В болниците по времето на Шекспир диагноза сифилис е била поставяна на почти 75% от пациентите. Това е била най-масовата болест при мъжете. Бардът е оставил много стихове, в които ярко и образно са описани клиничните прояви на сифилиса, лечението му и последиците от болестта.

По спомени на съвременниците му Шекспир не бил образцов съпруг и живеел като бохем, както впрочем и жена му, която също е била актриса. Негов приятел казва за Шекспир: “Добре сложен мъж, весел, красив, душа на мъжките компании.” После обаче добавя, че когато поканели Шекспир да отидат в публичен дом, той отказвал.

Днес вече е ясно защо. Почти всички болни от сифилис имат тежки сексуални проблеми и мразят жените. Освен това са депресирани и озлобени.

Подписите на драматурга на няколко поредни страници от завещанието му са изследвани и по тях учените стигат до извода, че пръстите на Шекспир са треперели. Вероятно този тремор е последица от отравяне с живачни пари, с които по онова време са лекували сифилиса.

Методът бил следният: стривали живачна руда на прах (Шекспир често използва израза “прахът на позора”) и го посипвали на нагорещена тава от метал, чакали да се вдигнат пари и ги вдишвали определено време.

Все пак на Шекспир му е провървяло - в края на XVI век, когато той започва да се лекува, става ясно, че живачните пари са отровни. Болните се оплакват от пропадания в паметта, нарушения в говора и силен тремор. Поради това лекарите намаляват дозите живачни пари, още повече че този метод на лечение не помага. Благодарение на това Шекспир запазва паметта и говора си и продължава не само да твори, но и да играе на сцената.

Косвено доказателство за отравяне с живак е ранното оплешивяване на поета и подпухналото му лице. То подсказва възпаление на бъбреците (гломерулонефрит).

По онова време сифилисът се е лекувал и с горещи вани - метод, който Шекспир също описва в драмите си. Назначавали ги през 2-3 седмици и след време ги повтаряли, докато състоянието се подобри. Този метод носел облекчение, но чак през ХХ век става ясно защо - причинителят на сифилиса е много чувствителен към топлина.

Самият Шекспир смятал сифилиса за нелечима болест и “вечно страдание”. Той умира през 1616 г., когато бъбреците му спират да функционират в резултат на гломерулонефрита, предизвикан от отравянето с живак.

В наши дни сифилисът на Шекспир би бил излекуван много лесно с пеницилин. Освен това лекарите биха лекували принудително и всички сексуални партньори на поета.