Всяка втора сестра работи до 80 часа седмично, но получава до 1200 лв. заплата

24 281 медицински сестри на средна възраст 53 години работят у нас.

Над половината от медицинските сестри работят между 40 и 80 часа седмично, като 40% от всички получават до 1200 лв. Заплата. Данните представи Първан Симеонов, съучредител на „Индекс на болниците“ по време на кръглата маса, организирана от асоциацията на специалистите по здравни грижи, наречена „20 години по-късно – ще катастрофира ли здравната ни система заради липса на професионалисти по здравни грижи, има ли все още време за решение?

Анкетата е проведена сред 543 специалисти по здравни грижи между 2 декември 2022 г. и 31 януари 2023г. 30% от отговорилите работят на две места в болниците, а 4% - на три места.

46% заявяват, че полагат извънреден труд, което означава, че извънредният труд се явява за всяка втора медицинска сестра. 64% са отговорили, че заплатата им не отговаря на стойностите, заложени в последния Колективен трудов договор. 38% получават от 801 до 1200 лв. 34% казват, че заплатата трябва да е между 1500 и 2000 лв., а 25% смятат, че тя трябва да е от 2001 до 2500 лв., 17 на сто очакват възнаграждение между 2500 и 3000 лв. 69% от медицинските сестри нямат време да обърнат достатъчно време на пациентите. Те отделят между 5 и 10 часа на пациентите дневно, а до 4 часа отделят време за документация.

Според анкетата на един лекар се пада по-мако от една медицинска сестра. За 20% на един лекар се пада една сестра, а за 19% от отговорите се пада повече от една медсестра на един лекар.

76% казват, че натовареността е прекалена, а ¾ казват, че това влияе на качеството. 92% смятат, че има дефицит, а 79 на сто биха участвали в протест, ако не се приемат никакви мерки, за да се преодолее този дефицит. 87% казват, че ниското заплащане е причина за дефицита. А за 19% е лошото отношение към професията, други 18% пък смятат, че лошите условия на труд са причината.88% смятат, че трябва да се увеличи заплащането, да се подобрят условията, както и да се подобри отношението към тях.

69% казват, че отношението на институциите към тях влияе лошо на работата, 67% - нивата на заплащане.
„Проблем има, той вече е инстинктивно назоваван, второ – главно проблемът е за болничната среда, където твърде често са основните проблеми в българското здравеопазване. Проблем се вижда в заплащането и статуса“, обобщи Симеонов.

„Здравеопазване без специалисти по здравни грижи не може да има“, обърна се председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева.

„Организация, която тръгна от нищото. Преди 20 години осъзнахме своята мисия, значение и отговорност. Започнахме да се учим, за да прилагаме добрите здравни практики“, разказа тя.

Апелът на председателя е политиците да осъзнаят, че трябва да инвестират в здравните грижи. „20 години казвахме какви са проблемите на управленците и обществото, но не бяхме чути,“, заяви председателят Милка Василева.

Тя припомни, че организацията е извоювала закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и специалистите по здравни грижи през 2005 г.

В страната работят около 60 автономни практики, а това е станало възможно благодарение на измененията и допълненията в Закона за лечебните заведения. През 2020 г. са извършени над 20 хил. услуги, обясни Василева.

Според нея в периода от 2006 – 2023 има 146 771 участия във формите на продължаващо обучение. За същия период 17 880 са сертифицирани. „Постигнахме възможности за участие в научно-изследователска дейност, както и за академична кариера“, обясни Василева.

По думите й специалистите са много важни, защото населението застарява. А предизвикателствата пред тях са, че има миграция на специалистите. 24 281 медицински сестри на средна възраст 53 години работят у нас. Акушерките са 4175 на средна възраст 49 г.

Това е доста тъжна картина на кадровия потенциал, заяви председателят на съсловието. Всяка медицинска сестра и акушерка работи на поне две места. Най-малко медицински сестри напуснаха професията по време на пандемията от ковид, в сравнение с другите държави.

В Европа се падат 750 медицински сестри на 100 000 население, а у нас са 377, каза Василева.

По думите й 0,97 медицински сестри се падат на един лекар, а преди бяха две сестри на един лекар.

СЗО алармира, че до 2030 г. ще има недостиг на 9 млн. сестри по света, каза още председателят на БАПЗГ.