Има две теории, които оспорват по принцип лечението на рака. Те са песимистични теории за тази болест. Те обсъждат доколко медицината е в състояние да го лекува и дали тя не тъпче на място.

Статия в "24 часа" от 2016 г. разказва за разбулената мистерия около нищожно ниската заболеваемост от рак при слоновете. Тя предизвика доста отзиви в интернет. Сред тях се промъкнаха отново и някои упорити небивалици за рака. Например, че акулите не хващат рак. Не, и при акулите го има. Факт.

По-долу следват опроверженията на още две популярни небивалици:

"Терапията не лекува, а убива"

Нека да е ясно - лекуването на рака, било то с операция, химиотерапия или лъчетерапия - не е като разходката в парка. Страничните ефекти може да са тежки, дори ужасяващо тежки. Така е, защото терапията е насочена към унищожаване на раковите клетки и поради това неминуемо засяга и здравите клетки.

Терапията е безжалостна, защото ракът е опасен враг. Веднъж открит, той трябва незабавно да се бомбардира с най-мощните налични оръжия. Билките, отварите, антираковите храни имат своето значение преди диагнозата. След нея те имат в най-добрия случаи само спомагателно действие.

Но за съжаление терапията не винаги има ефект. При късен стадий на рака, когато той е обхванал цялото тяло, лечението е трудно почти до невъзможност. Тогава терапията само облекчава симптомите и удължава живота, но не може да излекува напредналия рак.

Хирургичната операция е най-ефикасният наличен метод за лечение на рак, стига туморът да е открит навреме и да подлежи на изрязване. С другия метод - радиотерапия, се лекуват повече хора, отколкото с лекарствата срещу рак. И все пак химиотерапията и противотуморните препарати играят много важна роля в лечението на рака. В някои случаи те помагат за излекуването му, в други - значително удължават живота.

Твърденията из интернет, че химиотерапията била имала "само 3% ефективност" са крайно подвеждащи. Също невярно, но още по-опасно е твърдението, че химиотерапията би могла да "засили рака".

Истината е, че лекарствата срещу рак стават все по-ефективни и броят на болните, повлияли се позитивно от тях, непрекъснато расте. Например медикамента цисплатин. Благодарение на него днес над 96% от мъжете с рак на тестисите се излекуват напълно. Преди появата на препарата през 1970 г. излекуваните от този вид рак са били под 70%. Цисплатин има най-силен ефект при децата. В края на 60-те г. едва 30% от тях преодоляват болестта. Днес 75% оживяват благодарение на химиотерапията с цисплатин.

Ясно е, че предстои твърде дълъг път до създаването на ефикасни и щадящи терапии на всички видове рак. Засега борбата на медицината с тази болест е на такова ниво, че лекарите трябва да бъдат честни към пациентите и техните близки за шансовете за успех, особено когато болестта е в напреднал стадий.

В някои случаи е по-добре да се приложи терапия, облекчаваща симптомите и болката (наричана палиативна), а не терапия, която се опитва да излекува рака. Намирането на баланс между спечелената чрез терапиите продължителност на живота и неговото качество е основен проблем при лечението на рака. Всеки болен днес трябва да го реши сам.

"Няма напредък в борбата с рака"

Това просто не е вярно. Именно заради напредъка на медицината преживяемостта на болните от рак за последните 40 години се е удвоила. Само за последните 10 г. броят на смъртните случаи от рак е намалял с 10%. Днес половината от всички болни от рак са живи поне 10 г. след поставянето на диагнозата.

Тези данни обаче се отнасят само за хората, лекувани през последните 10 години. Ето защо е много вероятно онези, които получават диагноза рак днес, да имат дори още по-голям шанс да оцелеят за още по-дълго.

Нещата много се промениха в последните 50 години, откак се прилага химиотерапия. Вече има "умни" хапчета, които атакуват само туморните клетки. Има и апарати за радиотерапия, чийто лъчи са толкова прецизно насочвани, че поразяват дори единични туморни клетки.

И тук обаче има да се изминава дълъг път. Напредъкът на медицината срещу някои видове рак е бавен - например срещу рака на белия дроб, на мозъка, на панкреаса и на хранопровода. Но когато ракът отнеме живота на близък човек, усещането е, че напредък срещу него изобщо няма. Това усещане е разбираемо, но несправедливо.