Хигиена на психиката е не по-малко важна от хигиената на тялото. За да запазим жизнените си сили, много е важно спокойното и радостно настроение, защото известно е, че съществува единство между психичното и телесното. Нека да се стремим да създаваме чрез здрава и радостна мисъл приятно настроение, защото мисълта създава настроението, а веселото настроение дава здраве. Ако сме натъжени, да излезем сред природата, защото общуването с природата е неизменно укрепващо средство за психиката и тялото.

Оптимизмът е склонност у човека да вижда във всичко добрите страни и да очаква от всяка работа добри последствия. Затова и мъчнотиите изчезват или много намаляват пред оптимиста, който има весел дух. Оптимистът е много полезен, той влияе и на околните със своята бодрост и увереност, възбужда положителни, светли и радостни мисли, насърчава. Затова човек трябва чрез оптимистични мисли да се стреми да гледа светло на нещата, да е весел, спокоен, доброжелателен, да обича реда и дисциплината - неща, които лесно могат да се постигнат с воля.

При лечението на болести състоянието на психиката винаги трябва да се има предвид. Болен или опериран, който се намира в добро душевно състояние, оздравява по-сигурно и по-бързо. Радостта лекува, тя задълбочава дишането, ускорява кръвообращението и възбужда нервната система. Обратно, тъгата, мрачното настроение потискат нервната система и всички функции на организма.

От пълното съгласуване на хигиената на тялото и психичната хигиена зависи темпераментът на човека, следователно и неговата жизненост, здраве и младост.

Чувства. Човек не трябва да робува много на чувствата си. Една тревожна новина или радостно съобщение може да накара дишането да спре. Вегетативната нервна система, която инервира вътрешните органи, се намира най-много под влиянието на чувствата, настроенията и психичното състояние оказва въздействието си върху нея най-ясно, което се предава върху всички органи. При тревога или страх стомахът се свива и човек не може "да си преглътне залъка".

При грижи и тревоги човек загубва апетита си. Ако се нахрани насила в такова състояние, храносмилателните процеси не се извършват правилно, а това води до дразнене на стомаха. Храната се задържа в него и може да се стигне до повръщане на поетата храна.

Затова ще разгледаме последователно кои са отрицателните чувства, които действат неблагоприятно и водят към преждевременно заболяване и остаряване, и кои са положителните чувства, които запазват здравето и младостта. Ще видим след това как човек може да се бори с първите и да развива вторите.

Отрицателните чувства са рушители на здравето, те действат неблагоприятно на организма, както лошото хранене, лошото дишане или лошото отделяне на отпадъците от обмяната на веществата (например при болен черен дроб, болни бъбреци).

Ще подредя отрицателните чувства в две групи:

1. Едните произхождат от страха и свързаните с него безпокойство, голяма скръб, грижи, съжаления, угризения на съвестта, мрачния поглед на нещата и обезсърчителността.

2. Другите са гняв, завист, ревност, отмъстителност, кариеризъм, язвителност, зломислие, склонност към подценяване качествата на другите, злоезичие и др.

Първите изтощават нервната система, нарушават жизнените функции на важни системи в организма и могат да предизвикат различни заболявания. Не казваме ли на наш език, че "скръбта души", че при вида на нещо страшно кръвта ни "замръзва в жилите", че "страхът сковава"? Има слу-чаи да се появи диабет у съвсем здрави хора след силно нервно преживяване.

Чувствата от втората група докарват същото нещо, само че по различен път. Поради гнева, избухването, омразата, завистта и ревността произлиза отпадане на силите, намаление на жизнеността. Тези чувства са също неблагоприятни за здравето.

Не трябва да мислим, че само силните отрицателни чувства спомагат за заболяването и остаряването ни. Покрай пристъпите на гняв, ревност, ужас и скръб има и много малки вълнения, по-дребни, но чести или даже постоянни. Те са същински бодвания с игла и действат зле на тялото. Големите пристъпи на гняв са кратковременни, голямата скръб минава, но малките вълнения, които всеки ден се подновяват и стават привички, са като капка вода, която пада продължително върху някой камък, докато най-сетне изкопае дупка в него.

Необходимо е да отбягваме, да потискаме отрицателните чувства. Човек трябва да привикне да владее чувствата си, ако не желае да страда или да старее. Да се владеем, значи да сме господари на себе си, да направляваме нашите мисли, думи, чувства, делата в правилна насока.

Да владее човек чувствата си, значи да премахва силните вълнения. Една от големите причини за безполезната умора и преждевременното остаряване е прекалената (болезнената) чувствителност.

Доброто настроение влияе успокоително и поощрително върху всички функции на организма и на първо място върху жлезите с вътрешна секреция и кръвоносната система по пътя на въздействие върху централната нервна система, регулира и хармонизира техните отправления и създава истинско телесно и психично равновесие в организма.

За да избегнете отрицателните чувства, следвайте следните съвети:

1. Избягвайте причините за сърдене и за преумора, като поставяте нещата си в ред и разпределяте правилно времето си. Нареждайте предметите по такъв начин, че да ги намирате лесно, без да губите време и без да се ядосвате.

