Страхът от напълняване се смята за една от съвременните болести на обществото. В последните десетилетия се разработват научни, психологически и биологични модели за обяснение появата, хода и повлияването от лечение на т.нар. разстройства на хранителното поведение. Сред тях най-разпространени са анорексията и булимията.

Анорексия

Тя се характеризира с повишена тревожност от приема на храна. При анорексията е налице изкривена представа за собствения външен вид. Засегнати са повече момичета в ранна и късна пубертетна възраст, както и някои млади жени. Не са застраховани и млади момчета. Основният симптом е нарочното отслабване, липса на апетит и тотална загуба на интерес към храната. Подобни пациенти постоянно се мерят на килограми, гледат се в огледалото и се опитват да изхабят колкото се може повече енергия. Това ги поставя в риск от изтощение и жестоко слабеене. В напредналите стадии въвеждането на храна през устата дори става невъзможно. Животоспасяващо може да се окаже венозното захранване. Лечението е комплексно, защото и причините са разностранни - ендокринологични, психиатрични, биологични.

Булимия

При нея е налице циклично, хронично неконтролирано преяждане. То се следва от чувство за вина, самообвинения, тежки диети, свръхтежка програма от физически упражнения, както и най-характерният белег - самопредизвикано повръщане. За разлика от анорексичките, при булимичките акцентът не е толкова върху самия външен вид, въпреки че той е основният водещ елемент и при двата вида разстройство на хранителното поведение. При булимията вниманието е изцяло насочено върху самата храна. Отношението към нея е като към наркотик, който носи удоволствие, но има съзнание, че е вреден и пагубен. Те искат да се откажат от него, но постоянно "изпадат" и не успяват да се въздържат. Страхът от напълняване е силен. Той е свързан и с неуспехи в социалния живот. Дори наднорменото тегло, талия и други телесни атрибути се разглеждат като най-съществена пречка за нормалния живот. За разлика от анорексията, булимията се появява в по-зряла възраст. Трябва да се заподозре всеки път, щом някой започне тежки диети и натрапливо броене на калории. Често тревожността от напълняването се съчетава с твърде разкрепостено поведение, свръхсексуалност, екстремни спортове, клептомания - склонност да се задигат неща от магазини, от неподозиращи хора, без това да е продиктувано от конкретни финансови необходимости. Идеята е, че липсата на "адреналин" се компенсира по всякакъв начин, който да изключва хранене. Неспособността да се задоволи тази постоянна необходимост от нещо екстремно води до депресии.

Причини за разстройствата на храненето

Пациентите с анорексия винаги имат дълбоко подлежащ вътрешен, психичен конфликт. Според психоаналитичната теория, която е една от господстващите при обяснението на анорексията, младите момичета отказват да навлязяат в детеродна възраст. Неслучайно при повечето от тях спира цикълът (поне три поредни месеца). Родителите им имат проблеми помежду си, както и в много случаи някои от майката или бащата страдат от депресивни разстройства. От друга страна, анорексичките имат стремеж да контролират средата си. Те са перфекционистично настроени. Трудно могат да понесат нарушения в представата за собствения си вид. Подобни вътрешни проблеми трябва да се подозират при всяко младо момиче, което прекалява с физическа активност, спорт или фитнес. Грешките в диетата и приемът дори на малки количества храна могат да доведат до сериозен, емоционален срив, депресия, интензивна тревожност.

Освен норадреналин при булимията и анорексията всъщност липсва също и достатъчно серотонин, както и допамин. Нарушени са нивата и на редица други хормони, особено кортизол, растежни и полови хормони. Юношите с такива разстройства могат да бъдат жертва и на неправилно развитие, лоши психосоциални условия на растеж и други. Основната отговорност е на родителите да наблюдават и установят подобни проблеми с подрастващите. Лечението е продължително медикаментозно и психотерапевтично.