В десетки необичайно тихи градове в Европа, Америка, Азия, Африка и Австралия, във внезапно пречистения въздух надвисна натрапчив въпрос: Какво става? Как така в рамките няколко седмици 75% от жителите на най-напредналите и най-демократични страни се озоваха под домашен арест? Какво всъщност се случва зад завесата на медицинския сюжет? И как така колебанията на борсите съвпадат точно с вирусните атаки, нефтената схватка и новия прилив на прясно отпечатани банкноти?

Оставени на мира, можем да мислим безпределно за тия неща. И да правим неща, които си отказвахме преди. Например да четем до насита. Да смиламе прочетеното, макар и по единично. Да играем с децата си вкъщи. Да гледаме филм след филм. Да не ставаме от компютъра, докато не прочетем и видим всичко ново. Или да завършим някой интернет курс.

А можем и друго: да се обърнем към себе си и да се заемем със само-разбор. Хората мислят и мислят усилено. Карантината е възможност да си върнем телесното и духовното здраве. А това означава - цивилизационен скок. Точно затова ще стане дума тук.

Спокойствието лекува

Някой лекари смятат, че много от хората, попаднали в болница с един или друг проблем, се излекуват не толкова от лекарствата, колкото от факта, че дават пълна почивка на тялото и главата си. Лежат си, спят до насита, носят им храна под час, а близките ги затрупват с лакомства, плодове и цветя. Ако такъв човек има миролюбив и весел нрав, вероятността да се излекува нараства многократно.

Сега светът получи паузата, от която се нуждаеше отдавна. Земята иска почивка. Потреблението ни надхвърля нейните възможности. Сетивата ни са преситени, а сърцата - изсушени. Можем да наречем тази ситуация или криза, или "житейска пауза" и да мислим за най-важните неща. Например къде се намираме в цивилизационната стълбица.

Древните източни школи за самоусъвършенстване назовават чувството за благодарност висш знак за цивилизованост. Не само благодарността, която бликва естествено, когато обстоятелствата се стичат щастливо и благополучно. А и когато страдаме. Страданието може да облагороди или убие. Зависи как го използваме. Има ли за какво да благодарим, когато страдаме? "Раните са мястото, през което светлина влиза в нас", каква през XIII век поетът суфист Руми. А "страдание" и "състрадание" са думи от един корен.

В будистките школи в Тибет учениците изучават дисциплината "състрадание" в продължение на години. Тази свойствена единствено на човека способност е забелязана и изследвана и от Дарвин, идеолога на биологичната джунгла. Дейвид Лоуи, еволюционен теоретик и психолог, пише през 2000 г. "Загубената теория на любовта на Дарвин". Той подлага на дисекция Дарвиновото писмено наследство. Оказва се, че в писанията си, последвали “Произходът на видовете" (1859), Дарвин оспорва своите си формули за "оцеляване на най-силния" и за естествения подбор. Днес  биолози ги обединяват в т.нар. теория за "егоистичните гени". Лоуи изравя и събира разсъжденията на Дарвин за съчувствието, милосърдието, обичта и взаимопомощта. Без тези качества, казва Дарвин, еволюцията на човека е невъзможна.

"Състрадание", както и английското или френското compassion, идват от общ латински корен и означават "съпреживяване", "съчувствие". В библейския смисъл - това е съпреживяване на Христовите "страсти", т.е. "страдания" заедно с Исус. Състраданието е сложен емоционално-психологически комплекс, в който се сливат в общ поток разум и чувства, мисъл и опит, биология и метафизика, история и бъдеще. Ние нямаме отделна дума за този сложен улей, където се смесват инструментите на еволюцията. Китайците имат - "шин".

Връзката сърце/съзнание

"Шин" е трудно преводима на бългаски и другите европейски езици, защото нямаме концепция за съставното й понятие, означаващо "сърце/разум". Шин е една от най-често употребяваните в китайски; сама или в съчетание с други, тя има над 300 значения. Този богат регистър винаги е озадачавал езиковедите, защото няма аналози в други култури.

Китайската медицина назовава сърцето "император", от който зависят здравето и устойчивостта на останалите органи и системи. Тази метафора има смисъл и в западната медицина. Сърцето е центърът на живота, не само защото никога не спира да помпа кръв, а и защото още от момента на зачатието то и разумът са свързани. Западните биолози знаят, че клетките на сърцето и на мозъка имат общ биологичен генератор в ранните стадии на развитие на човешкия зародиш.

Възпитанието на сърцето е основна тема в източните дисциплини за самоусъвършенстване. В чигонг системата Юан Гонг има специална серия от упражнения за укрепване на 5-те главни сърдечни качества: откритост, доверие, обич, благодарност и уважение. Ако са добре развити, те променят радикално човешката личност в двоен смисъл: от една страна, човекът стъпва на пътеката на цивилизационната еволюция, а от друга - отваря се възможност за проява на "истинското аз". Това е изначално пълноценната личност на съществото "човек", която според будизма остава непроявена в живота на повечето хора.

Стотиците техники за постигане на "истинско аз" целят култивиране на състрадание, съпричастие, обич, благодарност, съчувствие. Тези техники съществуват от векове, но в нашата култира са забравени отдавна. Източните мъдреци казват, че щом загърбим възпитанието на сърцето, разделяме мъдрост от знание, наука от нравственост и тръгваме назад по еволюционната пътека.

Китайският лечител и чигонг майстор Юан Тзъ организира терапевтичен уебсеминар на теми "Сърце/разум" и "Опознайте и култивирайте качествата на сърцето" от 5 до 13 април. Има такса за участие, но с възмоножност и за18-24 месечно разсрочено плащане. Занятията са на английски. За информация, часове в местно време и регистрация посетете сайта renxueinternational.com или https://www.renxueinternational.org/rise-above-a-crisis-create-a-brand-new-life/