Президентът на Египет Гамал Абдел Насър за огромно разочарование на колегата си Тодор Живков беше и си остава завинаги единственият чужд държавен глава, удостоен със званието “Герой на Съветския съюз”.

За него важи клишето “закърмен с революционните идеи”, защото участва в митинги срещу колониализма още 12-годишен. След 5 г. сам организира митинг, заради който е изключен от училище. По-късно обаче е приет в кралската военна академия след ходатайство на зам. военния министър Ибрахим Хайри паша.

Помирисва барута по време на арабско-израелската война през 1948-1949 г., дори е ранен, попада в обкръжение и по чудо не е пленен.

След войната Насър създава и оглавява организацията “Свободни офицери”, която цели да събори монархията в Египет. Това става през юли 1952 г. с военен преврат, но президент става ген. Мохамед Нагиб. Насър тогава е подполковник и смята, че заради ниския си чин няма да получи подкрепа от армията. Скоро обаче между него и Нагиб пламват искри и има разногласия. През 1954 г. Нагиб е поставен под домашен арест за цели 19 години.

Насър става президент и извършва гигантски реформи. Британските войски напускат Египет, Суецкият канал е национализиран, а с помощта на СССР са построени Асуанският язовир и цял промишлен град - Хелуан.

Насър прегръща идеологията на панарабизма и става неоспорим лидер на Арабския свят. Той е и единственият в света президент на повече от една държава наведнъж - на Египет и на Обединената арабска република, в която между 1958 и 1961 г. влизат Египет и Сирия, а през 1963 г. е направен опит да бъде включена Либия.

През май 1964 г. Насър е удостоен с най-високото съветско звание по хрумване на Никита Хрушчов, хвърлило руснаците в недоумение. След няколко месеца Хрушчов е свален и наградата е обявена за “ярък пример за неговия волунтаризъм”. След това Владимир Висоцки съчинява и пее популярна песен, в която се казва:

Потеряю истинную веру

Больно мне за наш СССР.

Заберите орден у Насера

Не подходит к ордену Насер.

През юни 1967 г. Израел разгромява арабските страни в хода на Шестдневната война. Египет дава над 11 000 жертви и губи Синайския полуостров и ивицата Газа. Насър поема отговорността и подава оставка, но масови митинги в негова подкрепа го връщат на поста му само след един ден.

Въпреки военния провал влиянието на Насър си остава колосално. Дотолкова, че потресът след смъртта му от трети инфаркт през 1970 г. залива целия Арабски свят. На погребението се стичат 5 милиона души. Палестинският лидер Ясер Ярафат и кралят на Йордания Хюсеин ридаят. Либийският лидер Муамар Кадафи припада два пъти. Един ливански вестник, излизащ на френски, слага заглавието “Сто милиона араби останаха сираци”.