Правят му секретна аутопсия в дачата в Горки

От януари 1921 г. Ленин се оплаква от главоболие и световъртеж. Лекарят на Улянови д-р Фьодор Гетие диагностицира преумора. Зимата на 1922 г. е трудна - болката и световъртежът се увеличават, понякога

Ленин губи равновесие

Според неврохирурга проф. Ливерий Даркшевич, преглеждал вожда на 4 март 1922 г., той имал изключително тежки неврастенични прояви и редица мании. Ленин се опасявал дали няма да полудее.

Късно вечерта на 27 май той има главоболие, пълна загуба на говор и слабост на десните крайници. Неврохирургът Василий Крамер смята, че мозъчната исхемия възниква поради съдова атеросклероза, но че тя се "държи“ някак по-различно. Личният лекар д-р Гетие признава, че не разбира какво му е на вожда. В края на май е тествана и версията за съдова лезия с бледа трепонема (бактерията, която причинява сифилис).

Ленин се подобрява. На 11 юни се събужда и казва: "Чувствам се много добре... Странна болест, какво ли може да бъде? Бих искал да прочета за нея". И се заравя в медицинските книги на брат си д-р Дмитрий Улянов.

През октомври пак се влошава. Последната му публична изява е на 20 ноември 1922 г. На 13 декември има два тежки припадъка с пареза на крайниците и загуба на речта. На 22-23 декември рязко се влошава още - получава парализа на дясната половина на тялото. Очевидно има втори "класически" исхемичен инсулт. Припадъци и удари следват един след друг на 6 март, 10 март 1923 г. Но Ленин отново се възстановява! На 15 май е откаран в Горки, през юли прохожда, опитва се да пише с лявата ръка, през август преглежда вестниците. На 18 октомври 1923 г. Ленин идва в Кремъл. Влиза в кабинета си, нощува в апартамента си и сутринта заминава за Горки. Завинаги.

Последният пристъп е на 21 януари 1924 г. В 5,40 часа припада, а в 6,50 часа Ленин умира. Той е на 53 години.

Запазен е медицинският дневник с доклада за смъртта и аутопсията на Ленин. Документът е писан ден след смъртта му на 22 януари 1924 г., в имението Горки край Москва, което е странно. Тялото е положено на две събрани маси, покрити с мушама, на втория етаж. Според заключението от аутопсията причината за смъртта е атеросклероза на кръвоносните съдове поради преждевременно износване (Abnutzungssclerose). Тялото на Ленин е отворено на 22 януари, а на 23 януари е пренесено в Москва.

Никой не задава въпроси. Защо трупът не е транспортиран веднага в специализирана институция, където има патоанатоми, маси за аутопсия, инструменти? Защо го отварят в Горки, където няма никакво оборудване. Там се събира консилиум от 11 души. От тях само трима са лекари. Около имението има обширна гориста зона, охранявана от 30 пазачи - стрелци.

Очевидно в Москва е било трудно да се осигури нужната секретност, затова е избрана дачата в гората. Но дори в отдалечения Горки се случва нещо непредвидено. В медицинската комисия за аутопсията е и личният лекар на Улянови д-р Фьодор Гетие. Той единствен не подписва патоанатомичните изследвания на тялото на Ленин. Има обаче и втори документ, също от 22 януари 1924 г., под който подписът му фигурира.

Къде е разликата?

В документа, подписан от д-р Гетие, се казва: "Установено е рязко изменение в кръвоносните съдове на мозъка, пресен кръвоизлив, който е причина за смъртта...“ Но подписът му не е под заключението, че "причината за заболяването на починалия е атеросклероза на съдовете поради преждевременното им износване“. Диагнозата Abnutzungssclerose не е съществувала нито тогава, нито сега. В началото на миналия век теорията за износването на съдовете е призната за несъстоятелна от всички експерти по света. И патолог номер едно в страната тогава акад. Алексей Абрикосов, който е отворил тялото, няма как да не е знаел това. Също и колегите му, поканени в Горки.

Аутопсията продължава 3 часа и 10 минути, както е посочено в доклада. В мемоарите си обаче акад. Абрикосов посочва времето от 3 часа и 50 минути.

Такава аутопсия не би трябвало да отнеме повече от два часа. Какво е направено през останалите почти два часа? В Горки има телефон и най-вероятно допълнителното време е отделено за координиране на диагнозата с Политбюро. В двете страници от акта, написани от лекарите, последният параграф за необичайната атеросклероза е пропуснат. Ако внимателно се прочете докладът на патолозите, на човек с медицинско образование ще му стане ясно, че Ленин не е имал атеросклероза.

Почти веднага след смъртта на лидера се появява версия, че

той е отровен по заповед на Сталин,

особено след като не са направени анализи, които да разкрият следи от отрова в тялото.

