Миокардитът е възпаление на сърдечния мускул, което може да бъде остро и хронично.

Причини. Острият миокардит се среща най-често при заразните болести (грип, скарлатина, дифтерия, червен вятър, коремен тиф и др. ), остър ставен ревматизъм, пневмония, ангина, а също и при отравяне от олово, алкохол и тютюн, при малокръвие, общо изтощение; липса на витамини и др.

Хроничен миокардит може да настъпи след неизлекуван остър миокардит, при хроничен алкохолизъм, нередовен живот, обилно пушене, продължителна тежка физическа работа, силни душевни напрежения и възбуда, сифилис. Среща се повече у мъжете, и то при по-възрастни индивиди към 40-годишна възраст и нагоре.

Признаци. Острият миокардит протича различно в зависимост от степента на увреждане. Болните се оплакват от болки или тежест в областта на сърцето, имат сърцебиене, задух, особено при движение (сядане, ставане). Пулсът е непостоянен: той е учестен или забавен, неправилен, понякога сърцето "прескача". Ако болестта е по-напреднала, болният е отпаднал, блед, кожата на лицето, както и слизестите ципи са синкави. Често температурата е повишена. Може да се появят отоци по краката.

При хроничния миокардит болните лесно се запъхтяват, особено при движения и напрежения, имат задух, натиск в сърдечната област (подобен на железен обръч), който може да бъде продължителен или на пристъпи. Често болният се чувства слаб, изморен, продължително време има изтощен вид, бледо или жълтеникаво лице. Пулсът в повечето случаи е ускорен и неправилен. Обикновено температурата на тялото е нормална, но понякога може да бъде и леко повишена. Периодично могат да се появят подобрения на болестта.

Усложнения. Острият миокардит е сериозно и тежко заболяване със сравнително голяма смъртност. Освен това заболяването може да премине в хронична форма. Често настъпват тежка аритмия и явления на гръдна жаба.

Предпазване. При заболяване от остър ставен ревматизъм, заразни болести, сифилис и пр. болните трябва да се лекуват сериозно, за да се избегне миокардитът.

Лечение. Лечението на острия миокардит е болнично. Необходимо е болният да се остави най-строго в пълен покой на легло, храната да бъде лека, богата на витамини. Да се дава на малки порции, течностите да се ограничат. В по-леки случаи и при хронично страдание народната медицина използва следното лечение.

I. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема

а) по 1 с. л. от следната смес: 1/2 кг чист пчелен мед, 2 лимона, 2 пресни кокоши яйца (жълтъците), 2 с. л. захар - в един съд се разбърква медът с настърганата част на лимоните (бялото и жълтото) заедно със сока, в друг съд жълтъците се разбиват с 2 с. л. захар, за да стане гъста смес, подобна на шато; към първата смес се прибавя по малко от втората, за да не се пресече; или

б) по 1 с. л. от следната смес: 1/2 кг чист пчелен мед, разбъркан с 20 ядки от сладки бадеми и 20 зелени листа от индрише, счукани на каша, и 3 месести лимона, смлени на машина за месо без семките; всичко се запазва в подходящ буркан и стои захлупено; или пък в) по 1 с. л. мармалад от лукчета за усилване на сърцето - 1 кг обелен арпаджик (малки лукчета) с 1 кг чист пчелен мед се вари на тих огън до пълно сваряване.

II. Десет минути след вземане на едно от горните средства болният да изпива една чашка от 75 г отварка от бъзов цвят, дива чубрица, маточина, мента пиперита и подбел - по 50 г от всяка. От тази смес 2 с. л. се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари още 10 минути; като изстине, се прецежда.

Диета. Най-добра е вегетарианската храна (за подробности виж за перикардит), като след обяд и вечеря за усилване на сърцето болният да взема или а) по 1 ч. л. от следната смес: бъзов мармалад и мед, смесени с по 1 ч. л. кафе, приготвено от бял фий 100 г, ръж и нахут по 50 г; или б) по 1 ч. л. от следната смес: 300 г лимони, смлени на машина за месо без семките и разбъркани с 1/2 кг пудра захар; или в) по 1-2 чаени лъжички от следната смес (може да се маже и на хляб): 1/2 кг гликоза, 1/4 кг лимони, смлени на машина за месо заедно с кората, но без семките, и 125 г пудра захар; или г) по 1 ч. л. от следната смес: 125 г смокини и 250 г лимони, смлени на машинка за месо без семките, се разбъркват с 250 г чист пчелен мед и 50 г ром.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, добре е болният да пие отварка от полски хвощ 50 г, обикновена коприва (листа), шипки (плод) и пача трева по 100 г. От тази смес 2 с. л. се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се варят 10 минути; като изстине, се прецежда.

III. Два часа след ядене да изпива 1 чашка от 75 г отварка от исландски лишей 80 г, бял глог (плод и цвят) по 60 г, бъзов цвят, буков мъх, дилянка (корени), хмел, мащерка и чубрица - по 40 г. От тази смес 2 с. л. се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън се вари още 10 минути; като изстине, се прецежда.

При пиенето всяка чаша се подслажда с 1 ч. л. гликоза или чист пчелен мед.

IV. Вечер преди лягане при остър миокардит една-две вечери се прави на болния топла (36С) задръжна клизма с 250 г преварена вода, като отиването по нужда да става на легло и подлога.

При хроничен миокардит 2-3 вечери поред - топла клизма с 1 л чай от лайка (3 с. л. цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 20 минути; като изстине, се прецежда); след това при нужда клизма с 1/2 л от същия чай.

