Последната молба към колегите му е да се грижат за дъщеря му и да я обучат за съдов хирург
Съдовият хирург доц. Димитър Марков е разтърсен от вида на мъж, влязъл в кабинета му през 2011 г. Той има тумор, обхващащ главата му в дясната част на лицето.
40-годишният мъж бил опериран 3 пъти, но преди повече от 25 г. За последните 2 г. хемангиомът нараснал до 13x18 см. Мъжът не виждал с едното око и не можел и да диша през носа. Доц. Марков бил последната му надежда.
Изследвания показват, че силно васкуларизирана туморна формация - имала много съдове. Затова се налагат две операции поред. Първата е върху външната сънна артерия, а с втората доц. Марков изрязва тумора.
Въпреки че интервенциите са доста сложни, лекарите жънат успех и дават втори живот на пациента. Лицето му добива почти нормална форма, той вече диша през носа и ужасната болка изчезва.
Така със своя метод доц. Марков спасява хиляди пациенти.
Той обаче почина на 28 май само на 53 г. Новината шокира близките, приятелите и колегите му, но и всички хора, на които е протегнал ръка.
От 2014 г. доц. Марков бе началник на клиниката по съдова хирургия в болница “Софиямед”, която основава и развива. Тя е сред най-големите му успехи, тъй като лекарят я прави като машина, която работи на пълни обороти.
Пътят му на хирург стартира в болница “Св. Екатерина”, практикува дълги години в “Токуда” и в “Александровска”. Доц. Марков е извършил множество уникални за България оперативни интервенции и е внедрил доста иновативни методи за съдови реконструкции и миниинвазивни техники в съдовата хирургия. Има над 40 научни труда и публикации.
“Любимите му операции бяха на каротидната патология и дисталните реконструкции - каза д-р Снежанка Дойчинова от “Софиямед”. - Беше специалист и във всичко друго в съдовата хирургия. Всеки човек може да е професионалист в нещо, но не и добър организатор, какъвто беше той. Беше перфектен колега. За всички в клиниката беше не само началник, но и приятел. Беше всеотдаен към пациентите си. Когато сме имали неуспех, сме се прибирали разбити.
Бяхме смазани, когато разбрахме, че е починал, защото е на такава възраст, че не сме и подозирали за подобно нещо. Но всичко, което е направил, остава след него.”
От година доц. Марков не е добре със здравето. Единственото, за което моли колегите си, е да се погрижат за дъщеря му Десислава. Да й дадат знанията, които той им е предал. Тя е тръгнала по стъпките му. От малка слушала много за съдовата хирургия и записала да учи медицина. Сега е в III курс, но отначало баща й искал да я насочи към друга специалност.
“Когато бях малка, той се опитваше да ме откаже от това да бъда лекар - каза Десислава. - Смяташе го за твърде тежко за жена, но видя, че не се отказвам, и реши, че не е толкова лоша идея. Тогава осъзна, че може да ме научи на много неща.
Баща ми беше човек на живота в два смисъла. Набелязваше нещо и го правеше, вземаше го с пълни шепи. От друга страна, е помогнал на много хора, било за това да не се стигне до ампутация на крайник, било за да не се стигне до летален изход.
Той беше истински лекар - по душа, но преживяваше в себе си, така че да не натоварва околните. Немалко хора са идвали с единственото, което дотогава са им предлагали - да им ампутират крайник. А баща ми се хващаше за нещо в състоянието на човека. Беше иновативен в подхода към всеки, без значение какво ще му коства. А радостта в очите на хората е много окуражаваща.”
Доц. Марков имал забележително качество - успявал да накара всички около себе си да се стремят да бъдат най-добрата си версия.
“С поведението си всяваше уважение и хората около него искаха да знаят още и да правят повече, за да успяват професионално. Учеше ме да се стремя да знам и мога всичко по всяко време”, казва дъщеря му.
Затова и когато по-младите му колеги разбират, че е болен, се питат как ще продължат без него.
“Той ни беше опора - казва д-р Елица Герова, ангиолог в "Софиямед". - За мен се превърна в нещо като втори баща. Бяхме много близки. Веднъж го попитах: “Какво ще правим без вас?”. А той отговори: “Аз съм те научил, ще се справиш! Продължавай да развиваш клиниката.” И беше прав. Нас, по-младите кадри в отделението, ни учеше на всичко, което знае. За него бе важно студентите да работят отпреди завършването. И двамата бяхме тръгнали от “Св. Екатерина” и я наричахме болницата майка.
Учеше ни, че пациентът е на първо място и че трябва индивидуален подход и грижа към всеки, докато не го изпратиш до вратата, за да си отиде вкъщи. Затова хората го обичаха, те го боготворяха.”
Когато сред пациентите се разнася новината за смъртта му, изпращат съболезнования в болницата със спомени как доц. Марков им е върнал надеждата за живот.
Последният, когото оперира, е един от най-трудните му случаи. Мъжът е с тежка диагноза - мултифокална атеросклероза, със засягане на много артериални басейни в тялото, с мозъчно-съдова болест, с исхемичен проблем и артериална недостатъчност на крайниците.
Открил доц. Марков, след като ходил в няколко болници, но вместо операция за съдова реконструкция му препоръчвали ампутация на крака.
“За такива пациенти се използва мултимодален подход - обяснява д-р Герова - и грижите са по-интензивни. Този човек беше изкарал 2 инсулта, с критична исхемия на крака и успоредно с това висока степен на стеноза на сънна артерия. Последното е едно от специалностите на доц. Марков. И той избра такъв подход, че да спаси човека и да не ампутира крака. Извърши байпас операция към артерия на ходилото, така че да достига кръв до края. Така му спаси крака. Премахна и плака на сънната артерия и по този начин предотврати последващи инсулти. Днес този пациент е добре и идва на контролни прегледи. А всички казваме, че това беше последният каротис на доц. Марков.”
С тези методи хирургът спасява стотици. Операционната била негов втори дом и обичал да разказва вицове в нея. Имал две флашки с музика, слушал AC/DC. Сестрите знаели, че в най-трудния момент трябва да увеличат песента докрай.
Извън болницата обичал да майстори нещо. Миналата година си купил и бъги, за да ходи на офроуд в планината. Обожавал кучетата си.
Коментари