3° C, предимно облачно
Аржентинка от града на Меси и швейцарска фондация зад проекта на учителката Полина Емануилова
Доброволци и млади художници преобразиха коридора на детското отделение в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”.
Двигател на благородната инициатива е Полина Емануилова - млада майка и учителка по английски във Велико Търново. Разказва, че идеята се зародила по време на престоя на нейната дъщеря в ортопедията на болницата преди време. Тогава за първи път се замислила, че за децата е изключително важно да има уют и приветлива атмосфера, която да направи престоя им по-приятен. По този начин и страхът от манипулациите може да се превърне по-скоро в забавна игра.
“Аз бях участник във второто издание на проведеното от фондация “Софийска платформа” обучение към програмата Civic Europe - “Европа като общност на граждани”. Целта на състоялите се между октомври и декември 2020 г. семинари и практически занимания е
да развият уменията
за работа по
граждански каузи
и да активират участието на местно ниво. Насочени са към активни граждани, които идентифицират проблеми на местните общности и се стремят към тяхното решаване. Накрая трябваше да разработим собствен проект, който имаше малък бюджет. Моят проект “Стените лекуват” беше насочен към обособяването на една детска стая в ортопедията, където беше попаднала, като много други “диви” деца, и дъщеря ми преди години. Поради пандемията и забавянето на преместването на това отделение се наложи да избера да действам другаде. Педиатрията е така или иначе логичното място. За мен, а оказа се - за много други, артистичната намеса в средата е наложителна, особено когато говорим за ситуации, в които човек е слаб и тъжен. Доказано е, че обстановката е важна за престоя и състоянието на пациентите в болницата. Особено на малките. А положението у нас, всеки знае, е отчайващо. Аз не съм художник, по професия съм учител по английски, но мисля, че езикът на изкуството е най-лесният за научаване и най-въздействащият”, разказва Полина Емануилова.
Жената бързо намира и съмишленици, с които заедно да реализира своята идея и буквално да преобрази коридора на педиатрията.
“Първа откликна Весела Николова - ръководител на школата по изобразително изкуство към Общинския детски комплекс във Велико Търново. Тя и десет деца направиха приказната “Пеперуда на щастието” върху пити за окачен таван. Работиха много старателно и с много любов. Това е тяхната идея за това
как болничната
обстановка да стане
по-малко плашеща и
по-приветлива за
децата,
попаднали там. Силвия Калоянова пък подбра рисунки на младите таланти от Младежкия дом, а в една композиция ги обедини Елизабет Агийон от Аржентина”, изрежда Полина.
Работата на терен свършил основно мъжът ѝ Емил, защото ситуацията била рискована, за да дойдат на място самите художници, каквато била първоначалната идея.
“Оказа се, че с него, макар и лаици, сме нелоши художници! Е, в наивистичния стил се справихме. Елизабет ни напътстваше от разстояние, защото правехме неин проект. Много се забавляваше, когато се ядосвахме, че нещо не е станало както тя го е нарисувала. Според нея всеки оставя своя почерк и това е важно. Рисуването е и изживяване, няма как да е еднакво за всички”, допълва Полина.
А с участието на Елизабет Агийон от Аржентина, която, без да се замисли, приема доброволно да се включи в инициативата, проектът се превръща в международен.
“Тя работи за облагородяване на болнични и детски пространства в родния си Росарио, един от най-големите аржентински градове, откъдето е и Меси, заедно с фондацията Arte que ayuda a curar -
изкуство, което помага
да се излекуваме
Стилът ѝ е топъл и емоционален и нито изборът на цветове, нито контурите, които наподобяват движението на детската ръка по листа, са случайни. Тя познава въздействието на цветовете върху емоциите и знае кои от тях са подходящи при по-продължителен престой в болница. Много ми се иска един ден да дойде и да рисува тук, на място”, казва Поли.
В това, че намесата в болничната среда е от значение за състоянието не само на пациентите, но и на персонала, а и на придружителите, вярва и швейцарската фондация “Анук”, която усърдно работи в тази насока от 2008 г. и има реализирани 200 проекта в 16 държави. Техният дизайн е принтиран върху PVC на една от стените.
“Имат много закачливия стил, присъщ на един от художниците им - французина Гийом Озон. Техните рисунки разказват истории и търсят начин да отвлекат вниманието на децата от тъжните преживявания. Както Елизабет, така и фондация “Анук”
дадоха своите
произведения
безвъзмездно
към проекта “Стените лекуват”. Те бяха и спасители донякъде на проекта, защото иначе той нямаше да може да бъде довършен така, както беше замислен. Таванът, както казах, е на Весела и децата”, споделя още младата жена.
Полина е категорична – не е трудно да обединиш много хора зад добра кауза, понякога просто е достатъчно някой да даде старт. Според нея кризите захранват творчеството, така че трудните времена не са изцяло негативни.
“Хората, които откликнаха, в крайна сметка нямаха нужда от вдъхновение, а само от старт. Те всички са имали повод, често някакво лично преживяване, и у всички се е зародило същото желание за творческа намеса в средата. Лесно е, когато мине през теб, трудно е да видиш колко сме свързани без личното преживяване. Аз само насочих общите усилия. Виждам как и други организации или граждани се насочват към подобни каузи, може би е нужно само някой да даде началото и да запали искрата. Ако някой само се заеме да координира тези активни хора, биха се получили прекрасни неща. Моето начинание беше добре обмислено и съм благодарна на “Софийска платформа” за напътствията и помощта. Не с срамно да си активен. А в света на децата нещата са шарени и са винаги постижими, може би трябва да сме деца по-дълго”, категорична е Поли.
Ръководството на болницата изказва огромната си признателност на Полина и на всички замесени в реализирането на този проект, който вече радва малките пациенти. Мисията е изпълнена.
Проектът “Стените лекуват” се осъществи с подкрепата на фондация “Софийска платформа”, MitOSt e.V. и фондация “Меркатор” като част от програмата “Европа като общност на граждани”.
Коментари