Има хора, които са готови винаги да си намерят повод за терзания и мъка. Други - обратното, постоянно са весели и щастливи, или поне изглеждат така. И в двата случая става въпрос за нагласи и характери. Съществуват обаче и състояния, които могат да сполетят всекиго и които се изразяват в безпричинна тъга, различна от обикновената промяна в настроението. Това чувство на депресия обзема изцяло съзнанието, нарушава ритъма и желанието за живот. Може да се получи по няколко причини. Най-честите са следните:

Непълноценна почивка през лятото

Повечето българи сме свикнали на определена сезонност в годишните си цикли, включително и в емоционално отношение. Ако не сме почивали през лятото, дори и да не сме се преработили, у нас остава чувството за незадоволеност. То ни прави по-уязвими спрямо стреса. Трудно се мотивираме. Затрудняваме се при концентрацията. Настроението ни става потиснато, мрачно и не можем да се преборим с това чувство. Като начало добро решение е да заплануваме почивка в началото на есента, както и да регулираме съня си. Ако това не помогне след няколко седмици и продължаваме да изпитваме безпричинна тъга, редно е да се обърнем към професионалисти.

Депресивен епизод

Той може да се появи в рамките на рекурентно депресивно заболяване, т.нар. униполярна депресия. А е възможно да възникне и при смяната на маниен епизод при биполярно афективно разстройство. И в двата случая тежестта му се определя от изводимостта от конкретната житейска ситуация. Колкото по-малка връзка има между потиснатото настроение и действителните, "разбираеми" евентуални поводи, толкова по-силен е епизодът. Това е така, защото депресивното разстройство протича с усещане за тъга, което се дължи най-вече на дисбаланс на неврохормоналната регулация в тялото, включваща допамин, серотонин или норадреналин, както и кръвоснабдяването на мозъчните структури, определящи емоционалните ни реакции. Т.е. има биологични причини за болестта. Затова и лечението трябва да съчетава фармакологичен подход - антидепресанти с широк профил на въздействие, активиращи серотониновата, допаминовата и норадреналиновата система. Важно е да се отбележи, че този дисбаланс се повлиява изключително бавно. Необходимо е търпение, а лечението може да продължи с месеци.

Есенна депресия

Есента е нестабилен сезон. Сам по себе си води до лабилност в емоциите при хора, склонни към подобни колебания. Специалистите все още спорят дали има отделна диагноза "есенна депресия" или тъгата, лошите мисли, липсата на желания, енергия, които обземат някои през тези месеци след лятото, обострят подлежащо по-тежко депресивно състояние. Във всички случаи през есента може да се отключи чисто психиатрично разстройство с подобен характер. То може да се усложни от конкретни, реални, битови и емоционални проблеми. Ако състоянието протича с нарушен апетит, мотивация, сън, нервност, апатия или плачливост повече от две седмици, редно е да се направи консултация с психиатър. Лекува се с антидепресанти и психотерапия. Преминава.

Неустановена болест със спад на имунитета

Безпричинната тъга през есента може да бъде сигнал и за телесно, не само психично заболяване. Това важи особено за случаите, при които има отслабване на тегло въпреки липсата на нарушения в апетита, чести настинки, поява на слабост или влошаване на физическата форма. Спадът на имунитета се получава по много причини. Повечето от тях се преодоляват. Необходимо е да се направят лабораторни изследвания, имунологичен статус. Консултация с личния лекар.

Проблеми с щитовидната жлеза

Нарушения във функцията на щитовидната жлеза могат да предизвикат нервност, напрежение или апатия и промени в теглото. Почти винаги подобни състояния протичат с изменения в настроението. Жените, които са на възраст между 25 - 50 години, са застрашени от подобни проблеми с щитовидните хормони при упорити, безпричинни състояния на тъга. Решението е изследване нивата на тироксина и трийодтиронина, както и консултация с личен лекар и/ или ендокринолог.