От редактора: Тази статия е писана малко преди да стане известно, че присаждането на фекалии е одобрено и в България. След публикацията д-р Радислав Наков от болница "Царица Йоана" (ИСУЛ), въвел терапията у нас, поиска статията да се коригира. Ето новия й вариант: 

Затлъстяването заразно ли е? Вярно ли е, че чревните бактерии предпазват от рак и от старческа деменция? Защо вече и в България след  САЩ и Европа присаждат фекалии от здрави на болни хора?

Тези въпроси звучат странно, но само ако човек е сигурен, че в неговото собствено тяло домакинът е той.

През 2008 г. в Европа и САЩ започва работата по огромен проект, наречен "Човешкият микробиом". В края му учените са декодирали ДНК на над 10 000 бактерии, обитаващи човешкото тяло. Това разнообразие е смайващо! И вече се знае, че микробите влияят много повече на живота и здравето на човека, отколкото се е допускало.

Известна представа за значението им дават следните данни:

- Човешкото тяло се обитава от 30 000 вида бактерии. Общото тегло на всички микроби в него е между 1 и 3 кг. Масата им възлиза на 1-3% от телесното тегло. 70% от тях живеят в червата. Броят им там е между 10 на тринайста степен и 10 на петнайста степен;

- Човешкият геном е от 22 000 гена, а чревните бактерии имат 8 млн. уникални ДНК. Тоест, бактериалните гени в тялото са 360 пъти повече от човешките.

Е, кой тогава е господарят на това тяло? Микробите на само живеят в него, но и управляват много от телесните процеси. Имунитетът например зависи в най-голяма степен от чревните бактерии. "Добрите" от тях просто не позволяват на болестотворни микроби да се прикрепят към телесните клетки и така предпазват тялото от различни инфекции.

И продуктите от обмяната на веществата на бактериите, наричани метаболити, влияят на целия организъм, включително на мозъка. Доброто настроение например зависи от нивото на т.нар. хормон на удоволствието - серотонина. Той се синтезира в хода на жизнените процеси на чревната флора. И обратно, апатията възниква при изменение на концентрацията на друг невромедиатор - гама аминокиселина. Тя също се отделя от бактериите. Изводът е, че сприхавостта и оптимизмът се определят не от характера на човека, а от пълчищата микроби, населяващи тялото му.

Човекът също влияе на своята чревна популация - чрез вредни навици и лошо хранене той може дори да я изтреби. Всяка промяна в баланса й (намалена численост на едни бактерии за сметка на увеличение на други) води до много проблеми. Обикновено първите признаци, че бактериите в червата страдат и мрат, са тежест и подуване на корема, диария, загуба на апетит. Това е картината при болест на храносмилателния тракт - язвен колит, стеатоза (неалкохолно омазняване на черния дроб), болест на Крон и др. Но нарушеният микробиом може да има и още по-тежки последици.

Рак - Бактериалните метаболити пречат да се образуват тумори. Освен това чревните бактерии помагат токсични и канцерогенни съединения да бъдат извеждани извън тялото.

Диабет - Микробиомът участва във въглехидратния обмен. Установено е, че гликемичният отговор (промяна в нивото на кръвната захар) след поемане на въглехидрати например от хляб е различен при различните хора и се определя от състава и състоянието на тяхната чревна флора.

Затлъстяване - Ако обмяната на веществата в тялото е разстроена, е много трудно да се свалят дори 1-2 кг при строга диета. Микрофлората влияе на хранителното поведение на човека и определя чувството му за ситост. Тъкмо поради това в интернет е пълно с псевдоучени, според които затлъстяването е заразно. Ако прихванеш от някого бактерии, отговорни за ищаха към нездравословни храни, ти на свой ред ще затлъстееш от такива храни.

Това не е вярно. За пристрастяване към боклучавите храни се иска употребата им да е била продължителна и систематична. Но в името на истината трябва да се каже и че един клас бактерии - лактобацилите (подкиселяващи млякото), влияят на телесното тегло и могат да свалят излишни килограми или да помогнат да се натрупа телесна маса. Очаква се на базата на тези лактобацили да се създадат пробиотици от ново поколение, които да имат адресирано действие.

Алцхаймер, множествена склероза, аутизъм - Чревните бактерии участват в синтеза на трансмитери, чрез които се извършва преносът на нервни импулси от мозъка към телесните клетки и обратно. Ако се наруши този синтез, се уврежда паметта и възникват неврологични болести.

Сърдечно-съдови болести - Метаболити на бактериите управляват обмяната на мазнини, т.е. от тях зависят нивата на холестерол в кръвта и състоянието на артериите. Атеросклерозата е резултат от неблагополучия с чревната флора.

