Появи се парадокс - лекари от първа линия срещу КОВИД-19 имат много въпроси за реакциите на организма при болестта. Светилата на физиологията обаче, които знаят отговорите, скучаят изолирани вкъщи.

Вече те са свързани чрез сайта "Въпроси от първа линия", даващ съвети въз основа на най-пресните изследвания. Той е създаден за 5 дни и ангажира над 4000 видни физиолози от над 60 страни. Координатори са университетите в Оксфорд и Портсмут.

Въпросите, отговорите и данните за Covid-19 се преглеждат, съставят и обработват от 24-членен екип. Така се прехвърля мост между лекарите в реанимациите и спешните отделения и академичните експерти.

И въпросите почват да валят. Екипът ги анализира и им отговаря, като включва и информация от най-нови и още непубликувани изследвания за патологичните механизми на инфекцията.

Има свободен достъп до сайта за четене, но само медици могат да се регистрират да задават въпроси и да добавят коментари. Адресът е: https://www.physoc.org/covid19/questions/

Ето пример как работи сайтът:

Интубиране и хипоксемия

Въпрос: Веднъж интубиран, пациентът с коронавирус вече е с тежка хипоксемия. Очистването от въглероден двуокис е ужасно. Заедно с това сцинтиграфията показва сериозно разстройство в циркулацията на кръвта и въздуха в дробовете и голяма зона без оросяване. Защо става така и какво да правим? 

Отговор: Д-р Скот Уейнгард от Ню Йорк докладва на 10 април три вида хипоксемия (кислороден дефицит в дробовете - бел. авт.) след интубиране – скрита, безболезнена и остра.

При скритата кислородното ниво е много ниско (при високо или нормално ниво на въглеродния двуокис), но не предизвиква спазми на дробовете и се компенсира с учестено дишане. Но то е плитко (40-50 в минута) при пулс около 80.

Д-р Уейнгард и лекари от Италия препоръчват интубирането и апаратното дишане да се отлагат възможно най-дълго. В тази фаза дробовете са твърде слаби и се увреждат от налягането на вкарвания въздух. То снижава както притока на кръв към тях, така и венозния отлив, понижавайки и пулса.

При тиха хипоксемия

1. Въздухът през носа да е 100%;

2. Да се постави хирургическа маска за частично повторно вдишване на въглероден двуокис;

3. Пълно покриване на главата с поставяне на яка със същата цел;

4. Контрол на телесните течности (използвана е думата "източване");

5. Поставане на болния по корем, за да се подпомогне венозният отлив и да се засили пулсът.

6. Дишането да стане по-дълбоко чрез добавяне на въглероден двуокис във вдишвания въздух или чрез доксапрам, бензоламид, теофилин в малки дози и др.

Колкото до рязкото влошаване на газовия обмен и "ужасното" очистване от въглероден двуокис и "зоната без оросяване", имайте предвид две аксиоми:

1. Наличието на зона без оросяване намалява нивото на кислорода в кръвта, но само до нивото, до което въглеродният двуокис се вдига. Така съотношението им остава равно на 1. Следователно хипоксемията много рядко се причинява от "голяма зона без оросяване".

2. При 50-процентов спад на оросяването артериалните газове добиват стойности като венозните при здрав човек. Тази аксиома е много точна, но е силно подценена като изходна точка за диагностициране на острата белодробна недостатъчност.