Преди да се предприеме каквото и да е лечение, всеки трябва да се научи да живее природосъобразно. Природосъобразният живот е опростен и нареден според природните закони. Да живеем според природните закони, ще рече да не страним от природата, от нейните благотворни и живителни сили, каквито са откритият въздух, слънцето и водата. Нашето физическо и психическо здраве зависи от това доколко познаваме и провеждаме на практика законите на природата. Здравето е онова физиологично и психическо състояние на индивида, при което тялото и психиката се намират в пълно равновесие. За да се получи това равновесие, трябва да се имат предвид следните качества и навици:
1. Ред във всичко: лягане, ставане, работа, хигиена, хранене, почивка и т.н. Трябва да се запомни фразата "Всяко нещо навреме и време за всяко нещо".
2. Самовладеенето. Изкуството човек да се владее, т.е. да умее да потиска гняв, страх, грижи, завист, скръб и всичко, което угнетява духа, не идва от само себе си, не се научава чрез четене, не се предава генетично, а се постига чрез дълги упражнения като например карането на велосипед. Веднъж придобити самовладеенето и доброто настроение са броня срещу много трудности в живота. Грижете се за облеклото, държанието, косата, ръцете и лицето си така, че винаги да се чувствате млад, здрав и харесван.
3. Спокойствие. Без спокойствие и ред душата напразно се вълнува и трови. Спокойствието, трудът и редовният живот дават възможност на човек да получи удовлетворение от дейността си.
4. Доблест. "Най-великата доблест не е в това никога да не падаме, а да се изправяме всеки път, когато паднем" (Конфуций). Доблестта е това свойство на характера, което улеснява човек да държи с желязна ръка целите си и да ги постига с гордо вдигната глава. Гьоте казва: "Най-важното нещо в живота е да има човек една велика цел и да се бори за постигането й."
5. Безделие. То е майка на всички пороци, а пороците водят към преждевременно поболяване и остаряване. Бездействието уморява повече, отколкото системната умствена и физическа работа. Безделието поражда скука, довежда до отпуснатост, нежелание за работа, вредни и скрити мисли, дава простор на отрицателните чувства. Те са рушители на здравето и действат неблагоприятно върху организма като лошото хранене, лошото дишане и др. Не само силните стресови отрицателни чувства като гняв, ревност, страх, скръб и др. могат да доведат до загуба на силите и намаление на жизнеността. На пръв поглед много по-малки вълнения, но чести или постоянни като безпокойство, самосъжаление, угризения на съвестта, мрачен поглед и др. могат да доведат до трайно увреждане на физическото и психическото здраве и до преждевременното остаряване. Тъгата и мрачното настроение потискат нервната система и всички функции на организма.
6. Щастие. "Едно от най-сигурните средства за щастие е да знаем да запазим уважение към себе си; да виждаме целия си живот без срам и без угризение на съвестта; но да не виждаме в него нещо долно, нещо криво или зло, сторено някому, което не сме поправили" (Кондорсе).
7. Сън. След разумно протеклия ден истинската почивка настъпва със съня. Много важно е да се ляга рано (в 22 часа), да се спи около 8 часа и да се става рано (в 6 часа).
8. Желание. Всеки човек трябва да се научи да желае, да мечтае за красивото, за хубавия живот. Положителните чувства са животворна сила за здравето на човека:
- Оптимизмът е източник на енергия. Оптимистът е 10 пъти по-енергичен от песимиста. Оптимистът е творец, който вярва в силите и възможностите си и довежда начинанията си до успешен край, защото силата на мисълта е велика сила - това, което човек мисли и много силно иска, винаги става, стига целите да не са користни и плод на низки страсти. Благодарение на вярата в успеха оптимистът винаги напредва, защото вярата удвоява енергията му и поддържа жизнерадостта и здравето му. Оптимистът е самоуверен, весел, лъчезарен и усмихнат, хората го харесват, обичат и вярват в него. Жизнерадостните хора успяват.
- Доброто и радостно настроение влияе положително върху вегетативната нервна система. То е животворна сила за човека, предпазно и лечебно средство.
- Радостта (веселото настроение) е природно лекарство. Доброто настроение има голямо значение за болните - то е оръжие, чрез което те ще надвият болестта.