2. Съставяйте си предварително (умствено) план-програма за цялата си работа така, че никога да не сте възбудени, да не трябва да бързате, нито да сте премного заети.

3. Избягвайте излишните думи. Ако трябва да следите за делата си, трябва да следите и за думите си. Никога не казвайте неприятни неща, нито безполезни думи. Без язвителни думи, без подигравки, без закачки, въздържайте се от злословия, клевета.

4. Познайте себе си, изучете се, избройте отрицателните си чувства и се старайте да ги избягвате.

5. Обикнете реда, за да избягвате възбудите - физически и психически.

Започвайте деня радостно и бодро.

Така и работата ще бъде по-спорна, и самочувствието по-добро. Избягвайте грубите разговори, споровете - те са отрова за доброто настроение. Само с труд, силен дух, воля и радостно настроение човек може да напредва в живота, да достигне целите си и да запази здравето си. Мислете често за хубавото и красивото.

Положителните чувства са животворна сила за здравето ни.

1. Доброто и радостно настроение има друго влияние върху вегетативната нервна система и върху органите, по които тя се разклонява, в сравнение с мрачното, тъжното настроение. То е животворна сила за човека, то е едно предпазно и лечебно средство. Радостното, доброто и спокойно настроение е положителна сила. От нас зависи какво значение ще дадем на трудностите, как ще ги посрещнем и как ще им отговорим - дали със свито от болка сърце, със сълзи и въздишки, или спокойно, с разум, с готовност.

2. Радостта (веселостта) е природно лекарство и всеки трябва да се къпе в нея. Доброто настроение има голямо значение за болните - то е оръжие, чрез което те ще надвият болестта. Ето защо извънредно важно е да се поддържа духът в най-добро настроение. При приятна домашна обстановка и радостно настроение вкъщи човек се чувства най-добре - стомашни страдания, нервен стомах, язва в стомаха се влияят благоприятно от музиката, спокойствието. Силно възбуден човек може да бъде укротен от някоя любезна дума, от някоя шега, тиха песен.

3. Смехът. Естественият смях е истинско благотворно лекарство за нервните страдания, за отчаяните и отпадналите натури, за сърдечните и стомашните нервни заболявания. Затова: смейте се винаги, когато можете. Насърчавайте децата да се радват и смеят с глас - добрият сърдечен смях е най-хубавата музика. Добрият сърдечен смях е много по-полезен за умственото здраве, отколкото най-добрите възвания към разсъдъка. Смейте се по-често. Смехът (не присмехът, който е порок) е кислородът на душата.

Физиологичното влияние на смеха върху човешкия организъм е много здравословно - той оказва влияние и върху телесните органи, и върху душевното състояние. Той ни кара преди всичко да дишаме дълбоко, особено силно да издишваме, с което изчистваме застоялия и замърсен с въглероден двуокис и други газове въздух от белодробните мехурчета; с това ние освежаваме химически кръвта, а също така усилваме механически еластичността на белите дробове и силата на двигателната мускулатура по гръдния кош. Подобно въздействие оказва и пеенето, при което става също дълбоко вдишване и издишване, силно разширяване и свиване на гръдния кош. Смехът и пеенето са естествени масажи за сърцето, аортата, стомаха, червата, черния дроб и други коремни органи.

Смехът влияе благотворно върху кръвообращението и върху сърдечната дейност, снижава високото кръвно налягане, особено нервното, климактеричното. Смехът е предпазно средство срещу ранната артериосклероза, гръдната жаба (ангина пекторис) и преждевременното остаряване. Смехът регулира храносмилането, засилва слабия стомах и усилва апетита.

Изобщо радостното настроение и доброто разположение създават у човека трайно телесно и психично здраве. Те запазват силите на младостта и красотата, отдалечават преждевременното остаряване и даряват човека със здраво дълголетие, необходимо за достигане целите на живота. Пове-чето столетници не са били само въздържатели и вегетарианци, а са били и много весели хора, които волно са се смели, пели и свирили. Жени, които повече пеят и се смеят, а по-рядко плачат, по-мъчно остаряват и запазват свежестта и младостта си за дълго време.

Децата трябва така да се възпитават, че да бъдат винаги весели, засмени и спокойни, да се учат на песни и игри, да бъдат безгрижни и радостни. Тогава техният бъдещ живот ще бъде по-лек и щастлив и психичното им и телесно здраве - по-крепко и по-трайно. Работата е извор на здраве.

4. Изкуство. Какво чудно хубаво настроение създава на човека изкуството! Прелестната музика, красивите картини, хубавите литературни произведения създават разнообразни радости, повдигат духа на човека и създават благотворно весело настроение.

Най-доброто лекарство против лошото настроение е самовнушението, укрепването на волята и създаването винаги на весела и приятна атмосфера около нас с най-прости средства: с песен, цветя, разходки и шеги. Разходките сред природата, туризмът, гимнастиката са прекрасни методи за добиване на добро настроение.

5. Услугата. Най-после, човек трябва да се стреми да услужва и помага на всички, да върши винаги добри дела и да се прояви в обществена работа. Услугата създава истинско удоволствие и оставя следи по изминатия житейски път.