивните проблеми при мъжете.

Освен биологични и генетични фактори влияят и въздействията на средата и навиците на хората в детеродна възраст. Например повечето от проучванията, използвани за анализа, съобщават, че тютюнопушенето намалява биологичната репродуктивна продължителност.

В отговор на глобалния проблем медицината разширява репродуктивния обхват чрез техники за астистирана репродукция. Най-популярно е инвитро оплождането във всичките му варианти. В помощ на каузата за бебе са и криоконсервация и трансплантация на овариална тъкан, замразяване на яйцеклетки, майчинство чрез донорски яйцеклетки, криоконсервация на ембриони, потискане на активността на яйчниците по време на лечение на рак, модулиране на първичния фоликул и още много възможности за подпомагане на зачеването. Крайната цел е здраво бебе – мярка за успеха на усилията на многото ангажирани специалисти и десетките години надграждане на медицинските техники.