Миглена ден преди да почине в спешното към майка си: Маме, добре съм, утре си отивам на работа

"Пихме кафе, изглеждаша спокойна", казва Цветанка Сиринярска

“Абсолютна лъжа е, че е била болна от рак или че е имала други заболявания! Търсеше личната си лекарка за настинки”, казва още роднината на жената

Синът остава при баба си и дядо си, леля му го води веднъж седмично на психолог

Ден преди да почине в спешното на врачанската болница, 43-годишната Миглена Сиринярска се чувствала добре и нямала оплаквания. Това споделила самата тя на майка си Цветанка, докато двете пиели кафе, научи "168 часа". Пред медията ни жената разказа, че дъщеря й имала единствено кашлица, която продължила десет дни, но твърдяла, че е готова да се върне на работа, тъй като нищо друго не я боляло.

Вече повече от седмица скандалният случай продължава да бъде тема номер 1 в родните медии. Станалото със Сиринярска, която буквално си отиде пред очите на сина си, буди страстите и в родния й град. Три дни поред стотици излизаха на протести, за да искат наказания и оставки на ръководството в болничното заведение. Местните бяха категорични, че трябва да има промяна и в здравната система, за да спрат подобни трагедии.

Пред "168 часа" за станалото проговори майката на Миглена - Цветанка Сиринярска.

- Цветанке, как е синът на Миглена в момента? Разбрахме, че вие със съпруга ви Кольо ще отглеждате детето.

- Сутринта Николай - мъжът, с когото Миглена живееше на семейна начала, заедно с моя съпруг, който е дядо на момчето, го заведоха заедно на детска градина. Това, което мога да ви кажа, е, че малкият се чувства добре. Иска да се вижда с приятелчетата си в градината и да си играе с тях. Не говори за станалото и не коментира нищо относно случилото се пред очите му в болницата във Враца. Не се обръща към нас с думите "Искам мама", но не защото тя не му липсва, а защото той вече е разбрал какво се е случило с нея. Знае, че я няма. Не ни пита кога ще се върне или защо не е при него. Голямо момче е и е наясно с всичко. Щастливи сме, че в момента се храни редовно и няма проблеми със съня. Заспива и се буди съвсем спокойно. Изглежда весел. Очичките му светят. За нас това е най-важното, защото много го обичаме.

- Посещава ли психолог?

- Да, посещава психолог редовно. Веднага след станалото ние също бяхме на мнение, че е хубаво да говори със специалист. Той не е давал индикации да има такава нужда, тоест не е плакал или пък да е изглеждал уплашен. Вече ви казах, че се чувства добре. За всеки случай обаче със съпруга ми държахме да се вижда с психолог за известно време, за да споделя, ако има нещо, което го тревожи. В момента ходи на такъв веднъж в седмицата. Води го леля му.

Цветанка Сиринярска

- Как се чувстваше Миглена в дните преди да се наложи да постъпи в спешното?

- Истината е, че десет дни преди с Николай да потърсят спешната помощ в болницата във Враца, тя имаше кашлица, но само това. Нямаше нищо друго притеснително и не даваше такива индикации. Ако е имало подобно нещо – ние с баща й щяхме да реагираме бързо и да предприемем нужното. Мога да ви кажа, че ден преди случилото се й бях на гости, за да се видим и да пием кафе. Кашляше, а аз я попитах: “Маме, как се чувстваш? Добре ли си? Да не ти е отпаднало?". Тя ми отговори: "Мамо, утре си започвам работа, защото съм добре. Нищо ми няма". На другия ден получихме обаждане от Николай, който ни обясни, че я е закарал в болницата, тъй като се влошила бързо и той се притеснил. С мъжа ми мигновено тръгнахме натам, за да проверим какво се случва. Когато стигнахме обаче, вече беше късно. Дъщеря ни беше починала и ние бяхме с вързани ръце.

- Истина ли е информацията, че Миглена е била болна от рак, както писаха няколко медии?

- Изписаха се пълни глупости, а на нас ни омръзна да ги четем и отричаме. Измислиха се куп лъжи, които очерниха паметта й. Искаме това да спре, за да може душата й наистина да почива в мир. За нас също е стрес. Последното, което прочетохме, беше, че тя е била болна от рак. Абсолютна лъжа. Никога не й се е налагало да влиза в болница. Търсила е личната си докторка при настинки и грипове, но не са я приемали за лечение поради влошено здравословно състояние. Дори не знаеше какво е това - имам предвид, че никога не е била зле. Писаха, че имала и други болести. Стигна се до обвинения, че ние с баща й не сме й обърнали внимание, когато е трябвало. Боли ни да четем подобни грозни съчинения Несериозно е да се разпространяват непроверени версии, когато тече разследване. Единственото, което желаем, е да се спре с това, за да бъде спокойно и детето, и ние. Питам се какво сърце имат хората, които си позволяват да разпространяват такава информация. Явно не мислят за близките на починалите хора и как това ще им се отрази на тях.

- Вие как сте, имате ли нужда от финансова или материална помощ?

- В момента сме добре. Изживяваме си трагедията по наш начин – тихо и вътре в семейството. Има сметка, която е открита, но искам да кажа, че нямаме нужда от големи суми, защото работим и изкарваме прилични пари, за да си отгледаме внучето. Обичаме го прекалено много, за да го подлагаме на лишения. Добре сме, живеем достойно и ще го възпитаме по този начин. Докато сме живи на този свят, това дете ще бъде при нас, за да си го гледаме. Към момента не ни липсва нищо. Искам все пак да благодаря на всички хора, които вече преведоха различни суми по сметката. Оценяваме го наистина. Има такива, които ни търсят просто за да ни кажат, че са до нас в трудния момент. Благодарим искрено и на тях. Заобиколени сме от добри хора и това топли сърцата ни. Миглена също би оценила жеста.

- Успяхте ли да се свържете с човека, който засне видеото?

-Все още не сме се свързали, но съвсем скоро това ще се случи. Бихме искали да разговаряме с него само за да му благодарим от сърце за това, че засне станалото в спешното във Враца. Ако не беше той, по случая едва ли щеше да има яснота и никой нямаше да разбере как и защо дъщеря ни си е отишла. Самите ние също нямаше да бъдем информирани до последната подробност за станалото. От видеото станахa известни много пропуски в здравната ни система. Ние - семейството на Миглена - няма да съдим никого, но искаме да призовем всички медицински лица независимо от позицията, на която се намират и са наети, да реагират бързо, когато виждат, че някой е зле. Умоляваме ги! Документите могат да почакат, ако някой умира пред очите ти. Ако спасиш човешки живот, ще си три пъти по-доволен от себе си, отколкото ако спазиш някоя процедура, за да не те накажат шефове или отговорници. Още веднъж - не съдим никого, но искаме да разберем какво точно се е случило и най-после да си отдъхнем поне за малко, за да изстрадаме случилото се.