Болен от детски паралич проходи

Момче от Смолян доказа, че волята е безгранична

Неразделен е със сляпата си баба, живее втори живот

Да се изправиш и загърбиш инвалидната количка и с огромни усилия да правиш крачки, когато си с диагноза детска церебрална парализа, за това се иска желязна воля и много хъс.

28-годишният Симеон Узунов е пример за хората, страдащи от тежката болест. Той разчита най-вече на себе си и вярата, че може да се оправи.

Симеон с часове тренира всеки ден до изправянето на крака

Момчето е от Смолян. До този момент е претърпял 12 операции и с огромни усилия на волята си, както и с безпределната подкрепа на своето семейство е успял да стане от инвалидната количка, към която дълго време е бил прикован. Сега се придвижва с т.нар. канадка и за втори път идва в Специализираната болница по рехабилитация в Кюстендил. "Минералната вода тук и добрите човешки ръце правят чудеса", убеден е Симеон Узунов.

Младият мъж е любител на мерената реч и е събрал вълненията на сърцето си в стихосбирката "Сънувана прегръдка". Той се надява стиховете му да намерят своите читатели в Кюстендил. "По пет лева продавам стихосбирката. Няма нещо, което да кажа, че ще го направя, и да не стане. Това не е самонадеяност, а воля да се боря животът ми да е като на всеки друг. Не се чувствам различен, имам самочувствие, приятелите ми ме приемат като един от тях и общуват с мен като с равни", разказва Мони.

Разходките навън са част от процедурите за оздравяване на Узунов

През годините той е успял да се раздели с инвалидната количка, оставил е зад гърба си и периода с проходилката, сега се придвижва с канадка, понякога с придружител. Разчита на силната си воля и няма намерение да спре дотук. За разлика от много хора с увреждания, които си седят вкъщи, Симеон Узунов живее нормален социален живот. Той вече има издадена една книга, подготвя и нова. Завършил е магистратура по бизнес администрация във Висшето училище по икономика и сигурност в Пловдив с шестица, а в момента работи в община Смолян. "За мен това е удоволствие. Гражданите ми се радват, като видят, че съм с увреждания, но не съм се предал", категоричен е младият мъж. Най-много от всичко Мони обича да пътува. "Мисля, че няма смисъл да се оплакваш от съдбата си и да я виниш! Животът си е твой и трябва да се бориш той да е такъв, какъвто сам си го искаш", смята Симеон.

Въпреки здравословните проблеми Симеон има много приятели. Участва и в пиеси на сцена

Младежът е неразделен със сляпата си баба. Тя е плътно до него и го придружава навсякъде. Двамата са в интересна симбиоза. Възрастната жена е напълно незряща, но казва, че внукът й вижда за нея, а тя се движи и за него.

С любимата си баба, която не вижда, но за него тя е най-добрият човек, когото познава

"Двамата сме като скачени съдове. Заедно имаме общо девет години живот в санаториуми, били сме на рехабилитация къде ли не, включително и в чужбина, и макар условията и нивото да са различни, навсякъде сме срещнали добри хора. Двамата рехабилитатори Боби и Бисер са нашите вълшебници, които правят чудеса", реди благодарности към медиците 28-годишният Симеон Узунов.

Предвидил е за лятото отново да посети морето