- Естественият смях е истинско благотворно лекарство за нервните страдания, за отчаяни и отпаднали натури, за сърдечните и стомашните заболявания. Смейте се искрено винаги когато можете. Смехът е кислородът на душата. Физиологичното влияние на смеха върху човешкия организъм е много здравословно - той влияе върху телесните органи и върху душевното състояние. Той ни кара да дишаме дълбоко и особено силно да издишаме, вследствие на което се подобрява кръвообращението. Подобно влияние върху организма има и пеенето:
- Изкуството (хубава картина или песен, прекрасна литературна творба или спектакъл) повдига духа на човека и създава добро настроение.
- Най-доброто лекарство против лошото настроение е самовнушението. За лечение със силна мисъл е необходимо да се създава навик към оптимистично мислене, безусловна вяра в по-доброто.
- Ежедневните разходки на открито, туризмът и физкултурните упражнения са също методи за добро настроение. То влияе положително върху жлезите с вътрешна секреция, кръвоносната система, централната нервна система и създава телесно и психическо равновесие в организма.
Положителните чувства са извор на естествена жизнена възбуда и на постоянна радост. Те запазват силите на младостта и красотата, отдалечават преждевременното остаряване и даряват човека със здраве и дълголетие, необходими за достигане целите на живота.
Как да се придобият навици за природосъобразен живот
- Започнете деня разумно, т.е. весело пробуждане - весел ден.
1. След пробуждането се протегнете в леглото 2-3 минути колкото е възможно по-силно и по-правилно: лежейки по гръб с добре изпънати ръце и крака, без възглавница. Краката да се изтеглят със сила към стъпалата, главата в обратна посока, ръцете също напред, като че ли се стремите да станете по-дълъг.
2. Седнете в леглото и наведете напред главата си. Завъртете я по веднъж наляво и надясно и пак напред. Повторете 3-7 пъти. Ще се почувствате освежени.
3. Изпънете краката и от това положение ги изправете към тавана, разклатете ги няколко секунди.
4. Отворете прозореца и се полюбувайте 1-3 минути на природата.
5. Изпийте чаша топла (37С) вода с парче лимон; ако имате спаднал или нервен стомах, изпийте 50 мл студена (20С) вода.
6. Смръкнете с ноздрите си малко солена вода: 1 ч. лъжичка морска сол да се разтвори в 500 мл вода.
7. Раздвижете тялото си за 10 мин с физически упражнения, последвани от сух четков масаж. Направете 7-10 дълбоки вдишвания през носа и толкова бавни издишвания през устата. Следват фрикция на тялото с хладка вода, измиване и обличане.
8. Запейте с пълен глас любима весела песен и целия ден ще имате добро настроение.
- Създайте и усъвършенствайте у себе си добри обноски, т.е. зачитайте и помагайте на хората около вас.
- Не употребявайте алкохол, цигари, кафе. Откажете се от късната вечеря и късното лягане, преяждането, недоспиването, безполезните тревоги, егоизма, завистта и ревността.
- Съзнателно се борете всекидневно с отрицателните чувства (страх, омраза, завист, ревност, безпокойство и др.) и засилвайте положителните чувства (честност, човеколюбие, радост, доброжелателство, доброта, доверие и др.).
- усъвършенстване на положителните чувства ще се повишава жизненият ви тонус, т.е. ще кипите от енергия, ще сте пълен със сили, ще се чувствате млад, здрав и работоспособен.
Народната медицина препоръчва следните средства за повишаване на жизнения тонус:
1. Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене да се взема по 1 с.л. смес от: 500 г мед, 20 зелени листа от индрише с дръжките, 20 ядки от сладки бадеми, счукани в дървен хаван на каша и 3 месести лимона, разрязани, изстискани и смлени с корите, но без семките.
2. Десет минути след сместа (сутрин, обед и вечер) да се пие по 75 мл отвара от 2 с.л. корени от магданоз, 2 суп. лъжици корени от репей - в 1 литър вода врят 30 мин, след това се прибавят 2 цвята от магарешки трън и ври още 5 минути. Веднага се прецежда.
3. Два часа след ядене (сутрин, обед и вечер) да се пие по 100 мл фреш от: прясно изцеден сок от моркови, червено цвекло и ябълки - по равни части.
Коментари