Има един доста интересен факт. След като изучава всички налични документи за причината за смъртта на Ленин и неговата медицинска история, "докторът на лидерите“ д-р Евгений Иванович Чазов пише: "Още нещо ме изуми - сериозните поражения на мозъчната тъкан не са съвместими със сравнително запазената интелигентност, самокритичност и мислене на Владимир Илич. Предполагахме, че възможностите за творчеството на Ленин след инсулт са свързани с големите компенсаторни свойства на мозъка му“. Такова заключение е подписано и от тогавашния министър на здравеопазването на СССР - Б. В. Петровски. Лекарите недоумяват как последните творби на Ленин са създадени от него, при положение че мозъкът му е бил силно увреден.

Странната болест на семейство Улянови

Атеросклерозата се характеризира с определени морфологични изменения. Първото са задължителни липидни (мастни) петна по стените на кръвоносните съдове, второто са атеросклеротичните плаки. При рязко развитие на атеросклероза броят на плаките става много голям, те частично се сливат помежду си и придават на вътрешната повърхност на засегнатите артерии груб, неравен вид. Според очевидци при аутопсията на Ленин пинсетите са чукали по кръвоносните съдове като по камък. И това е доста интересен факт, като се има предвид, че бащата на Ленин умира от инсулт, две от сестрите му умират от инсулт, а двата крака на най-малкия му брат Дмитрий са ампутирани поради атеросклероза. При Ленин е установена обширна калцификация на главните съдове на мозъка, с която се свързва мъчителната му мигрена. Съществува хипотеза, че причината за това е генетично увреждане, характерно за цялата фамилия.

Това може да бъде проверено чрез генетични изследвания върху мозъчните тъкани на Ленин, запазени в неговия мавзолей, или върху тези, съхранявани в Московския институт за мозъка.

Лекарите установяват сифилис при аутопсията, но се страхуват да го публикуват

В акта за аутопсията на Ленин е записано: съдовете са като шнурове. Това обаче се свързва с друго заболяване: менинговаскуларен сифилис на мозъка. Тоест лекарите диагностицират сифилис при аутопсията, но се страхуват да го направят публично достояние.

Главният патолог на Москва тогава д-р Иполит Давидовски има подробно описание на характерните черти на тази патология. Ако дефиницията му се сравни с акта от аутопсията на Ленин, специалистите няма да имат съмнения.

Един от най-старите и опитни невропатолози, проф. Струмпел, е особено категоричен при определянето на окончателната диагноза. След изследване на Ленин той категорично заявява, че пациентът има сифилитично възпаление на артериите.

Но Ленин и сифилисът за тогавашното време са две напълно несъвместими неща. А това заболяване тогава съвсем не е някаква рядкост. Защо Бетовен, Шуберт, Линкълн да са съвместими със сифилиса, а Ленин да не е?

В документи лекарите ясно посочват, че приживе лидерът получава лечение, съответстващо на диагнозата. Лекуван е само с антисифилитични лекарства. Това са тежки метали: живак, бисмут, арсен, големи дози йод всеки ден. Всичко това е описано от акад. Лопухин. По това време по целия свят сифилисът се "бори“ само по този начин – с лекарства, които могат да бъдат опасни.

Съставът на екипа от лекари, които лекуват Ленин, също говори много. За пациента се грижат 30 лекари на световно ниво: 21 от тях граждани на РСФСР и 9 чужденци (седем от Германия, двама от Швеция). Обслужван е от 5 санитарки и 5 медицински сестри. Основният му лекуващ лекар акад. Кожевников през тези години се счита за водещ специалист по невросифилис (сифилис на нервната система) в Русия. Главният европейски специалист по лечение на невросифилис Макс Нон е призован от Германия, специално за консултация на Ленин.

Тоест болестта на Ленин не е била тайна за приближените до него. Той е със стандартна клинична картина за това време. В психиатричните отделения на руските болници пациентите с абсолютно същите симптоми са от 10 до 40 %. Следователно всички са наясно какво е това. Включително и самият Ленин, защото неслучайно

поръчва на Сталин да му достави отрова,

за всеки случай. Той знае как завършва тази болест - спрогресивна парализа и деменция. Сталин не изпълнява желанието на вожда.

Главният патолог на Москва Иполит Давидовски пише: "Според статистиката броят на пациентите със сифилис през 1924 - 1925 г. е 5,5% от населението“. Тоест от 100 московчани поне петима са болни. Регионите са много различни, например в Калмикия пациентите са до 43 %. Общите изследвания през 20-те години показват, че в някои села в Централна Русия до 16% от жителите са болни от сифилис. С две думи, в Русия е имало епидемия от сифилис. Болестта е сериозен проблем не само за страната, но и за Европа. Когато през 1940 г. са открити антибиотиците, болестта е лесна за лечение, но преди това е заплаха за националната сигурност.

Как се е заразил Ленин – не е ясно, но по това време сифилисът е широко разпространен. Предполага се, че това е станало в младите му години. Тази болест се превръща в най-объркващото събитие в историята на медицината по целия свят.