Микробиомът е в състояние да се възстановява сам, както и да се саморегулира. Тези негови компенсаторни възможности обаче не са неограничени. Понякога не може да се мине без лекарства. Тези препарати за корекция на нарушения в чревната флора биват три вида:

Пробиотици - В състава им влизат живи микроби. Много са модни, но всички опити да се разселят в червата пълчища от полезни микроби чрез тези препарати се провалят. Бактериите в хапчето създават непоносима среда за размножаване на вредните микроби и стимулират имунитета, но после сами напускат тялото.

Метабиотици - Съвсем нов клас препарати, разработен на основата на пробиотиците. Но за разлика от тях в метабиотиците няма живи микроби. Има само полезни за човека продукти от бактериалната обмяна. Новите лекарства вече са дали големи надежди, че могат да предотвратяват болести на храносмилането и да подобряват състоянието на страдащите от такива болести. Очаква се в бъдеще чрез такива препарати да се влияе на човешката обмяна и даже на настроението на хората.

Пребиотици - Съдържат храна за полезната микрофлора: растителни фибри, плодови олиго- и полизахариди. Служат за лечение на болестите вследствие на нарушена микрофлора, а също и за профилактиката им.

Оказва се невъзможно чрез лекарства в червата да бъдат заселени чужди микроорганизми. Може само да се създадат условия собствената чревна флора да се възстанови сама с външна помощ. Такова лечение обаче не винаги е успешно, особено при тежка чревна болест.

Но има друг способ да се внедрят полезни микроби в болния организъм - чрез присаждането им от здрав човек. С тази цел от няколко години се правят трансплантации на фекална маса. Просто казано - присаждат се изпражнения. Донорският материал се въвежда чрез сонда в тялото на болния по време на колоноскопия.

Заедно с присаждането на фекалии се внасят и огромни количества полезни бактерии. Способът вече е доказал своята ефективност. Много лекари обаче си дават сметка за рисковете от тази процедура. Те правят аналогия с преливането на кръв. Когато този метод е започнал да се развива, лекарите не са били наясно с рисковете му. Те още не знаели, че има рискове. Например вирусите, причиняващи хепатит, още не са били открити, когато преливането на кръв навлиза в медицинската практика. Това става чак години по-късно. Междувременно много хора заедно с чуждата кръв получават и хепатит.

Подобно е положението и с присаждането на фекалии. Макар че те се анализират внимателно, науката още не е наясно какъв биологичен потенциал има собствената чревна флора и какъв ефект може да има присаждането на чужда. Но пък вече се знае, че при болните от Синдрома на раздразненото черво присаждането на фекалии променя състава на чревната им флора, но болестта не се повлиява от това.

Изследванията продължават на широк фронт. От 2005 до 2015 г. са похарчени 1,6 млрд. долара за разработване на терапии, основани на микробиома. Оттогава до днес - три пъти повече. Има утвърдени и няколко метода за анализирането му. Те са:

Бактериологичен анализ на фекалиите - Показва дали има болестни микроби в тях и определя количеството на някои от полезните (нищожно малък процент). Находките се поставят в различни хранителни среди и се следи няколко дни какви микроби се развиват в тях. Този анализ добре се справя с откриването на болести на стомашно-чревния тракт,. Но почти не дава информация за състоянието на чревната флора. А и не е възможно в лаборатория да се създадат естествени условия на живот на тази флора, което води до подвеждащи резултати.

Генетичен анализ на бактериологичните находки във фекалиите - Определя количествените съотношения и числеността на различните групи микроби в червата. Но интерпретацията на данните от този анализ засега е невъзможна. Учените само трупат данни, без да знаят какво е оптималното съотношение между микробите.

Въпреки това много клиники вече предлагат индивидуални диети, с които уж се внасят корекции в състава на микрофлората на конкретния човек. Тези диети са с комерсиална цел и нямат твърда научна основа.

Дихателен тест с лактоза - Показва количеството бактерии в тънките черва. Изпива се напитка с лактоза - вещество, което се разгражда от микробите в червата. При този процес бактериите там отделят водород. Неговото количество се измерва от издишвания въздух от пациента.

Тънките черва са слабо населени с бактерии. И ако съдържанието на водород в издишания въздух надвишава лабораторната норма, това е сигнал за повишен брой бактерии и съответно за заболяване на стомаха, панкреаса или червата.

Фекален анализ за бактериални метаболити (биохимичен анализ на фекалиите за наличие на дисбактериоза) - Тук се измерва не броят на едни или други бактерии, а се изследват продуктите от обмяната им. Това са най-вече оцетна, мастна и пропионова киселина. Тъкмо те защитават тялото от патогени и не допускат поява на тумори в червата. Освен това контролират обмяната на мазнините и въглехидратите и влияят на нервната система.

