150 години преди официалното им откриване наличието на два спътника на Червената планета „случайно“ е предсказано от Джонатан Суифт в третата част на глава 3 от „Пътешествията на Гъливер“ (1726 г.). Там се описва летящият остров Лапута и се казва, че астрономите на Лапута са открили два спътника на Марс. През 1872 г. е установено, че планетата наистина има два спътника – Фобос и Деймос, които се намират на разстояние съответно 1,4 и 3,5 марсиански диаметъра от центъра на Червената планета.

Знаменитият ирландски писател Джонатан Суифт изпитвал огромно уважение към медиците. Съвсем неслучайно най-известният му литературен герой Гъливер е хирург и корабен лекар. Доказано е, че “Пътешествията на Гъливер” е вдъхновен от доктор Джон Артънтот, приятел на автора, който и сам пописвал сатирични памфлети.

Цял живот му се вие свят и ушите му бучат.

Повече от 50 години Суифт страда от Синдрома на Мениер - болест, която тогава все още е била непроучена от медицината. Първата й проява е още на 20-годишна възраст, когато след простуда настъпват усложнения и слухът на младия Джонатан се уврежда. След няколко години дясното му ухо вече е почти глухо, а се появява и виене на свят.

Суифт е силно разтревожен и отива на лекар. Онзи казва, че болестта му се дължи на “твърде голямо количество кръв, която тече в погрешно русло”, и препоръчва кръвопускания. Назначава и диета без мазнини, както и водни процедури. Водолечението по онова време е много популярно и се свежда до всекидневно обливане със студена вода.

С времето здравето на Суифт продължава да се влошава. Лечението му не помага и е преустановено. Виенето на свят се засилва и вече трае по 3-4 дни. Освен това се проявява като по часовник през 45 дни и това най-много плаши Суифт. Накрая се появява и най-неприятният за него симптом - шум в ушите.

Суифт подробно описва своята болест в многобройните си писма до приятели, като за всеки симптом използва някаква ярка метафора. Шума в ушите например нарича “шум от сто океана”.

Той сам избира лекаря, който да се грижи за него до края на живота му. Това е известният за времето си д-р Уилям Кокбърн, влязъл в историята на медицината като създател на прахчета срещу дизентерия.

Суифт е смятал лечебните методи на Кокбърн за много добри, тъй като шумът в ушите изчезвал задълго, а виенето на свят се случвало по-рядко. Писателят покорно пиел всички прахчета и капки, които му били предписвани. Подлагал и уши, за да му капят билкови масла в тях.

Суифт с благодарност приемал и всякакви съвети и церове от свои почитатели, а те са били хиляди. Ако някое предложено му средство донасяло облекчение, той на свой ред споделял рецептата му с приятели. Това взаимно самолечение е било много популярно в Ирландия и предизвиквало удивление у чужденците.

Най-много са се ценили горчивите прахове и настойки. Тъкмо тогава прахът от стрита кора на хининовото дърво тръгва към световната си слава. С него са лекували абсолютно всяка болест.

Около 4 години преди смъртта на Суифт той проявява и симптоми на болестта на Алцхаймер. Тогава шумът в ушите отива на втори план.

Днес при Мениеров синдром медицината може да постигне дълга ремисия, но излекуването му все още не й се удава. За да се намали течността във вътрешното ухо, се изписват диуретици и се налага безсолна диета.

За нормализиране на вестибуларния апарат се дават седативни препарати, както и лекарства за подобряване на кръвообращението в мозъка. Ако никоя от тези мерки не даде резултат и виенето на свят е много мъчително, се прибягва към оперативна намеса. Прави се лабиринтектомия, т.е. вестибуларният апарат във вътрешното ухо се разрушава.