Пациенти със съдови болести от цяла България намират лечение във В. Търново

Съдовата хирургия в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” е сред малкото в страната с хибридна операционна

Д-р Любослав Шкварла и д-р Константин Грудков са едни от водещите специалисти в областта на съдовата хирургия у нас. Двамата лекари са от Велико Търново и са завършили ПМГ “Васил Друмев”, а след това и Медицински университет - София. През годините са работили в някои от най- големите болници в страната рамо до рамо със светила в тази област.

Споделят, че се завръщат в родното Велико Търново с мисията хората в региона да имат достъп до качествено, съвременно лечение в областта на съдовата хирургия. През юни в областната болница беше открита

модерна хибридна

операционна зала
за нуждите на отделението по съдова хирургия, с което то достигна III ниво на компетентност. Все още много малко болници у нас разполагат с такава съвременна апаратура, която дава възможност едновременно за прилагане на оперативно и ендоваскуларно лечение.

“Лечението на съдовите заболявания в миналото е било изцяло оперативно. С развитието си ендоваскуларните (миниинвазивни) методи намират все повече приложение и жънат успех в съвремието. Макар и класическата хирургия да отстъпва пред ендоваскуларната, все още тя има място в лечението на пациента.

Хибридната зала е такава, която позволява прилагане и на двата метода с цел постигане на оптимален резултат за пациента. Реално комбинирането дава предимството на по-щадяща оперативна интервенция с по-голям успех.

В държави от Западна Европа е наложен протокол, който изиска задължително извършване на ангиография след хирургична интервенция с цел да се оцени качеството на извършената съдова реконструкция и ако има необходимост, тя да бъде коригирана”, пояснява д-р Любослав Шкварла.

В отделението по съдова хирургия на великотърновската болница вече се лекуват хора от цялата страна. Специалистите разказват, че през последните няколко месеца са имали пациенти от Плевен, Каварна, Сливен, Кърджали, Габрово.

“Средно през

отделението минават

около 50 пациенти
месечно, но не всички подлежат на такъв тип лечение. Не са редки случаите, в които са засегнати няколко артериални етажа от долния крайник и се налага те да бъдат обработени едноетапно. Така например засягане на илиачната артерия, тази на бедрото и подколенните артерии.

В миналото се правеха последователни операции от байпаси, което включва две или повече оперативни процедури с упойки. Сега чрез една хибридна процедура проблемът може да бъде решен. Разбира се, всичко зависи и от това, колко е напреднала болестта при пациента”, допълва д-р Шкварла.

У нас, както и по света продължава да нараства броят на хората със сърдечносъдови заболявания. Главният виновник за това е атеросклерозата, която в генерализираната си форма е отговорна за множество страдания при хората, казват специалистите.

“При българите има редица причини за нейното развитие. Такива са хипертонията, високият холестерол, непрекъснатият стрес, тютюнопушенето и не на последно място хранителните навици, както и самото качество на храната, която консумираме. И до ден днешен съдовите хирурзи пристъпваме много внимателно при пациент с периферна съдова болест под 60 години.  

Причината е, че при тези пациенти се очаква наличието на болест на Бюргер, която е доста коварна и нашата намеса може да влоши нещата, като често се стига до ампутации. Но определено мога да кажа, че поради изброените по-горе фактори се среща и ранна атеросклероза”, пояснява д-р Любослав Шкварла.

По думите му лечението при тези пациенти бива консервативно и оперативно. Оперативното може да се раздели на хирургично, ендоваскуларно и хибридно. Д-р Шкварла е категоричен още, че едно от най-важните неща е пациентът да има доверие на своя лекар, с когото да обсъди своето състояние и в зависимост от намерените поражения да разбере изградената за него стратегия на лечение.

“Проблемът при съдовите болни е такъв, че появи ли се съдова болест, те завинаги остават такива пациенти. Често се налага през определен период извършване на контролни прегледи и евентуално ангиографии. Но всеки пациент е различен и се реагира според неговите индивидуални потребности”, допълва още специалистът.

COVID-19 също

нанася сериозни

поражение върху

сърдечносъдовата

система
При пациенти с тромбоза на магистрални съдове често се стига до ампутации въпреки многобройните опити за спасяване на крайника.
“Коментирал съм с мои колеги и те споделят абсолютно същите наблюдения. За щастие, този тип с периферни съдови усложнения не е чак толкова чест, но определено при появата му последствията са силно инвалидизиращи.

Превенцията на съдовите заболявания е комплексно мероприятие. То включва промяна в качеството на живот, свързано с намаляване на стреса и внимание към храната.

Извършване на физическа активност и най-вече самодисциплина, защото именно тя е необходима за промяната.

Относно COVID-19 не виждам друг изход освен ваксинацията поне на този етап. Доста спекулации има около ваксините, но те са доказали, че работят в страните, където процентът ваксинирани е голям. Колкото по-скоро осъзнаем това, ще успеем да се върнем към нормалността”, категоричен е още д-р Любослав Шкварла.