Дългосрочният когнитивен спад е често срещан след инфекция с новия коронавирус. Това показва необходимостта от оценка на въздействието на пандемията COVID-19 върху бъдещото бреме на деменцията в световен мащаб. За това предупреждава проучване, публикувано в журнала за неврология на Американската медицинска асоциация.

Проблемите

с умствените

умения като

мислене,

запомняне

и учене

са често срещани особено след тежка инфекция.

Според изследователите тези продължителни затруднения могат “значително да увеличат тежестта на деменцията в световен мащаб”.

Проучването сравнява случаите на деменция и нейния предшественик - лекото когнитивно увреждане, при хора, възстановили се от COVID, с хора, които не са се заразили и с хора с леко протичане на инфекцията.

Изследователите са тествали близо 1500 души, лекувани от коронавирусната инфекция, на 6-ия месец и 1 година след болестта, за да оценят когнитивната им функция. Паралелно учените оценяват умствените умения на партньори на хоспитализираните хора, които не са се разболели.

Година след напускането на болницата 12,5% от оцелелите от COVID са развили когнитивни проблеми. При тежко прекарване

сериозни

затруднения

имат 15%, а

26% показват

леко когнитивно

увреждане

За сравнение - под 1% от хората с леко протичане са развили деменция, а около 5% от хората във всяка група са развили леко когнитивно увреждане. Според изследователите най-тревожното е, че при 21% от хората с тежък COVID когнитивният спад прогресира. Това предполага, че болестта може да причини трайно увреждане на умствените способности.

Преди да бъдат заразени с вируса, никой от участниците в проучването не е имал когнитивни проблеми, неврологично разстройство или фамилна история за деменция, нито тежко сърдечно, чернодробно, бъбречно заболяване или рак. Релано това са били здрави във всяко отношение хора.

При 21%

от тежко

боледувалите

когнитивният

спад прогресира