Синът на директора му загива при нощна тренировка преди изпращането им в Черно море

Русия взе надмощие над САЩ в битката на делфините в Черно море, след като възпитаник на Американския колеж в София загина при обучение на бойни делфини. Смъртта му отложи изпращането на елитна част от морската пехота с животни-убийци край бреговете на Украйна през 2014 г. То бе планирано в отговор на руската анексия на Крим през 2014 г.

29-годишният Кол Пърски е бил изваден бездиханен от водата при тренировка с тюлени и делфини в залива на Сан Диего. Оказали му първа помощ, откаран бил в болницата в Хилкрест, но там само констатирали смъртта му.

Кол е син на уважавания Луис Пърски, изкарал два мандата като първи президент на Американския колеж в София след неговото възстановяване през 90-те г. В колежа бащата учредява и е домакин на сбирките на престижната "Есей груп", която се попълва само с най-бляскавите ученици от колежа. След като Кол се дипломира в София, той се запалва по морската биология и завършва висше образование в Монтерей. Освен в България, младежът е живял в още 6 страни и е обиколил над 30. Той имал приятели по цял свят, сред които и много българи. Всички те се включват в бурята от дискусии във фейсбук след смъртта на младежа.

През 2008 г. Кол става инструктор на гмуркачи в Сан Диего. Влиза и в Международната организация за приложна наука като дресьор на делфини и тюлени. Преди това е развил умения като плувец, гмуркач, водолаз, оператор на радари и сонари. Имал и сертификат за морски капитан. От 2009 г. работел в програма на Военноморските сили на САЩ за бойна подготовка на морски бозайници. Отначало обучавал леководолази, после се заел с животните. Смъртта го заварила като ръководител на групата МК6, наричана още Експедиционен екип за нощни маневри.

Инцидентът с Кол Пърски става на 28 април 2014 г. по време на нощна тренировка в тихоокеанската база на ВМС на САЩ. Според в. "Сан Диего юниън трибюн" командващият кап. Кърт Ротенхаус официално заявил, че при смъртта на Кол близо до него не е имало тюлени, нито делфини. Напротив, от екипа казали, че именно тюлени са дали сигнал на хората в лодките за нещастието с младежа, намерили са тялото и са го избутали на повърхността.

В тренировката са участвали две лодки с инструктори, обяви тогава говорителят на ВМС на САЩ Джим Фолин. Упражнявали са "отблъскване на плувци". При него делфините и тюлените засичат приближаващ водолаз, пресрещат го и го маркират с лепкава течност от впръскващ уред, закрепен към муцуните им. Кол Пърски е бил водолазът, но по време на инцидента тюлените са били в лодка, а делфините - около нея пред погледа на хората. Така че никое животно не е било в досег с него, казва Фолин. Заключението на съдебния лекар след аутопсията е било, че Кол се е удавил при гмуркане.

В програмата на ВМС на САЩ са обучавани 80 делфина и 40 тюлена. Разходите по нея са 28 милиона долара годишно. Животните се използват заради великолепното им зрение, сложната сонарна система, с която се ориентират във водата, и заради способността им да се гмуркат на 200 м дълбочина, без да получават спазми от промяната в налягането. Пърски е първият загинал от заетите по програмата след 1992 г.. Но в нея при т.нар. тренировъчни инциденти са умрели и десетки тюлени и делфини. Смъртта на младежа спира всички дейности по програмата.

Според Рик Троут, също треньор на тюлени, приятелят му Пърски е бил не първата, а втората жертва на програмата. Той настоява Конгресът на САЩ незабавно да я прекрати. Още през 1992 г. адм. Ойген Керъл заявява в Конгреса, че тази програма е "дефектно оръжие, което излага на риск нашата национална сигурност".

"Не мога да си представя как момчетата заспиват спокойни в някоя ядрена подводница "Трайдънт", охранявана от Волния Уили", казва адмиралът. "Интелигентността на делфините и интелигентността на военните явно са взаимно заменяеми, щом след толкова години тези животни все още биват обучавани като новобранци", добавя злъчно той.

