Съдовите хирурзи в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” готови и за каротидно стентиране

Първата във Велико Търново ендоваскуларна реконструкция на коремната аорта извършиха в областната болница съдовите хирурзи д-р Любослав Шкварла и д-р Константин Грудков.

Манипулацията се прави основно в университетските центрове и става възможна благодарение на новата хибридна операционна зала, в която работят обещаващи млади специалисти.

Спасеният от фатална руптура на най-големия кръвоносен съд в човешкото тяло 75-годишен мъж имал 9-сантиметрова аневризма на абдоминалната аорта, при която се получава слабост на самата стена. Има голям риск тя да се скъса и пациентът да загине.

Шансът за оцеляване след такъв инцидент е много малък, сочи световната медицинска практика.

“При такава патология специалистите имат две опции - класическа операция или ендоваскуларно лечение чрез бодене на артериите и поставяне на специална ендопротеза. Това е огромен покрит стент, с който се изолира аневризмата. По този начин се отбременява стената на аортата от налягането и се предотвратява руптура, т.е. опасността намалява значително”, разяснява д-р Шкварла.

“Когато операцията е в планов порядък, рискът е много по-нисък от риска на фона на една руптурирала артериална аневризма - в пъти е разликата. Навсякъде по света ендоваскуларното лечение се фаворизира особено при пациенти с много рискови фактори, какъвто е нашият случай”, посочва и д-р Грудков.

За Търново е прецедент, но успешното внедряване дава ново поле на изява в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” и повишава качеството на здравната помощ в областта, категорични са двамата лекари.

Пациентът, на когото бил приложен иновативният метод, е

с доста

придружаващи

заболявания
- с хронична обструктивна белодробна болест, нарушена дихателна функция, с гастроинтестинални проблеми, исхемична болест на сърцето и прекаран миокарден инфаркт със стентиране. Конвенционалната операция криела изключително много рискове.

“Тогава достигаме до клампаж на аортата. Това е голяма травма, отваря се корем, правят се байпаси и сърцето може да не издържи. В неговия случай комбинацията от белодробен проблем и сърдечен проблем можеше да доведе дори до смърт на операционната маса”, мотивира избора на ендоваскуларно лечение д-р Шкварла.

То е много по-щадящо и възстановителният период е много бърз. Пациентът вече си е у дома, а в понеделник му предстои контролен преглед.

“Не може да се очаква някакво колосално подобрение в общо увреденото състояние на мъжа, но ние отстраняваме един невероято голям риск той да загине. Аневризмата е една бомба, защото е безсимптомна”, казва д-р Шкварла.   Д-р КОНСТАНТИН ГРУДКОВ

Д-р КОНСТАНТИН ГРУДКОВ

С колегата му имат предишен опит с подобен тип аневризми и с желание използвали предоставената техническа обезпеченост да се хвърлят в дълбокото.

“Ние разполагаме със страхотна хибридна зала. Доц. Наделин Николов от Националната кардиологична болница, който дойде от София да наблюдава процедурата, ни похвали за залата. Затова трябва да благодарим на директора д-р Стефан Филев.

Благодарение на неговите усилия в момента работим в една среда, която е по-добра от някои университетски центрове”, казват съдовите хирурзи.

Най-често помагат при запушване на периферните артериални съдове, венозна патология, аневризми.

“Имаме готовност да извършваме и каротидно стентиране - това са артериите, които кръвоснабдяват мозъка, за да можем да приложим пълната картина, за която тази зала има капацитет”, твърдят д-р Грудков и д-р Шкварла.

Сблъскват се и със сериозни съдови усложнения при пациентите с COVID. Тежкото протичане на инфекцията носи много по-голям процент вероятност за тромбози. Те се появяват обикновено в острия стадий на заболяването.

“Много голяма част от пациентите приключват с ампутации или смърт въпреки нашите усилия, защото вирусът успява да се загнезди в най-вътрешната обвивка на съда. Колкото и да го отпушваме и да даваме медикаменти, се предизвиква едно

микровъзпаление,

което води до

получаване на

тромбоза”,
споделя опита си д-р Шкварла. Имали пациентка, която обработвали 3 пъти. Всичко било наред за около 12 часа, след което се получавало ново запушване. Стигнала до ампутация.

“Тя беше една от късметлийките, които успяха да се спасят. Докато много други се влошават внезапно и за съжаление, изходът е много лош”, обяснява д-р Шкварла.

Лекарите казват с облекчение, че с омикрон нещата са малко по-добре. При пика на делта-варианта всяка седмица оперирали по един-двама пациенти с тромбози.