Въпреки голямото многообразие на бактерии в червата количеството и съставът на тези 3 киселини са в строго определен диапазон. Тяхното съотношение трябва да бъде следното: 60% оцетна към 40% мастна и пропионова киселина. Ако тези параметри са извън норма, налице е нарушен баланс на микрофлората и голям риск от различни болести.

Как го правим в България?

У нас трансплантацията на фекална микробиота (ТФМ) се наложи като метод за лечение на рекурентна инфекция с Clostridioides difficile, обясни д-р Наков. За да се гарантира безопасно и рентабилно прилагане на ТФМ, трябва да се създадат биобанки за фекална микробиота.

Но това е сложен, дълъг и скъп процес - истинско предизвикателство за страна от Източна Европа. И екипът на д-р Наков си поставя за цел да отвори първата такава биобанка именно в България.

Екипът е от гастроентеролози, микробиолози, инфекционисти и генетици. Използват въпросник от Първия европейски консенсус за ТФМ, за да се открият донори на фекален материал. На всички тях са правени изследвания на кръв и фецес.

От октомври 2018 до април 2019 г. 112 души попълват въпросника. От тях са изключени 70 (62,5%) поради възраст над 50 г., нездравословен индекс на телесната маса (BMI) и рисково поведение. 42-ма (37,5%) са изследвани за кръв и фецес и 12 (28,6%) преминават успешно скрининга. От тези 12 участници четирима (33%) не издържат проследяващия тест на 3-6 месеца. Накрая остават 8 (7,14%) донори. Извършени са 10 успешни FMT процедури на заразени с Clostridium difficile в дебелото черво.

Наков ръководи Асоциацията на младите гастроентеролози. Идеята за биобанка му хрумнала през 2018 г. на форум на специалисти от Европа. Там е създадена работна група и той става нейн член. Пред Дарик той разказва, че тъкмо тогава решил да сформира такава група и в България.

„Екипът кандидатства за грант към МУ-София, спечелихме го и банката вече е факт“. Но д-р Наков държи да обясни защо изобщо е нужна банка, защо микробиотата е важна за съвременната медицина.

„Вече знаем всички гени и за какво отговарят. И пак имаме неясноти за много болести. Оказа се, че тази празнина се дължи на страшно много други организми, живеещи в нашия организъм - микробиотата, която носи допълнителен генен материал. Някои тежки чревни инфекции, особено след лечение с антибиотици и големи операции образуват некачествен микробиом в дебелото черво и инфекция. Вече е доказано, че при тежка инфекция с Клостридиум дифициле антибиотиците не винаги помагат. А трансплантацията на фекална микробиота може да ти спаси живота.“

Вече се обсъжда ролята на чревните бактерии и при други болести - Болестта на Крон, улцерозния колит и Синдрома на раздразненото черво. Наскоро се доказа, че от него страда всеки пети човек в България. А също – изключително честия метаболитен синдром.

„При тези болести сме на етап изпитвания и изследвания. Още нямаме потвърждения, че трансплантацията на фекална микробиота „работи“, но може би това ще бъде потвърдено до няколко години“, уточнява лекарят.

По въпроса се определя съвместимостта между донор и реципиент, той поясни, че преди време се присаждал какъвто и да е материал. Трябвало само да се „инсталира“ в дебелото черво на реципиента - без изследване, без много наука зад това. Сега изпражненията на донора са изследвани за много микроорганизми, самият той - за много болести. И ако отговаря на критериите и няма болести на храносмилателната, имунната или друга система, се приема за подходящ за донор.

От 1 г. се говори и за „супер донори“, т.е. отговарящи и на критерии за специфично заболяване. Например Синдрома на раздразненото черво. Смята се, че само определени хора биха били полезни на такъв болен.

Д-р Наков напомни, че в САЩ е докладван смъртен случай след този тип трансплантация. Но тя се смята за безопасна поради въведените напоследък регулации – правила за донора и за начина на присаждане.

„Проблемите в много държави, включително и в България идват от това, че първо не е дефинирано какво е фекалната маса – дали е тъкан, дали е лекарство, дали е орган. Това би могло да доведе до проблеми, т.е. методът да се прави нерегламентирано. Други проблеми идват от това, че за някои болести май са нужни супер донори. Оттук и проблемът с една от трансплантациите в САЩ. Така че че въпреки многото доказателства за безопасността на метода, той може да бъде и фатален, макар и в един на толкова хиляди случаи. Всички трябва да имат едно наум.

Макар това да не е като присаждане на орган, то не случайно се нарича трансплантация. Защото вкарват чужди клетки в организма“, обясни д-р Наков.