Темпераментът не причинява разболяването, но помага или пречи на оздравяването

Има теория, че ракът подбира жертвите си. Според нея някои хора притежават черти, които задължително ги свързват с болестта. Но не всеки агресивен, песимистичен или нещастен човек хваща рак. А има и щастливи, приятни и тихи хора, които са болни.

Да се слага някому етикет "ракова личност", може да е опасно. Но тъй като много и различни фактори влияят на появата и развитието на рака, логично е видът на личността и нейното отношение към света също да имат някаква роля.

Психолози от Калифорнийския университет в Сан Франциско решават да проверят това. Андрю Найър и Лидия Темешок сравняват реакциите на болни от сърце и на болни от рак на един и същ дразнител - слаб електрически ток, и измерват физиологическия им отговор. Оказва се, че болните от рак реагират по-силно, но после в коментарите си подценяват изпитания дискомфорт. Според екипа болните от рак са личност тип В, а агресивните и нетърпеливи сърдечноболни са тип А. И психолози, работили с болни от рак, отбелязват у тях черти, съответстващи на личност тип А.

Тип В са хора, които не са се чувствали напълно обичани в детството си. Родителите им са били сприхави, избухливи или студени, отдръпнати и твърде взискателни. Тези деца не са получили достатъчно поощрения и са развили чувство за слабост и уязвимост. По-късно в живота, за да бъдат обичани, те се нагаждат всячески и правят каквото се очаква от тях, а не следват желанията си. В зряла възраст стават "много приятни" хора, "винаги готови да помогнат", "душички". Избягват конфликтите и поставят своите стремежи и нужди на заден план, понякога за цял живот. Те инвестират твърде много само в един аспект от живота си - професията, партньора, децата. Но ако нещо рухне - развод, уволнение, пенсиониране, или когато децата заживеят другаде - мъката от детството се завръща още по-силна заради фатализма на нейната неизбежност.

Концепцията за ракова личност тип В вече е изоставена от науката, тъй като множество други изследвания не откриват тази закономерност. Тя обаче дава своя принос, тъй като обръща внимание на много важен психофактор за рака - чувството за безпомощност. То се явява като резултат от т.нар. втора травма върху незарасналата рана от по-ранно премеждие. Все едно боен кораб да бъде улучен от две торпеда на едно и също място. Първото отваря пробойна, второто потапя. Зигмунд Фройд нарича това "сътресение - последващо състресение". При него цялата психическа и дори физическа структура може да се срине.