Учени натискат алармата след уникален случай - клебсиела стигнала до недоносени бебета от прани дрешки, за щастие, без последици. За здрави хора вероятно не е проблем, но при слаба имунна система е обезпокоително. 

Стремежът на света да избегне потенциална екологична катастрофа вкара в усмирителната риза на енергоспестяването целия ни живот. Връщаме се към многократното използване на всичко и използваме енергоефективни технологии. За облеклото и домашния текстил това означава умни тъкани, които не се мачкат и се перат на 30-40 градуса. Производителите на перални отговориха с допълнителни кратки или “ръчни” програми без енергоемкото продължително въртене на барабана, сушилните станаха синоним на екологична безотговорност.

Въпреки че изпирането на дрехите в почти студена вода пести ток и пари, при стечение на неблагоприятни обстоятелства може да превърне пералните в дом за рискови микроби. А някои и устойчиви на обичайните лекарства, които би трябвало да ги убиват. Темата се завъртя на бързи обороти в големите меди по света след публикация в авторитетното издание за приложна микробиология. Това, че в пералните си живеят стотици колонии на микроорганизми, отдавна не е тайна. Но сега за първи път се съобщава, че резистентни патогени могат да се разпространяват чрез перални. Изследователи от университета в Бон го установяват за детска болница, където на няколко новородени е била предадена бактерията клебсиела окситока от уникален вариант, невписана в базата данни на немския референтин център за грамотрицателни патогени. Обичайните антибиотици били с ограничен или нулев ефект.

Бактерията може да причини стомашно-чревни и дихателни инфекции, в най-лошия случай сепсис при хора с отслабена имунна система, възрастни и новородени. Не се стигнало до фатален инцидент, но прецедентът натиска алармата за антибиотичната резистентност. След като ударните хигиенни мерки в отделението не дали резултат, неонатолозите поискали съдействие от Института по хигиена и обществено здраве.

След множество проби в болницата и от персонал бактерията била открита по шапчиците и чорапките на бебетата и по дозатора за препаратите и гуменото уплътнение на вратата на болничната машина, в която се перяли.

Клебсиелата стигала до децата чрез дрешките. Особеното е, че по изключение се ползвал уред от клас за домашна употреба, а материята на дрешките трябвало да се третира на по-ниска температура.

След смяна на пералнята патогенът вече не се откривал.

Случаят е изолиран, но за първи път демонстрира, че пералнята може да посредничи за пренасяне на резистентни микроби към хората. Използваме го да насочим вниманието към възможни проблеми с устойчиви бактерии, които навлизат в домашната среда, обяснява д-р Мартин Екснър, директор на института по хигиена.

Микробиологът проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на Националния център за заразни и паразитни болести: За профилактика веднъж в месеца или след болница  пералнята да се пуска поне на 60 градуса

- Проф. Кантарджиев, вероятно както и средния българин познавате хора, които си пускат в пералнята дори маратонките, и такива, които задължително ползват биоцидни препарати с идеята да не остане и 1 жив бацил по дрехите. Къде минава границата между добрата хигиена и фобиите в темата за прането?

- Човек трябва да се придържа към правилата, без да се вманиачава. Когато се изполват така наречените силни препарати, невинаги повечето е и повече ползи. Темата за обувките, с които ходим навън и внасяме в дома си, е много по-широка от това къде ги мием. От друга страна, биоцидите нямат механизъм да унищожават избирателно само болестотворните микроорганизми. А така наречените добри микроби няма нужда да бъдат отстранявани, те дори имат роля на бариера за защита на кожата, червата и всички други органи, в които се развива индивидуалният микробиом на човека. Безконтролното използване на биоциди рефлектира и върху природата. Те отиват в подпочвените води и променят микробния свят там. А живите организми в целия свят сме невидимо, но много тясно свързани.

Хубаво е след използване пералнята да се оставя отворена да изсъхва - влагата е идеална среда за размножаване на микробите. За най-притеснителните е съветът частите, които задържат вода - като гумените уплътнения на вратата отпред, да се подсушават.

- В контекста на прането на 30-40 градуса, което препоръчват повечето етикети на дрехите ни, какво съветвате?

- За повечето здрави хора едва ли ще произтече проблем. Но за домакините и най-вече майките на малки деца, които се страхуват от инфекции, е добре веднъж месечно профилактично да настройват на 60-90 градуса температурата. Това вероятно се случва и без специални усилия, по интуиция при прането на хавлии, спално бельо, покривки, които понасят високотемпературни режими. Идеалният вариант е такава програма да се изпълни без дрехи само с горещата вода и препарат с цел почистване на машината.

Когато в семейството има болни хора, с рани, наскоро оперирани или изписани от болница, техните дрехи също трябва да се изпират по-щателно и отделно. Това прекъсва евентуална инфекциозна верига. Пази и уязвимите хора от микроорганизми, които не застрашават здравите членове на семейството. Повече хигиенни усилия са необходими и за хора с отслабен имунитет, новородени, много възрастни, при които защитните сили естествено намаляват с напредването на годините. За останалите са достатъчни обикновени начини на пране. 

Гащи и кърпи за чинии заедно? Рядко се признава, но се прави

Здравите хора няма нужда да се притесняват от пералните си вкъщи, въпреки че те по всяка вероятност завъждат някакви колонии бактерии. Това няма значение, защото човек живее в мирно съжителство с повечето микроби по телата, дрехите и околната среда. Машините са предназначени да премахват замърсяванията и миризмите от дрехите, но не е необходимо да ги правят стерилни. Още повече, че в домашната пералня влизат дрехите на членовете на домакинството, които така или иначе си обменят микроби по всякакви начини.

Смущаващи от гледна точка на хигиената са отделни ситуации.

Като например нискотемпературно изпиране на бельо и хавлии заедно с кърпи за бърсане на чинии или за подсушаване на плодове и зеленчуци, както и носни кърпи, ако се ползват негладени. В анкети домакините най-често казват, че перат разделно гащи и кухненски кърпи. Но в микробиологично изследване се оказва, че 1 от 4 дрехи, прани на 40 градуса, съдържа фекални микроби.

Според проучване на британката д-р Лиза Акерли от Салфордския университет по изпраните на тази температура дрехи има приблизително 10 000 микроорганизъма, свързани с изпражненията. А в 2 супени лъжици от водата от пералнята - над 1 милион бактерии. Това, че изглежда и мирише чисто, не означава, че е хигиенично, казва тя.

Лоша практика е и да се пести от дезинфектанти за пералнята. (Същото важи и за миялнята.) Поне веднъж месечно машината трябва да се пуска с някой от специалните препарат, който да почисти нея самата. За целта се препоръчва цикилът да се изпълни с възможната максимална температура.