Троут описва в "Сан Диего юниън трибюн" как сам е участвал в едноседмични нощни учения с делфини и е бил в ролята на "вражески плувец". Това станало през 1990 г. при първата военна намеса на САЩ в Персийския залив, наредена от президента Джордж Буш старши.

"Нито една нощ не успяхме да направим каквото бе планирано. Делфините се приближаваха като призраци, но се подплашваха и се прибираха в клетките си в залива", пише Троут.

Той опревергава говорителя Фолин и твърди, че делфините често се губят от погледа на хората и изобщо не могат да бъдат контролирани. "Само един делфин се приближи достатъчно, за да ме докосне с незареденото оръжие на муцуната си, но го изхвърли пред мен и отплува", пише Троут. "А това оръжие при допир изстрелва куршум 45-и калибър и всъщност е усувършенствана версия на спринцовките с въглероден двуокис от Виетнамската война, използвани за "зануляване" на плувци."

Рик Троут привежда и следния свой разговор с директора на програмата Лес Бивънс в последната нощ от обучението. Казал му: "Това не работи, нали?" и онзи отговорил: "Ние си го знаем, но използваме делфините за сплашване". "Ами като е така, да ида до Флорида и да ви докарам крокодили и акули - ето това би било сплашване!", казал му Троут.

Ако тази програма си струва, защо не пратиха делфините ветерани от нея да намерят малайзийския боинг в Индийския океан?, пита Троут. Щеше да е лесно, тъй като боингът излъчва тъкмо сигналите, които бойните делфини са обучени да улавят и разпознават. Вместо на тях обаче търсенето бе поверено на тежки кораби и подводници от американския флот.

Рик Троут е обнадежден, тъй като освен че е спрял програмата, кап. Ротенхаус препоръчал на военния министър на САЩ Ник Хейгъл тя да бъде прекратена. Само след седмица обаче Хейгъл бе свален от поста му от тогавашния президент Барак Обама. Официалното съобщение гласеше, че Обама имал разногласия с шефа на Пентагона относно действията в Афганистан и срещу Ислямска държава. Неофициално към причините за оставката се добави и общественото недоволство срещу методите на ВМС, надигнало се след смъртта на Кол Пърски.

Междувремено в памет на загиналия младеж бе създаден фонд на негово име, който набира волни пожертвования за опазване и развъждане на делфини и перконоги.

Сражавали са се във Виетнам,

освобождавали са Ирак

Тренирани делфини и тюлени са участвали във войните в Персийския залив след нахлуването на Ирак в Кувейт. Пазили са бойните кораби на САЩ от мини и са патрулирали за вражески водолази във водите на Бахрейн. При нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г. прочистват от мини пристанището Ум Касар на входа на залива. Използвани са и при по-сложни морски операции, включително и с пускане на клетките им във водата от хеликоптер.

Русия също разполага с бойни части, в които са включени делфини. Руският вестник "Известия" съобщи след окупацията на Крим за очаквана поява край бреговете му на американски бойни делфини, където те ще вземат участие в морски маневри. Вестникът добави, че техните "колеги" от руския флот вече ги очакват във водите на Черно море.

Още преди десетилетия фантастът Артър Кларк предсказва, че делфините ще бъдат използвани за военни цели. В своята реч на Световното изложение в Ню Йорк през 1964 г. той дава прогноза, че през XXI век "ще бъдат развити уменията на най-интелигентните животни на тази планета - особено големите човекоподобни маймуни и делфините и китовете в океана - и те ще служат на хората". Според Кларк това ще бъде начин да се реши "проблемът с прислугата". Но той насмешливо добавя, че животните ще сформират свои профсъюзи "и тогава ще сме пак там, откъдето тръгнахме".

Артър Кларк обаче се оказва доста закъснял в тези свои смели пророчества. В книгата "Науката и китовете през ХХ в." д-р Греъм Бърнет от Принстън разкрива, че още от 1960 г. военноморските сили на САЩ имат програма за обучение на морски бозайници, която е секретна до 1992 г. В момента на сайта на ВМС пише, че делфините "се обучават да намират мини, така че те да бъдат премахвани или избягвани".