След това при остър миокардит се поставя коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина, едновременно съчетани с "мокри чорапи", натопени в същата хладка вода и оцет наполовина. На сърцето отпред и отзад откъм плешката да се сложат 2 торбички, напълнени с пресен селски хлебен квас (забъркан отпреди 4 часа), засилен за всяко място с по 1-3 с. л. диви кестени, настъргани с кората, а при липса на кестени с 1-3 с. л. пресни корени от полски бъз, нарязани на ситно и счукани на каша. Или пък две мушами от хаваджива с размери 25/20 см, върху всяка от тях се тропосват по едно парче тънък найлон, добре набоцкан с дебела игла, за да може кожата да диша по-добре. Носи се 15 дни от едната и 15 дни от другата страна. На тила също се поставя торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1-2 с. л. диви кестени, настъргани с кората, или пък с пресни корени от полски бъз.

При главоболие на главата се слага цяла "шапка", напълнена с пресен селски хлебен квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 9-12 с. л. диви кестени, настъргани с кората, или с толкова с. л. пресни корени от полски бъз; държат се цяла нощ или докато много досадят.

Ако болният чувства сърдечна мъка, да се сложи на сърцето му студен компрес от 4 парчета, натопени в студена вода, и да му се даде да изпие сока на 1 лимон с малко мед.

При хроничен миокардит се прави парна баня на главата с чай от лайка, последвана от изтриване на лицето с влажна и суха кърпа, меняващи бани на краката до под коленете (42С за 30 секунди, 20С за 3 секунди - 5 пъти), разтривка на гръбнака от долу на горе във вид на кръгчета с памуче, натопено в камфоров спирт, 1-2 пъти и коремен компрес от 4 ката, натопен в топла отварка от бял равнец (листа и цвят) - 1 шепа равнец в 1 л вода се вари 10 минути; като изстине, се прецежда.

На тила се слага торбичка, напълнена с пресен селски квас, забъркан отпреди 4 часа и засилен с 1-2 с. л. диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова с. л. пресни корени от полски бъз, нарязани на ситно и счукани на каша). На сърцето отпред и отзад да се сложат торбички, напълнени с пресен селски хлебен квас, засилен за всяко място с 3 с. л. диви кестени, настъргани с кората, или пък мушами от хаваджива. На корема - компрес, натопен във вода и оцет наполовина, отгоре вестник и вълнена обвивка. На главата се поставя "шапка" от квас и пр. - държат се цяла нощ или докато досадят на болния.

Забележка. Ако болният не понася на сърцето торбичките с кваса, те да се заменят с торбичка, ушита с юргански шев в 4 реда с по 4 кестена във всеки ред, всичко 16 кестена, поставени отпред на сърцето.

V. Сутрин още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата "Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време ще оздравея", последвано от фрикция на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода. След това или да се поставят на сърцето 2 мушами от хаваджива, или пък на сърцето отпред да се носи 1 зърно камфор, голямо колкото грахово, пришито в памук на ризата - носи се цял ден. След обличането се правят и 10-20 дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания. Същите упражнения се повтарят преди обяд и вечеря.

Неделя. Ако се налага, лечението продължава. Ако няма криза - почивка от всичко, пият се само билките и се пази диетата.

При менструация редуваща баня на краката не се прави.

VI. Лятно време преди обяд, от 11 до 12 часа, добре е, ако болният има възможност, да се облива с хладка слънчева вода.

Важни добавки.

1. При криза и болки в сърцето да се направи разтривка на сърдечната област с памуче, натопено в камфоров спирт, 1-2 пъти и след това да се постави един пласт памук, натопен в камфоров спирт, добре изстискан - държи се, докато мине кризата. Или пък да се постави студен компрес от 4 ката, натопен във вода и оцет наполовина, а на краката и ръцете се обуват "мокри чорапи", натопени в студена вода и оцет наполовина - сменят се всеки 2-3 часа, докато мине кризата. Освен това да изпие 1 чашка от 100 г прясно сварено мляко, разбъркано с 1 ч. л. смесено кафе, приготвено от 30 г печен фий, 30 г печена ръж и 5 зърна печено кафе (чисто) - всички смлени в кафемелачка.

2. При изтръпване на ръцете, което пречи на съня, добре е вечер преди вечеря да се слага на гръбнака една вечер - торбичка, напълнена с пресен селски хлебен квас, засилен с 5 с. л. диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова с. л. пресни корени от полски бъз); държи се цяла нощ или докато досади на болния; втората вечер се слага торбичка, напълнена с топла лапа от печен кромид лук, на ситно нарязан, изстискан и поръсен с 1 с. л. царевично брашно (за отнемане на излишната влага) и 1 ч. л. захар - държи се цяла нощ.

3. При малокръвие 1 час след ядене се препоръчва болният да взема по 1 с. л. крем за усилване на сърцето: прясно краве масло - 150 г, тиквено семе (сурово, обелено и счукано) - 100 г, ядки от бадеми, обелени и счукани - 20 г, ориз, опечен до бежов цвят и смлян - 100 г, и бял фий, опечен на кафе - 50 г. Приготвяне: маслото и медът се слагат на печката да се стопят, след това се снемат от огъня и се прибавят другите продукти; всичко добре се разбърква да стане гъсто като крем.

4. Болният винаги да има топли крака - сутрин да посолява табаните на чорапите си с прясно смлян синап, вкъщи да носи топлинки.

5. Важно е също болните да водят редовен живот - да спят достатъчно, да отбягват всякакви излишни тревоги, вълнения, умствени напрежения и пр.

6. Речните и морските бани, както и прекарването по високите планински места са вредни.

7. Болните трябва да избягват професии, които са свързани с усилена телесна работа. Леките разходки не само не са забранени, дори са за препоръчване.