В подобни кризи водеща трябва да е експертността. Не политиката

Какво показа за системата на здравеопазване в България предизвикателството с появата на новия коронавирус?

На първо място - ние се справихме. Дотук поне се справихме. Предизвикателството беше много голямо и то видимо беше такова за всички системи на здравеопазване в света, независимо колко богати са.

Този тежък стрестест, какъвто отдавна не сме виждали, показа и друго важно нещо. Показа кои могат да работят и кои не могат да работят. Кои могат да се адаптират и кои не могат да се адаптират. Всъщност тук е и вторият интересен извод - болниците вече не се разделят на държавни и частни, на университетски и неуниверситетски. Те се разделиха на работещи и неработещи. На болници, които са отговорни и бързо успяха да променят тотално начина си на работа в много кратки срокове, за да го подчинят на обществената полза. И такива, които подходиха значително по-безотговорно или просто нямаха капацитет за друго.

Третият важен извод се отнася до нещо, което трябва да разберем всички. Независимо каква е системата на здравеопазване, тя не може да издържи, ако няма адекватен отговор и адекватна подкрепа от обществото. Това се изразява в нещо, което вече всички знаем – дисциплина в спазването на мерките срещу разпространението и най-вече срещу скоростта на разпространение на заразата. Вече видяхме редица примери, че бързото разпространение сваля и най-устойчивите системи на здравеопазване. При нас за радост това не се случи. Имаше голямо напрежение, но поне за момента сме в рамките на нещо, което може да бъде контролирано.

На какво трябва да ни научи едно подобно предизвикателство?

За мен едно от най-важните неща е при такива критични ситуации водеща да бъде експертността. Бяхме свидетели колко бързо темата COVID навлезе в политиката, как цяло лято бяхме някъде между шаманството и политическото. За съжаление сега, през есента, се налага бързо да коригираме позицията си. За щастие това се случва с едни достатъчно бързи темпове, които поне за момента да пречупят острата крива на покачване, на която бяхме свидетели в началото на този месец. Така или иначе изводът е, че в заболяванията, особено тези с размер на пандемия, политиката не трябва да се намесва. Нека повече се мисли за експертното.

Другото, на което ни научи пандемията, е, че нищо не е даденост. Нищо не е гарантирано, нищо не идва от само себе си. Ние сме длъжни както да ценим това, което имаме, така и да го пазим. Защото се оказа, че нито възможността да пътуваме, да провеждаме научни форуми и конгреси, нито дори да пътуваме от град в град или да напускаме домовете си, не е гарантирана. Трябва да ценим тези неща и да подхождаме към тях отговорно.

Мисля, че това беше сверяване на часовниците за всеки един от нас. И ако се сетим за света, който само преди година имахме, сега си даваме сметка, че към това трескаво препускане и пътешестване във всеки един смисъл едва ли скоро ще се върнем.

Оценихме, че може би имаме нужда от по-малко неща. И че ако сме имали някакви вътрешни недоволства, то те към днешна дата изглеждат по-скоро смешно. Имало е много по-базисни неща, към които е трябвало да се стремим.

Важно е да се подчертае също и че една подобна пандемия има глобален характер. Затова и тя изисква глобален отговор. Всички помним, че напролет изчезнаха основни медикаменти, маски, дихателни апарати, защитни облекла. И това беше една криза, която засегна целия свят. За щастие имахме един период от няколко месеца, в които да се подготвим. Въпросът е, че ние няма как да отговорим само с индивидуалния си ресурс и индивидуалните си сили на едно подобно предизвикателство. Светът вече е твърде свързан! И като производство, и като разпространение. Затова и тази пандемия беше възможност да изработим общи методи на реакция.

Не бива да пропускаме възможността да организираме по-добре здравните си системи, да въведем неща, за които от много време се говори – например електронно здравеопазване. Това означава по-голяма прозрачност, по-голяма скорост, много по-голяма ефективност при използване на информацията.

Но преди всичко, ако преминем през това предизвикателство, както всички се надяваме, трябва да бъдем сигурни в едно. Че не е въпросът „дали“ ще има следваща пандемия. Въпросът е „кога“. Следваща пандемия ще има. Сега ние трябва да изработим нашите рефлекси, нашите механизми на действие, които да ни позволят в една подобна ситуация да бъдем по-подготвени. Ще научим много важни уроци сега през тези... дано да са месеци, но е вероятно и да са години. И тези уроци трябва да останат - за бъдещи подобни предизвикателства.

* Позицията на началника на Клиниката по неврохирургия в “Пирогов” и заместник-директор на университетската болница по спешна медицита за дискусията “След утрешния ден”, която “24 часа” организира по инициативата си “Лекарите, на които вярваме”.