Какво се случва след последния дъх на френските монарси

Само едно нещо се иска да направиш през живота си, за да те хранят цели 40 дни след като умреш - да си станал крал на Франция. До мястото на този величествен ритуал се стига с метро. Гробницата на френските крале е в черквата на парижкото предградие Сен Дени. Тя е именно там, защото патронът Свети Дионисий (Дени) през 275 г. е бил епископ на Лютеция Паризиарум (Париж). На римляните обаче им омръзнало да проповядва и го обеглавили с още трима мъченици от по-нисък ранг на хълма Монмартър (наречен така в тяхна чест).

Но Дионисий се изправил, взел си главата и я носил няколко километра до мястото на сегашната черква. Така станал светец и покровител на града. Храмът там е от V век, преправян два пъти, но през 1137 г. станал прекалено тесен за поклонниците. И абат Сугерий (Сюже) - фаворитът на Луи VI и Луи VII - го престроил в сегашните внушителни размери. Това е най-ранният готически шедьовър. Вместо обли, арките са островърхи, фасадата е укрепена с опорни ребра (контрафорси), а прозорците са украсени с цветни стъклописи, включително розетният над входа. Така вътрешността на храма става просторна и светла, нещо невиждано дотогава.

Освещаването през 1144 г. е небивало помпозно с участие на Луи VII, кралица Елеонора и десетки епископи, решени да имитират стила на катедралата из цяла Европа в следващите 100 години. Първото нейно копие е Парижката Света Богородица, но най-съвършените са в Реймс, Руан, Кьолн, Виена и Прага.

Следващата пищна церемония в "Сен Дени" е последното помазване на Анри IV на 25 юли 1593 г. Той си е давал сметка, че ще бъде приет за крал и ще омиротвори Франция след Вартоломеевата нощ само ако приеме католицизма. Процесията е била внушителна. Благородници, тръбачи и швейцарски гвардейци бавно са минали по украсените парижки улици начело с краля. Той е бил в бяла мантия с черна шапка и лента. Не е запомнен с елегантност, но явно този път е оценил важността на момента. Архиепископът го изповядва, дава му благословия и тълпата започва да крещи неистово "Да живее кралят!".

Френските крале от Дагобер I до Луи XVIII са погребани в "Сен Дени" (освен трима). Само погребението на Луи XV е без церемония, но то е изключение. За всички други е спазван следният ритуал:

След смъртта му кралят бива балсамиран и поставен в обкован с олово ковчег. Тялото се захлупва, но саркофагът поема функциите му. В него има посмъртен отпечатък на краля от восък и олово. Той е изложен на показ в главната галерия и в продължение на 40 дни му сервират обяд и вечеря в обичайните часове. Същото се прави и с кралиците, а има доказателства, че е правено и с жена от ниско потекло - красивата Габриела, държанката на Анри IV. Тя обаче е положена в "Сен Жермен Оксероа", но също в бяла мантия и в ложе с драперии и багрянов плюш (монархическо червено). Около нея горят 6 свещника и 8 свещеници пеят псалми без прекъсване. В продължение на 3 дни към саркофага й захожда прислужник в ливрея и й сервира обяд и вечеря в същата строга последователност на блюдата както приживе. Храната се проверява от иконом, за да бъде одобрена. Месото се нарязва, а виното се долива в чаша всеки път когато Габриела е имала навика да отпие. Накрая съдовете се отнасят и ритуалът приключва с измиване на ръцете. 

Кралските саркофази са почитани по този начин в продължение на 40 дни. После ковчегът с тялото бил пренасян в "Нотр Дам" и накрая полаган в "Сен Дени". Тази процесия била изключително скръбна. Сградите, край които минавала, били обвивани в черен плат, а пред челото на всеки кон имало запалена свещ от бял восък. Най-отпред вървели капуцини в груби шаечни раса, препасани с въже. Те носели дървения кръст на своя орден, дебел две педи и увенчан с трънен венец. Зад тях идела тълпа от 500 бедняци начело с пристав, всичките в траур. После магистратите от всички съдилища и депутатите от парламента, облечени в пищни кожи. Следвало висшето духовенство в лилави и златисти одежди, зад него - погребалната каляска с коне, покрити с черен плюш и препасани с бяла лента на кръст. И най-отзад дълга опашка от царедворци, войници и придворни слуги.