Още от времето на Виетнамската война има публикации, че делфините са използвани като убийци при т.нар. "зануляване на водолазите". За тази цел на муцуните им се прикрепвали спринцовки със смъртоносни инжекции от въглероден двуокис. С тях те поразявали виетнамските водолази.

Тогава армията на САЩ отрича написаното. Експерти по подводно дело обаче твърдят, че в програмата на ВМС за "отблъскване на плувците" се прави същото, само названието й е по-заобиколно.

Според д-р Бенет именно бойните подвизи на делфините през 70-те години са им донесли славата на "тотемни животни" за пацифистите, откачалките и екотерористите. Той припомня и "постиженията" на д-р Джон Лили - изследователя на делфини с най-съмнителната репутация. Лили твърдял, че тези животни разговарят на "делфински" език и когато е нает от ВМС на САЩ да експериментира с тях, ги инжектирал с ЛСД.

Нелепата смърт на младия Кол Пърски даде тласък на дискусиите в американския печат дали хората имат право да изпозват животни за военни цели. В. "Ню Йорк таймс" писа, че това право е библейски закрепено и произтича от отредената на човека доминираща роля в света.

Тук обаче има морална дилема. От морала на господаря му зависи дали делфинът ще е симпатичен като Волния Уили, или чрез действията си ще предизвиква омерзение. А и какво знаем ние за делфините и за тяхната способност за съждение?

Знаем, че са социални същества като хората и че чрез специални звуци се назовават едни други. Тези звуци са техните "имена". Знаем, че делфинът използва сонара си, за да разбере физическото, а вероятно и емоционалното състояние на другите делфини. Някои видове делфини, както и по-големите китове имат вретеновидни неврони. Това са специализирани мозъчни клетки, какви имат още само човекоподобните маймуни, слоновете и хората. Именно на тези клетки се дължат самосъзнанието и съчувствието, а вероятно и способността да обичаш и да тъгуваш.

Учените са категорични, че китоподобните бозайници имат морално поведение и колективно разбиране за индивидуалността на всяко животно. В книгата на Хол Уайтхед и Люк Рендъл "Културният живот на китовете и делфините" се казва, че в резултат на отдавнашни социални умения те са развили своя култура и че тя се предава на поколенията.

По своя подчертано безгрижен живот китовете и делфините напомнят на хората. Последното, което знаем със сигурност, но все още не можем да си обясним, е подчертано благосклонното отношение на китовете и делфините към човека. То е засвидетествано в много легенди още от древна Гърция, през хиндуизма и маорската култура та чак до историите от наши дни за хора, които делфини са спасили от акулите.

А и е крайно време човек да остави природата на мира. Забраната чрез международна конвенция на използването на каквито и да е животни за военни цели, а и за всякакви други мръсни човешки дела е съвсем належаща.

Анексирани заедно с Крим

На 27 март 2014 г. украинските делфини си смениха гражданството. Севастополският аквариум мина под руско командване, обяви кметът на града Сергей Меняйло пред РИА-новости след анексията на Крим от Русия.

От 1973 г. в аквариума се обучават 50 бойни делфина. Те са част от зачислените към съветския флот общо 150 делфина и белуги и 50 тюлена. След краха на СССР аквариумът минава под юрисдикцията на Украйна и обучението спира. През 2000 г. 27 делфина и оборудването за тях са продадени на Иран. 4 животни отиват в център за лечение на деца с церебрална парализа. Бойната програма е възобновена през 2011 г., но през 2013 г. по време на тренировка 3 делфина отплуват навътре в морето след женска и са обявени за изчезнали. Така Русия анексира аквариум само с 13 делфина.

По съветско време те са патрулирали по брега и са спасявали бедстващи моряци. Спускани са от хеликоптери да откриват подводни мини и вражески водолази и да атакуват подводници в стил камикадзе.

Украйна поиска Русия да й върне делфините, но Москва официално отказа. На 15 септември 2014 г. тя обяви, че те се оборудват с по-модерна екипировка и че са част от руската армия. Това означава, че са минали под върховното командване на президента Владимир Путин.

КОЛ ПЪРСКИ
КОЛ ПЪРСКИ