Криза и за шефове на ДКЦ-та, джипита с по 10 000 лева не искат

Бумащина и заплахи от близки на пациенти отказват кандидати

Все по-малко са кандидатите да оглавят диагностично-консултативни центрове в Пловдив. Семейни лекари със специалности, които си докарват на месец до 10 000 лева, отказват да участват в конкурсите.

“Интересът е слаб, а тази година изтичат договорите на повечето ръководители на здравни заведения”, не скри притесненията си директорът на общинското здравеопазване в Пловдив д-р Калин Калинов.

В момента се подготвя конкурс за управител на ДКЦ-7 в кв. “Кючук Париж” и Калинов се моли някой да подаде заявление. Молбите се приемат до 14 март. Факт е обаче, че

в последните

години за едно

шефско място

се явява само

един претендент

Дано сега има повече, надява се Калинов (виж интервюто с него.).

Той прави уговорката, че не всяко джипи печели по толкова много, но във всички случаи доходите от упражняването на лекарската професия са доста по-големи от възнагражденията за шефска позиция. А и главоболията не са толкова много, ако само лекуваш пациенти, без да се занимаваш с административна работа.

“Заплатата ми като управител е 2500 лева. Ако работя на два кабинета, ще получавам много повече”, призна шеф на ДКЦ в Пловдив. И потвърди, че семейни лекари с големи практики докарват месечно по 6-7 хиляди лева. А тези, които правят и медицински проучвания, получават още отгоре. Така възнагражденията им наистина стигали 10 000 лева.

Големият кадрови дефицит на лекари със специалности също бил върху главите на управителите. “Единият ми рентгенолог е в дълъг отпуск, нямам втори лекар и това е проблем. Някъде парното протекло, другаде токът изгаснал. Тичаш, разправяш се”, признава друг управител, който чака да му изтече договорът и да си седне в лекарския кабинет.

Именно това била основната причина да няма кандидати за шефове. “Не се занимаваш само с медицинска дейност. Непрекъснато изпитвам вина, ако някой лекар е повишил тон на пациент. От друга страна, и самите близки на болни непрекъснато изсипват гнева си върху нас, заплашват ни. Някой припаднал, а не му оказали помощ според твърдения на роднини и после тичай да даваш обяснения”, споделя управител.

Той определя работата си като неблагодарна. “Даваш всичко от себе си, а винаги има недоволни.” Освен разправиите, които му идвали в повече, бумащината също била голяма.

Други семейни лекари твърдят, че работата на управителите не е лека. “Имат си своите задължения. Те са тези, които

трябва да

подсигурят

заплатите на

тесните

специалисти

Поддържат парно в сградата, охрана, ръководят по над 100 души - санитарки, сестри. Работата е много”, казва д-р Росица Попова, която е семеен лекар в ДКЦ-1.

Уточнява обаче, че нейното възнаграждение далеч не е такова, за каквото се говори сред хората. Пациентската ѝ листа включвала 1200 души, от които 250 били неосигурени. Разходите ѝ били над 3000 лева - заплата на сестра, осигуровки, наем, такса за “Бърза помощ”, консумативи.

Но и Попова не иска да става управител. “Навремето ме молиха да кандидатствам. Казах, че си обичам работата като лекар, не искам да бъда администратор. Цял живот съм свикнала да преглеждам и да лекувам. За шефска работа трябват по-млади хора. Административната дейност не е за всеки”, обобщава д-р Попова. Смята, че заплата от 2500 - 3000 лева за управител никак не е малка.

Преди години по няколко души се бореха за място, казва началникът на дирекция “Здравеопазване” в община Пловдив

- На колко управители на ДКЦ-та в Пловдив изтичат договорите т.г. и трябва да пускате конкурси за тях, д-р Калинов?

- На повечето. И отсега съм притеснен ще има ли кандидати. Интересът чувствително намаля. Лекари, които имат специалност и работят по нея, са по-добре заплатени. И те не искат да оглавяват търговски дружества, каквито са лечебните заведения. В днешно време това е свързано с много проблеми, не говорим само за пандемията. Кадровата криза засяга всички. То е каскада от проблеми. Няма хора в момента. А основният източник на доболничната помощ са семейните лекари. Вижте какво става при тях. В някои ДКЦ-та джипитата са вече една четвърт от наемателите, а преди 20 г. не беше така.

- Защо навремето имаше такъв голям наплив за управители на ДКЦ-та, а сега трябва да ги търсите по къщите и да ги молите?

- Тогава правоприемник на поликлиниките бяха именно ДКЦ-тата. Всички щатни бройки в тях бяха запълнени със специалисти. Тогава нямаше кадрови проблем. Те работеха и бяха печеливши търговски дружества. Сега да изкараш на плюс едно ДКЦ е много трудно. А когато една работа е съпроводена с решаването на тежки задачи, някои от тях нерешими, много рядко мениджър може да се съгласи да поеме такова дружество.

- Действащ управител на ДКЦ в Пловдив казва, че ако работи на два кабинета, ще получава по-голямо възнаграждение, отколкото сега.

- Така е. И след като му свърши работното време в кабинета, врътва ключа, докато управителят е и материално отговорно лице.

- Защо напоследък на конкурсите за шеф на ДКЦ се явява само по един кандидат?

- Не е далеч времето, когато няма да има и един кандидат. По-рано за едно място за специализант се бореха по 10 души. В момента за две места я има един, я не. Изолирани процеси в здравеопазването няма.

- Да не стане в един момент да ходите да ги молите?

- Не е изключено по-нататък да няма и кандидати за шефове на ДКЦ-та.

- Вие като директор на общинското здравеопазване тревожите ли се от този факт?

- Много. А трябва да вървим към структурна реформа. В момента изграждаме алианс, който да осигурява стипендии и да се стимулират млади лекари, за да може утре да разчитаме на тях.