През нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. в мазето на Ипатиевия дом в Екатерининбург са убити последният руски император Николай Втори и семейството му. Разстрела командва коменданта на дома Яков Юровски. По-късно той пише в спомените си, че лично е застрелял императора.

Палачът на Николай Втори е бил свиреп човек. Той произхожда от еврейско семейство в Томска губерния и става революционер през 1905 г. При свалянето на монархията е много силна фигура сред уралските болшевики. Включен е в Уралския съвет през 1917 г. и го радикализира повече дори от болшевишкото правителство в Петербург. Влиза в ръководството на Уралската ЧК и оглавява Следствената комисия на Революционния трибунал, като настоява за най-крути мерки срещу класовите врагове и контрареволюционерите.

Царското семейство е държано в Ипатиевия дом 78 дни, но Юровски става негов комендант две седмици преди разстрела. Предишният комендант е заподозрян в кражби, а и според съвета се държал твърде меко с императора.

А за Юровски било сигурно, че няма да пощади такъв враг като Николай Втори, съдейки по революционната му биография. След като Уралският съвет взема решение Романови да бъдат разстреляни, Юровски без колебания го привежда в изпълнение.

Скоро болшевиките се изтеглят от града, но Юровски успява да замине за Москва. Там предава събраните от него царски скъпоценности и накити на коменданта на Кремъл Павел Малков. Назначен е в ръководството на Московската ЧК, после става началник на търговския отдел към валутното управление на външното министерство. В края на 20-те години е вече в залеза на кариерата си и е сложен за директор на Политехническия музей в Москва.

Яков Юровски умира на 60-годишна възраст през 1938 г. в разгара на Сталиновите репресии. Но той не става тяхна жертва. Смъртта му настъпва заради спукана язва на дванадесетопръстника. Дъщеря му и синът му обаче са репресирани, но доживяват да ги реабилитират. Рима Юровска влиза в ръководството на Комсомола, а Александър Юровски стига до чин контраадмирал.