Дойде първото поколение леки пиячи

Навършиха се 100 години от въвеждането на сухия режим в Америка и поуката от него вече е съвсем ясна - глупаво е да се забранява пиенето, когато то вече е добило популярност. От тази забрана избуява мафията и тя натрупва гигантската икономическа мощ от контрабандата на алкохол.

Контролът върху спазването на сухия режим е слаб, защото му липсва обществената подкрепа. Пресметнато е, че само в Ню Йорк по време на сухия режим е имало 20 000 нелегални бара. Най-куриозен пък е случаят с полицийски набег в един бар в Денвър, където са заварени да къркат кметът, шерифът и с тях конгресменът на щата Колорадо.

Въпреки това сухи режими има и днес, и то не само в ислямския свят. България минава на сухо в изборните дни. В Русия самодържците от цар Петър I до Михаил Горбачов без никакъв успех се борят с пиянството чрез репресии. В Америка и сега има над 500 населени места с евангелистки общности, в които алкохолът е забранен. Едно от тях е Линчбърг в щата Тенеси, родното място на уискито "Джак Даниелс".  На посетителите в дестилерията там е позволено да си вземат бутилка "за спомен", но не и да отпият от нея.

Другаде по света, и без сух режим, властта се опитва всячески да разубеждава населението да пие. Тя вдига цените на алкохолните напитки и ги облага с налози, ограничава продажбите и рекламата им. Тия мерки имат ефект, но световното потребление на алкохол е взело да спада по съвсем друга причина и тя няма връзка с тях: промени се обществената нагласа при младите и тя вещае мрачно бъдеще за алкохола.

В почти всички развити страни има обща тенденция - подрастващите посягат за пръв път към чашката по-късно отпреди. Причината за това е, че те започнаха да се опознават един друг онлайн, а не при личен контакт. Роля играе и по-грижовното родителство. Ако тази тенденция се запази в развития свят, днешните юноши ще са първото поколение "леки пиячи", когато станат зрели хора. Това личи по родените на границата на новото хилядолетие - те са около своята 20-годишна възраст и пият по-малко алкохол. За тях умереността и трезвостта са част от съзнателно избран по-здравословен начин на живот.

И като капак на всичко пандемията с коронавируса оряза социалните контакти, а с тях и потреблението на алкохол извън домовете.

Днес главни клиенти на алкохолната индустрия са хората на средна и над средната възраст. В развитите страни те пият повече от предишните поколения на същата възраст. Алкохолът е канцерогенен дори в малки количества, но повечето хора не си дават сметка за това. Ето защо чат-пат заклетите трезвеници отварят дума да се слагат предупредителни надписи на бутилките също както се прави с цигарените кутии. Засега обаче само Южна Корея е въвела задължителни предупреждения за опасност от рак на етикетите на бутилките с алкохол. Ирландия я последва с приемане на закон през 2018 г., който обаче още не се е задействал.

Големите производители на алкохол усещат смяната на вятъра и вече са надули платна в новата посока. Те разширяват все повече своите асортименти от нискоалкохолни и безалкохолни бири, вина и др. напитки. Всеки ден има по нещо ново на тези щандове и то е неразличимо по вкус от алкохолния си аналог. "Хайнекен" например има почти 50 безалкохолни версии на своите напитки. Макар за пазара това да е все още нещо ново, продажбите растат. В Германия и Нидерландия например 10% от всички продавани бири са безалкохолни.

Алкохолната индустрия следва по петите тютюневата и се оглежда навсякъде за нови клиенти. Намира ги в Африка и Азия - там са най-бързо растящите пазари за алкохол в света. (Китай не е такъв - там продажбите спадат.)

Вече е ясно, че след едно-две поколения пиенето на алкохол в развитите страни ще бъде демоде. Дотогава той ще си остане най-скъпият порок, що се отнася до здравните разходи и производителността. Според оценки на СЗО пиенето на алкохол подрязва 2,7% от брутния продукт на развитите страни. В развиващите се вредата е още по-голяма.

В цял свят назряват законодателни и съдебни битки срещу мерките за ограничаване на потреблението на алкохол. В тях противниците на пиянството ще се сблъскат с пълчища лобисти, наети от алкохолната индустрия. Изходът на тези битки ще е в нейна полза, поне на първо време. Това е прогноза въз основа на опита от сухия режим в Америка. Той е въведен, защото най-влиятелната тогава група за натиск - т.нар. Лига срещу кръчмите, има голяма обществена подкрепа. Каузата й подкрепят и най-богатите хора по онова време, сред които Джон Рокфелер, Хенри Форд и Андрю Карнеги.

Днес обаче е доста съмнително, че филантропите ще подкрепят ограничаване на алкохола. Просто защото пиенето е залегнало дълбоко в социалния живот на богаташите. Техните деца и внуци обаче със сигурност ще се радват повече на свят с по-малко алкохол.