Учени от БАН разработват инвитро системи за насочване на натрупването на целеви вторични метаболити в български лечебни растения. При изследванията се използват инвитро култури от британски оман.

Растението е популярно в китайската традиционна медицина, където се използва при астма и като откашлящо средство при белодробни заболявания. В японската традиционна Кампо медицина отвара от цветовете се използва при гадене и като отхрачващо средство.

Фармакологичните изследвания върху извлеци от различни части на растението показват потенциала им като хепатопротективно, противораково и противовъзпалително средство. Научните изследвания върху растението обосновават тези активности с наличието на сескитерпенови лактони, дитерпени и флавоноиди. Проведеният експеримент е с инвитро култури, получени от диворастящия британски оман, събран в България, съобщиха за БТА от екипа на БАН.

Разработката на учените от Института по органична химия с Център по фитохимия на БАН е първото публикувано изследване в областта на фитохимичния състав на инвитро отглеждан британски оман.

Чрез насочване на растежа на растението са получени инвитро системи, които да стимулират или пречат на развитието на химични съединения с изразена цитотоксичност спрямо ракови клетки чрез потискане на тяхното размножаване и подсилване на процеса на програмирана клетъчна смърт (апоптоза) чрез различни механизми.

Изследователите са успели да стимулират натрупването на дикафеоилхинни киселини, постигнато е и избирателното им изомеризиране от една в друга форма. В растителната клетка фенолните киселини притежават защитна функция при биотичен и абиотичен стрес, а в човешкия организъм те проявяват изявена противовъзпалителна и антирадикалова активност, имат невропротекторни и подобряващи когнитивното състояние свойства.

Учените проследяват връзката на получените закономерности с различни параметри на физиологичното състояние на растението при различните условия.

Научната разработка е пример за потенциала на инвитро клетъчното и тъканно култивиране за насочване на натрупването на вторични метаболити в растителните тъкани в желана посока, без да е необходимо извършването на генетични манипулации.