Цялата процесия се е движела бавно, безгласно и бездиханно само под траурен съпровод на кралския оркестър, чийто инструменти били обвити в черен креп.  При пристигането й катедралата се осветявала отведнъж с безброй лампи и свещници, поставяли носилката в средата на хора за 7-дневна служба без прекъсване. Спускали тялото в гроба и дукът на Нормандия - най-старият рицар - се изстъпвал напред и на висок глас призовавал всички велможи да положат по негова команда своите жезли и регалии. След като това стане и френското знаме обвие ковчега, дукът на Нормандия извиквал три пъти, изчаквайки всеки път да заглъхне ехото в галерията: "Кралят е мъртъв! Кралят е мъртъв! Кралят е мъртъв!"

 Настъпвала дълбока и протяжна тишина, а после същият глас възвестявал: "Да живее кралят!" и цялото насъбрано множество повтаряло: "Да живее кралят!" С това церемонията свършва.

А овдовялата кралица нямала право да напуска в продължение на цяла година стаята, в която я е заварила вестта за кончината на краля. През първите 6 седмици й е било забранено да вижда дневна светлина. Светели са само мъждиви кандила, за да й напомнят за гробната тъма.

Било е невъзможно такова място като катедралата "Сен Дени", пълно с кокали на светци и покрито с праха на монархията, да избегне бясната ярост на Френската революция. През 1793 г. Конвентът издава декрет всички гробове в "Сен Дени" да бъдат разрушени. Само за 3 дни тленните останки на 60 крале са извадени от гробовете и нахвърляни в една яма. Тялото на Анри IV обаче е намерено цяло - явно дори в периода на най-големите републикански изстъпления се е запазила религиозната почит към косите, мустаците и сивата брада на народния крал.

Гробниците остават здрави и Наполеон заповядва да бъдат поправени. В това има ирония. Императорът, който се възкачва на трона, стъпвайки върху руините на легитимната власт, напоени с кръвта на крал, принцове и безброй аристократи, се оказва роб на всички атрибути на династичната монархия. Волята му е всички от рода Бонапарт да бъдат полагани редом с Меровингите и Каролингите. Затова заповядва катедралата да бъде възстановена, но става така, че тази работа я свършват други.

Архитектът Дебре, на когото е възложено възстановяването през 1813 г., използва твърде груби и тежки материали за издигане на готическия шпил. И се случва неизбежното - през 1846 г. той рухва под тежестта си. Едва след това е възвърнат пълният му блясък.

Вътре може да се броди много и има какво да се види. Но най-много внимание заслужават няколко гробници, всичките изпразнени по време на Революцията - на крал Кловис (482-511) и на Дагоберт I (628-637) с копие на трона му край нея. (Оригиналът е в Националната библиотека.)

А също гробниците от времето на Ренесанса, които са на две нива - отгоре кралят и кралицата са коленичили с всички свои регалии, а отдолу са изобразени като голи трупове. Гробовете на Луи XII и Франсоа I са такива. Катерина Медичи, вдовицата на Анри II, инспектирала готовата си гробница и била ужасена да се види като гол труп.  Затова наредила да й направят друга, в която тя и Анри II са блажено заспали. Сега и двете им гробници са налични. В криптата е гробището на Бурбоните и край него Наполеон III отпочнал мраморен "Императорски парцел", но той си остава празен. Не е можело да му мине през ум, че ще падне в плен и ще го погребат в точно такъв парцел, но в катедралата във Фарнбъро!

Катедралата "Сен Дени"
Катедралата "Сен Дени"