Сърцето е мускулен орган, разположен в гръдния кош предимно вляво. Свързано е с големите кръвоносни съдове. То се свива ритмично и непрекъснато 70-80 пъти в минута, при което поддържа кръвообращението в организма.

Болестите на сърцето се разделят на смущения в честотата и ритъма на сърдечната дейност, болести на сърдечната обвивка (перикарда), болести на сърдечния мускул (миокарда), болести на вътрешната ципа на сърцето (ендокарда), болести на кръвоносните съдове (артерии и вени). По-голямата част от тях са придобити. Има и вродени сърдечни заболявания. Някои могат да протекат съвсем незабелязано за болния и околните. Други - напротив, са много тежки и инвалидизират трайно заболелия, изискват постоянно лечение и режим. Затова много е важно предпазването от сърдечни заболявания.

Най-честа причина за заболяване на сърцето са острият ставен ревматизъм и ангината, а и зъбният гранулом, синузит, някои бъбречни заболявания. По-малко значение имат инфекциозни заболявания като скарлатина, коремен тиф и др., а също повишеното кръвно налягане и атеросклерозата.

Хигиена на сърдечноболните

Преди всичко трябва да се знае, че пушенето и алкохолът са силни и непосредствени сърдечни отрови. Необходими са достатъчно движения и телесни упражнения. Преумората и пресилването са вредни, както и тревогите и нервните сътресения. Важно е краката и ръцете винаги да са топли. Студените крайници затрудняват движението на кръвта. Масажите, честите бани, фрикциите имат голямо приложение. Препоръчва се предимно растителна и млечна храна. Спортуването трябва да бъде умерено, съобразено с индивидуалното състояние.

Заболелите и застрашените от заболяване трябва да водят редовен живот по отношение на хранене, жилище, облекло, физическа работа, гимнастика. Да не пресилват сърцето, нито пък да го оставят в бездействие.

1. Най-подходящ за сърдечно болния е умереният и сух климат. Студеният и влажен климат улеснява заболяването от бронхит и ревматизъм. Ветровити, влажни и по-високи от 400-600 м над морското равнище места трябва да се избягват.

2. Жилище трябва да бъде изложено на слънце и чист въздух, да няма високи стълби, нито да е построено на високо, та при влизането и излизането от него да се създава преумора. Дрехите на сърдечноболните трябва да бъдат удобни за носене. Дебелите, много топлите дрехи запотяват лесно и излагат на простуда. Да не се носят тесни високи обувки.

3. Упражненията са средство, с което можем да се борим против сърдечните заболявания. Пресилените телесни движения, упражнения, гимнастика и разходка са вредни, както е вредно и бездействието. Предразположените към сърдечни заболявания трябва да правят редовно физически упражнения сутрин, обед и вечер за 3-5 минути, последвани от дълбоко дишане. Упражненията не трябва да причиняват преумора и изборът им зависи от състоянието на болния.

4. Спорт за сърдечноболния. Почти всички спортни упражнения могат да бъдат полезни, ако се правят умерено и по силите на болния. Но превишаването им води до риск. Позволяват се игри на открито, тичане, игра на топка, стига силите да са запазени.

5. Разходката е най-добрата гимнастика за сърцето, само че трябва да се пригоди според силите на болния. В нея вземат участие всички мускули. Умората ще покаже продължителността й, а задухът ще покаже бързината й. Прекалена е разходката, когато пулсът се учестява и на другия ден болният има сърцебиене, умора, безсъние. Разходките да са до първите признаци на умора. Ако сърцето е слабо и при малко движение се явява задух, не трябва да се прави разходка, а пълна почивка. При малка подвижност на човека сърцето губи сили - отпуска се и състоянието на болния се влошава. Продължителната и абсолютна почивка води към понижение на апетита, безсъние и падане на жизнения тонус.

6. Най-добрата храна за сърцето е захарта, а най-естествената захарна храна е медът, който може да се употребява в големи количества без смущение. Естествена захар можем да внесем в организма си освен с мед още със стафиди и смокини. Големи количества захар има и в гроздето. Гроздолечението има много добри резултати при сърдечните болести и атеросклерозата. Този резултат не се дължи само на регулирането на черенвата, но и на захарта и на другите вещества, които подбуждат сърдечната дейност, главно минерални соли. Те са незаменими за сърцето.

На болните се препоръчва да се хранят по-малко, но често - 5 пъти дневно. Богатите на белтъчини храни, като месо, сирене и др., трябва да се ядат предимно на обяд, а захарните и нишестено-брашнените - повече вечер. Добре е да се яде вечер достатъчно мед, стафиди, смокини, а също така и ориз, грис, пюре от картофи, малко хляб. Хубаво е веднага преди спане да се вземе мед, също и при събуждане през нощта във вид на медена лимонада. Тя се приготвя от 2-3 чаени лъжички мед и сока на 1 лимон в чаша вода. Ако се прибави суров жълтък, хранителната й стойност се увеличава значително.

