На читателския въпрос отговаря доц. Жана Казанджиева, Клиника по кожни и венерически болести, Александровска болница

В кожните болести има 3 основни групи екземи - контактна, атопична и себорейна. Често при пациентите има объркване в термините и те смятат че “себореен дерматит” и “себорейна екзема” са различни заболявания. На практика диагнозата “екзема” е равнозначна на “дерматит”, като двете понятия обозначават един и същ възпалителен процес на кожата. Наименованието “себорея” буквално означава изтичане на мазнина (себум).

Себорейната екзема е незаразно заболяване, което засяга областите от тялото, богати на мастни жлези. Около 11% от населението страдат от някаква форма на себореен дерматит. Най-често са засегнати малките бебета (под 3 месеца) и възрастните между 30 и 60 г. По-често страдат мъжете. Себорейните промени при децата се наблюдават основно в областта на лицето и седалището. При възрастни са засегнати окосмената част на главата и областта зад ушите, кожата на челото, областта на веждите, гънките между носа и устата, брадичката, средната линия на гърдите и гърба. Особено

характерна е т.нар. себорейна корона,

разположена на границата между окосмената и неокосмена част на главата.

Себорейната екзема е под хормонален контрол и често се засилва при стрес, при заболявания като паркинсонова болест, депресии, при слаб имунитет, както и при прием на различни лекарства. Поради повишените хормонални нива (основно на тестостерон) се засилва продукцията на мастните жлези. Следва повишено отделяне на себум и оттам създаване на благоприятни условия за развитие на тип особени гъбички, наречени маласеция, които най-добре се развиват точно в среда, богата на мазнини. Размножаването на тези гъбички води до възпалителен процес, който се проявява със зачервяване на кожата. Скоро след това възпалените участъци се покриват с люспи. Залющването е два вида - в единия случай люспите са големи, жълтеникави, прилепнали към кожата - мазна себорея, а в другия се образуват бели, малки, сухи люспи, които лесно се отделят - т.нар. пърхот или суха себорея. Често пациентите се оплакват от сърбеж в засегнатите области. Развитието на заболяването зависи и от състоянието на имунната система.

Леките форми на себорея често отзвучават спонтанно. При бебета промените по скалпа отзвучават между 8-ия и 12-ия месец, като се използват специални меки бебешки шампоани. При наличие на силно изразени себорейни промени независимо от възрастта на пациента е необходимо веднага да се направи консултация с дерматолог. Целта на лечението е да се намалят възпалението и зачервяването на кожата. Понякога един курс на лечение е достатъчен, но в повечето случаи става дума за хронично рецидивиращо заболяване, което изисква постоянни грижи.

Най-често при възрастни пациенти се препоръчват медицински шампоани,

лосиони и кремове срещу гъбички, които

често са комбинирани с кортикостероиди,

селен или цинк.

Използват се и катрани, както и салицилова киселина или урея, които улесняват отделянето на люспите. Много важна е продължителността на използване на лечебните противосеборейни средства и именно тук е скрит ключът към успешното лечение. Трябва точно да се прецени кога мощните излющващи средства са отстранили залющването и е необходимо да се заменят с щадящи, ребалансиращи шампоани и кремове. В противен случай се влиза в порочен кръг – дългото приложение на силни по действие препарати води до прекомерно изсушаване на кожата и оттам до компенсаторно засилена секреция на мастните жлези.

Въпреки че себорейната екзема причинява дискомфорт, тя не заплашва здравето и живота на пациентите.