Много е важно сърдечноболните да не остават дълго време без храна, защото сърцето при гладуване отслабва. Едно от средствата за борба със сърдечните болести е загубата на излишната тлъстина. Затова трябва да се употребяват слабо солена вегетарианска храна с повече прясно изстискани плодови сокове, както и добре узрели пресни плодове.

За да се избегне подуването на корема от газове, храната трябва да бъде много добре стрита или надробена. При това да се предпочита и киселото мляко с малко чесън (в началото по 1 скилидка, като постепенно се увеличава, докато се стигне до 1/2 глава). Също много полезен е и червеният лук, особено във вид на салата със суров магданоз и стърган морков по равни части. Сърдечноболните по възможност да избягват месото, яйцата, консервите, спиртните напитки, кафето, чая и тютюна.

Не бива да се преяжда и препива. Прехранването и телесната мудност скоро довеждат до затлъстяване, а препиването отслабва сърцето, защото течностите, които поглъщаме в по-голямо количество, го обременяват.

7. За сърдечноболните е много важно душевното равновесие. Трябва да се владеят и да избягват всякакъв вид душевни и телесни напрежения, защото постоянните безпокойства повреждат сърцето. Околните на болния трябва да се стараят да отстраняват всякакви вълнения. В много случаи добре е болният да променя средата или мястото, където живее.

8. Избор на професия за сърдечноболните. Изборът на професия има голямо значение за здравето на сърдечно болния човек. Професии с тежка физическа работа не се препоръчват.

9. Лечението трябва да бъде хигиенно-диетично, защото в много случаи с добър режим се постига голямо подобрение или оздравяване. За тежко болните се препоръчва да лежат в легло, като горната част на тялото им бъде издигната на по-висока възглавница.

При премаляване, слабо ускорен пулс, пребледняване на лицето, изстиване на краката, бледност и посиняване на устните, безсъние до идване на лекаря болните да се поставят хоризонтално. Да им се дадат валерианови капки и да се напръска лицето им със студена вода. Имат ли обаче задух, тогава по-добре е да бъдат в седнало положение. Хора с напреднали сърдечни повреди не трябва да се вълнуват и тревожат.

Против сърцебиене се дават валерианови капки. Слагат се и студени компреси на сърдечната област.

Водолечението също помага - употребяват се измивания и фрикции с хладка вода (солена или оцетова вода), разни видове компреси, бани на ръцете и краката.

Студените душове и бани, както и къпането в реките трябва да се избягват, понеже са придружени със студени тръпки, задух, свиване на кръвоносните съдове. Вредни са и горещите бани над 39-40С. Баните с четка са особено препоръчителни. Парните бани също са полезни, особено на ръцете и краката. Те се правят само до леко изпотяване (5-10 минути).

Минералните бани и курорти за сърдечноболните не трябва да се намират по-високо от 500 метра над морското равнище. Те трябва да са запазени от ветрове, да имат мек климат, да няма рязка промяна на температурата, въздухът да не е нито много сух, нито влажен. Водата трябва да е слабо минерална с температура около 37С, да действа пикочогонно. Минерални бани могат да се правят само след препоръка от лекаря.

Дълбоко дишане. Извънредно благоприятно и засилващо действа на сърцето правилното и дълбоко дишане, особено издишването. То влияе укрепващо, регулиращо и засилва сърцето. Неправилното кръвообращение, различното спиране на сърцето в сърдечноболните най-добре се възобновява чрез правилно и дълбоко дишане, като през това време останалите части на тялото почиват. Които имат по-запазено сърце, сутрин, обед и вечер да правят по 10-15 дълбоки дишания, а болните с по-увредено сърце, на които лесно им притъмнява, да правят само 2 до 5, и то легнали.

Въздушните бани при температура, не по-ниска от 25С и с продължителност 10-30 минути, особено в комбинация с останалите природолечебни средства, са много полезни при лечението на сърдечните болести. Въздушната баня калява, засилва и пази сърцето и успокоява сърдечните нерви. Препоръчваната гимнастика по време на въздушната баня тук е забранена. Позволяват се само леки движения - лягане, ставане, сядане, дълбоко дишане са достатъчни. Продължителността на въздушната баня при сърдечноболните не бива да е повече от 10-30 минути. Разбира се, температурата на въздуха и състоянието на болния позволяват на лекаря да даде по-точни норми.

Слънчевите бани без зелени листа не се препоръчват, защото болните след тях са неспокойни. Хората с леки увреждания или със затлъстяло сърце трябва да правят гимнастика и масажи. Те укрепват сърцето.

Добре действат масажите и при невроза на сърцето. Но те трябва да се правят от опитни хора по следния начин: сърцето се масажира отвън с леко потупване до степен да е приятно на болния. Започва се от долу на горе (от зърното на гърдата към рамото). Продължителност от 1 до 3 минути.

След оздравяването болният трябва да се пази от грип и други простуди, както и от преумора, защото и тя връща болестта.